Решение № 260713 от 27.05.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 453/2021
- Вид
- Решение № 260713
- Подписан
- 27.05.2021
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНДАЛИЕВА, КОСТАДИН БОЖИДАРОВ ИВАНОВ, НЕДЯЛКА ДИМИТРОВА СВИРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за нормативните актове
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260713 гр. Пловдив, 27.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№453 по описа на ПОС за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх.№265404/15.02.2021г. депозирана от ЕТ „И.
К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х. ул. ***, представлявано от управителя И. М. К., чрез процесуалния представител адв. К.Р. против Решение №261278 от 13.11.2020г. на ПРС, постановено по гр.д.№1908/2020г., шести гр.с., с което е отхвърлен предявения от ЕТ „И. К.“, ЕИК ********* против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 иск за признаване за установено, че не дължи сумата в размер на 648.04 лв. главница, 47.63 лв. мораторна лихва за периода от 28.12.2011г. до 07.03.2013г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 31.84 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист, издаден на 17.05.2013г. по ч.гр.дело № 3959 по описа на Районен съд Пловдив за 2013г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 201381904001087 г. по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, с район на действие ОС Пловдив. С постановеният съдебен акт се осъжда ЕТ
„И. К.“, ЕИК ********* да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска се неговата отмяна, като вместо това въззивният съд уважи предявените искове. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от другата страна юрисконсулско възнаграждение.
Въззиваемата страна „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С. П. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от ЕТ „И. К.“ против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата в размер на 648.04 лв. главница, 47.63 лв. мораторна лихва за периода от 28.12.2011г. до 07.03.2013г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.03.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 31.84 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист, издаден на 17.05.2013г. по ч.гр.дело № 3959 по описа на Районен съд Пловдив за 2013г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 201381904001087 г. по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, с район на действие ОС Пловдив
Ищецът твърди, че на база изпълнителен лист, издаден на 17.05.2013г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3959/2013г. по описа на РС Пловдив, ЕТ бил осъден да заплати на ответното дружество сумите от 648.04 лв. главница за потребена ел.енергия за обект в с.Р. К.,
47.63 лв. обезщетение за забава и 131.84 лв. деловодни разноски. За събиране на посочените суми ответното дружество с молба от 19.07.2013г. образувало изп.дело № 20138190401087 по описа на ЧСИ Л.Мурджанова, като по делото били извършени следните изпълнителни действия: на 19.07.2013г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, която не била връчена; на 18.10.2013г. било изпратено запорно съобщение до „Юробанк
България“ АД; на 22.01.2014г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, която не била връчена; на 10.09.2015г. била подадена молба от взискателя по делото за извършване на проверка на гр. и имущественото състояние на длъжника; на 30.08.2019г. била получена в кантората на адвокатското дружество покана за принудително изпълнение от 28.08.2019г., с разпореждане за насрочен опис на движими вещи на 06.12.2019г. на ул. ***, гр.Х.
Ищецът твърди, че не дължи посочените суми, тъй като същите са погасени по давност. В тази връзка навежда твърдения, че последното валидно изпълнително действие, с което била прекъсната давността е налагането на запор върху банковите сметки на ЕТ в „Юробанк“ на 28.10.2013г., от който момент започнала да тече нова давност. Позовава се на 3-годишната давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което твърди, че вземанията на ответника били погасени по давност на 28.10.2016г. На основание чл.119 ЗЗД били погасени и задълженията за лихви и разноски. Сочи се, че междувременно изпълнителното дело се е прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, защото от образуването му на дата 19.07.2013г. взискателят не бил поискал извършване на никакви изпълнителни действия до 10.09.2015г., когато била подадена молба за проучване състоянието на длъжника и предприемане на изпълнение с всички предвидени в ГПК срокове. Поради това изпълнителното дело било прекратено на 19.07.2015г., по силата на закона. Всички действия след този момент били непротивопоставими на длъжника, поради което моли да се приеме за установено, че ищецът не дължи процесните суми.
Ответното дружество оспорва исковете. Оспорва твърдението, че вземанията на кредитора са погасени по давност. Признава, че е образувано изп.дело № 1087/2013г. по описа на ЧСИ Мурджанова, като с молбата от 19.07.2013г. на съдебния изпълнител е направено възлагане по смисъла на чл.18 ЗЧСИ. Сочи, че по делото са предприети редица изпълнителни действия, с всяко от които давността била прекъсвана – на 18.10.2013г. бил наложен запор върху банкови сметки на ищеца; на 10.09.2015г. била входирана молба за извършване на ред изрично посочени изпълнителни действия; на 13.03.2017г. и 20.10.2017г. били входирани молби за извършване на ред изрично посочени изпълнителни действия; на 06.11.2017г. бил наложен запор върху МПС, собственост на ищеца; на 15.10.2018г. и 21.08.2019г. били входирани молби за извършване на ред посочени изпълнителни действия; на 30.08.2019г. бил насрочен опис на движимо имущество на длъжника. Нямало период на бездействие на взискателя, напротив редовно и своевременно били извършвани изпълнителни действия по делото.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че молбата за образуване на изпълнително дело от 19.07.2013г. е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид направеното искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способ.
Решаващият съд е приел, че предвид на обстоятелството, че взискателят е депозирал молби с посочване на конкретни изпълнителни способи – 25.09.2015г., 13.03.2017г., 02.10.2017г., 15.10.2018г., 21.08.2019г., 15.01.2020г, то искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ, само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител. Доколкото е налице процесуална активност на кредитора, предвид на това, че същият е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, съдът е достигнал до извода, че кредиторът не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Съдът е направил извода, от една страна, че не съществуват две отделни действия, между които да е изтекъл срок по-голям от две години, поради което и не е настъпила перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, а от друга, че не са налице и две действия, между които да е изтекъл 3-годишен давностен срок, поради което и вземанията на взискателя не са погасени по давност.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание т.е. в настоящото производство могат да бъдат разгледани само факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали вземанията на длъжника са погасени по давност.
Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, плащанията за доставена ел. енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като съгласно задължителното тълкуване дадено в ППВС №3/1980г. – Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземането. Съгласно обаче т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. ВКС по т.д.№2/2013г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК., на което се позовава ищеца, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др..
В конкретният случай, преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правни последици, поради което настоящият съдебен състав приема, че тези последици следва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателно постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците, като в противен случай би се придало същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл.14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това..В този смисъл е и изложеното в Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, четвърто гр.о., с което е прието, че извършената в т.10 на ТР отмяна на ППВС №3/1980г. поражда действие от датата на обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР решение се прилага от тази дата – 26.06.2015г.
Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a926f57-c9c0-45b5-aea0-99ebfaf832f1