Решение № 875 от 14.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Бургас, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100500735 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение №77/05.03.2025 г., постановено по гр. д. №368/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър е отхвърлен предявеният от „ДИНЕРО ФУУДС 2021 ООД“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД срещу М. А. А. и Д. А. К. за заплащане на сума в размер на 5000 лв. при условията на разделност, представляваща заплатен депозит по прекратен договор за наем от 28.04.2022 г., сключен между „ДИНЕРО ФУУДС 2021 ООД“ ООД, от една страна в качеството му на наемател и М. А. А., Д. А.

К. и К. К. М., от друга страна в качеството им на наемодатели, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. С решението „ДИНЕРО ФУУДС 2021 ООД“ ЕООД е осъден да заплати направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение ищецът „ДИНЕРО ФУУДС 2021 ООД“ ЕООД го обжалва в срок с въззивна жалба. Във въззивната жалба се изразява неудовлетвореност от постановеното решение и се претендира негова отмяна и решаване на спора по същество, като предявеният иск бъде уважен в цялост. Въззивникът излага, че въпреки отправената от него покана, въззиваемите отказват връщане на депозита. От приетото по делото постановление за отказ от образуване на досъдебно производство се установявало, че единствената причина да не върнат търсената сума е фактът, 1 че не им е била поискана. Изложеното пред разследващите органи било съвсем различно от настоящата им линия на защита, че сумата е била задържана поради констатирани повреди и липси в отдадения за ползване обект. Жалбоподателят твърди, че представеният от наемодатели протокол за предаване от 28.10.2023 г. е съставен за нуждите на процеса, тъй като повече от шест месеца след прекратяване на договора, такъв документ не е предявяван на дружеството, не е представен и по преписката пред прокуратурата, като е оспорил своевременно и записаната дата на съставяне, така и съдържанието му. Твърди, че при предаването на обекта и извършения оглед не е бил поканен представител на дружеството. Сочи, че съгласно уговореното в договора депозитът следва да бъде върнат в срок до 10 десет дни от прекратяване на договора. Излага, че последният е бил прекратен поради изтичане на срока на 30.09.2023 г. и съобразно договореното паричната сума е следвало да бъде предадена в срок до 10.10.2023 г. Твърди, че ако е следвало да се подписва приемо–предавателен протокол, то срокът за съставянето му също е до този момент. Съставеният след 10.10.2023 г. протокол, с който са констатирани липси и повреди счита за ирелевантен, тъй като падежът на паричното задължение вече е бил настъпил. В тази връзка без правно значение било обстоятелството, че на 28.10.2023 г. управителят на дружеството се е намирал в чужбина, тъй като договорът вече е бил прекратен и е настъпил падежът за връщане на депозита

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответните страни М. А. А. и Д. А. К. чрез процесуален представител адв. Петя Арнаудова.

Въззиваемите застъпват позиция за правилност на решението, поради което молят въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Считат за безспорно доказано по делото обстоятелството, че дружеството наемател не е предало търговския обект съгласно договореностите между страните, както и фактът, че обектът е предаден чрез служител на ищеца – св. Й. на 01.10.2023 г.

Претендират разноски.

Окръжен съд – Бургас, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и се установява от представения пред първоинстанционния съд Договор за наем на недвижим имот и движими вещи от 28.04.2022 г., че между тях съществува облигационно отношение, възникнало въз основа на посочения договор за наем, сключен между М. А.

А., Д. А. К. и К. К. М., от една страна в качеството им на наемодатели, и „ДИНЕРО ФУУДС 2021 ООД“ ЕООД, от друга страна в качеството му на наемател, с предмет: Сграда за обществено хранене с идентификатор ***, с адрес град ***, с площ от 162 кв. м., ведно с техническо оборудване, посуда, мебелировка, кухненски инвентар, изброени в приложение към договора, неразделна част от него. Страните са постигнали съгласие, че договорът се сключва за срок от една година, считано от датата 2 на сключване, а като основания за неговото прекратяване са изброени: по взаимно съгласие, изразено в писмена форма, с изтичане на уговорения срок, от страна на наемателя с тримесечно писмено предизвестие. В договора е уреден начина за предаване на имота, а именно чрез съставяне на приемнопредавателен протокол, също неразделна част от наемния договор, съдържащо описание на състоянието на имота към момента на предаването му на наемателя. Наемът е уговорен като годишен в размер на 30 000 лева, платим на три равни вноски. С чл. 5.1. от договора за наем наемателят се е задължил след подписването му да предостави на наемодателите депозит в размер на 5 000 лева, обезпечаващ евентуални повреди по наемния имот и инвентар и стойността на консумативните разходи. Предвидено е депозитът да се плати на вноски, като първата вноска от 2 500 лева е дължима в срок до 01.07.2022 г., а втората – до 30.09.2022 г.

Страните са постигнали съгласие платеният депозит да бъде върнат на наемателя в 10-дневен срок след прекратяване на договора в случай, че не се констатират повреди или загуби в наетия имот и инвентар и са заплатени всички консумативни разходи. Между основните задължения на наемателя, наред със заплащане на наемната цена, са да върне при прекратяване на договора на инвентара от същия вид и количество, в случай, че в течение на договора бъде похабен, унищожен или изгубен, да заплаща дребни поправки, отнасящи се до повреди, дължащи се на обикновено ползване. Страните са се съгласили в чл. 16 от наемния договор, след прекратяване на договора наемателят да предаде имота в добро състояние, заедно с направените трайни подобрения, движими вещи, като се има предвид нормалното износване, и да го върне на наемодателите с приемно-предавателен протокол в срок от 5 работни дни. В чл. 17 на договора е посочена неустойката размер на 8000 лева, която страните си дължат, при неизпълнение на което и да е от задълженията по договора на наем, както и в случай на предсрочно прекратяване на същия.

Видно от представените пред първоинстанционния съд платежни документи, на 05.09.2022 г. ищецът е заплатил договорения депозит в размер на 5000 лева, като е превел по банковата сметка на ответника М. А. А., посочена и в наемния договор сума в размер на 2 500 лева, както останалата част в размер на 2 500 лева превел по банковата сметка на ответника Д. А. К..

С Анекс № 2 към договора за наем, сключен на 11.07.2023 г. страните са постигнали уговорка срокът на договора да бъде до 30.09.2023 г., при уговорена наемна цена за периода от подписване на анекса в размер на 8 000 лева. Останалите договорни условия, включително и тези за връщане на платения от наемателя депозит, са останали непроменени.

Недвижимият имот, предмет на договора за наем от 28.04.20022 г., представляващ сграда за обществено хранене с идентификатор ***, с адрес град ***, с площ от 162 кв. м. и с предназначение ресторант, е работил до 30.09.2023 г. включително – по сведения на 3 разпитаните по делото свидетели В. И. Г., М. С. Й. и К. К. М.. Видно от показанията на свид. Й., която е работила като сервитьор в заведението, ключовете от ресторанта са предадени по указания на Катя Иванова Вангелова –управител на „ДИНЕРО ФУУДС 2021 ООД“ ЕООД на наемодателката К. М-. на следващия ден – 01.10.2023 г. Дружеството наемател, чрез неговия управител К. В. било поканено да се яви на 28.10.2023 г. (съботен ден) за да предаде обекта, да го отключи и да влязат в него ответниците-наемодатели. Вангелова не се е явила на предложения й ден – 28.10.2023 г., за да предаде ресторанта и инвентара в него, който е описан при сключването на наемния договор, а и е престанала да отговаря на обажданията им, поради което наемодателите решили да отключат с ключа, който им е бил предаден от свид. Й., при което освен непочистен обекта, в него установили множество липси и повреди, което от своя страна наложило да попълнят инвентара, закупувайки оборудване и техника, както и да извършват ремонти на наличната такава. Съставен бил протокол за приемане на недвижим имот и движими вещи от 28.10.2023 г., в отсъствието на дружеството наемател, подписан от М. А. А., Д. А. К. и В. И. Г..

Пред първоинстанционния съд, освен договор за наем на недвижим имот и движими вещи от 28.04.2022 г., ведно с Приложение № 1, в което е описан инвентара и оборудването, като родово определени вещи, които се предоставят за ползване на наемателя, намиращи се в съответните помещения на търговския обект и Приложение № 2, в което не е описано състоянието и обзавеждането на наетия търговски обект, е представен Анекс № 2 към договор да наем на недвижим имот и движими вещи от 28.04.2022 г. и протокол за приемане на недвижим имот и движими вещи от 28.10.2023 г.

В първоинстанционното производство от страна на ответниците са представени и фискални бонове от различни дати за закупувани на строителни материали и части на обща стойност от 367,85 лева, разписка №0400020028281776 от 11.01.2023 г. за платена електрическа енергия за отчетен период 02.09.2023 г. до 01.10.2023 г. за стойност 30.92 лева, стокова разписка за акумулатор на генератора на стойност 385 лева, фактура в оригинал от 16.05.2024 г. за стойност на 1 500 лева за ремонт на климатична инсталация и на хладилна камера, договор за поръчка от 24.02.2024 г., с предмет ремонт на ел. инсталации и уговорено възнаграждение в размер на 1100 лева, разписка №0400020527872992 от 05.12.2023 г. за потребени ВиК услуги за отчетен период 04.10.2023 г. -01.11.2023 г. на стойност 37.10 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Без да променя фактическите констатации, приети за установени от първата инстанция по делото, което и не би могъл да стори в хипотезата на чл.

269 ГПК, настоящият въззивен състав намира за правилна друга правна квалификация по така предявения иск, наместо приетата от РС – Несебър такава по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - тази по чл. 79, ал. 1 ЗЗД /по отношение на 4 правната квалификация на иска следва да бъде съобразено и Решение № 198 от 17.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 814/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика/.

Настоящият съд намира, че отношенията на страните по спора имат договорен, а не извъндоговорен характер – задължението за връщане на платения от наемателя депозит при прекратяване на сключения между страните договор за наем, е клауза от съдържанието на подписания помежду им договор, по която те са постигнали изрично съгласие – видно от чл. 5.1. на договор за наем на недвижим имот и движими вещи от 28.04.2022 г.

Според Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №1/79 г., Пленум на ВС: "При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи...".

Наличието на договорна връзка между страните в случая, изключва приложението на института на неоснователното обогатяване, т. к. договорът между „ДИНЕРО ФУУДС 2021 ООД“ ЕООД и М. А. А. , Д. А. К. и К. К. М. е прекратен с изтичане на срока му. Същият не е бил унищожен поради порок на волята, не е развален поради неизпълнение или с настъпване на прекратително условие, предвидено в него. Напротив – съгласно текста на самия договор наемодателят дължи връщане на дадения депозит на наемателя, в 10-дневен срок след прекратяване на договора в случай, че не са констатирани повреди или загуби в наетия имот и инвентар и са заплатени всички консумативни разходи.