Решение № 718 от 16.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Бургас, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

П.а К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20232100500934 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба подадена от Г. Г. М., ЕГН **********, срещу Постановление изх. №

4220/24.04.2023 г. на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703 на КЧСИ по изп. д.

№ 20157030400117, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателя излага съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като бил изтекъл двугодишен срок в който взискателят не е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. Аргументирано е становището, че предприемането и поискването не на всички такива действия прекъсват този срок, а само поискването и предприемането на същински изпълнителни действия са от категорията които могат да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпълнителното дело се прекратявало по право на твърдяното правно основание, като заявените. Твърди се, че са ирелевантни по отношение на преценката за наличието на перемпцкя, посочените в атакуваното постановление на ЧСИ молби на взискателя за постигнати споразумения с длъжника, както и представените споразумения, защото са след датата на перемпцията. Също така дори и да се приемело, че с определени молби подадени от взискателя се ис иска извършването на същински изпълнителни действия то те са подадени след изтичането на двугодишния срок по вече прекратено по силата на закона производство.

Моли за отмяна на обжалваното постановление. Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателя „ОББ“ АД е подал писмено възражение. Твърди се, че през посочения в жалбата срок длъжниците 1 погасяват регулярно кредита си, което действие прекъсвало течението на двугодишния срок. Иска се оставяне на жалбата без уважение. Приложени са пет броя споразумения между взискателя и длъжниците.

В изложените от ЧСИ Георги Михалев мотиви се заявява, че жалбата е неоснователна. Заявено е, че ЧСИ поддържа изложените в постановлението мотиви, за това, че са налице множество молби от визскателя за възобновяване на производството и предприемане на изпълнителни действия, поради което не е налице перемпция.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

След преценка на твърденията на страните въз основа на закона и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Изпьлнително дело № 20157030400117 по описа на ЧСИ Георги Михалев е образувано на 01.04.2015г. по молба на взискателя СИБАНК ЕАД с ЕИК 831686320, на основание изпълнителен лист издаден на 16.12.2015 г. от РС - Бургас на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 8313 от 2015 г. на РС - Бургас и изпълнителен лист издаден на 15.12.2015 г. от РС Бургас на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 8814 от 2015 г. на РС - Бургас срещу К.Г.М. с ЕГН ********** и Г. Г. М. с ЕГН **********.

Задължението по изпълнителното дело възлиза на 57 601,75 лв. Покани за доброволно изпълнение са връчени на 29.04.2015г. лично на длъжниците.

Ha 06.04.2015г. е наложена възбрана на ипотекирания недвижим имот самостоятелен обект в сграда - апартамент № 8 /осем/, находящ се на 2 /втори/ етаж, вход 6 /шест/ от блок 12 /дванадесет/ в ж.к. Меден Рудник, град Бургас, ведно с избено помещение. Извършен е описа и са проведени четири публични продажби, като още първата публична продан е спряна по искане на взискателя с молба № 4333/23.06.2015г.

С молба от 24.07.2015г. взискателят иска спиране на изп. дело с приложено споразумение между страните. С молба от 27.07.2016г.взискателят иска възобновяване на производство и е насрочена втора публична продан от 12.08.2016г.-12.09.2016г. С молба от 31.08.2016г. взискателя отново иска спиране на делото поради процедура по сключване на ново споразумение. С молба от 08.02.2018г. взискателят отново е поискал възобновяване. C молба от 29.06.2020г. взискателят иска възобновяване поради неизпълнение на сключеното споразумение. С молба от 24.07.2020г. отново се иска спиране поради ново споразумение с длъжниците. С молба от 28.06.2021г. взискателят иска да не се предприемат действия срещу длъжниците поради поредното споразумение. С молба от 04.02.2022г. взискателят иска възобновяване на делото. С молба от 18.03.2022г. взискателят иска спиране поради ново споразумение от 17.03.2022г. между страните.

С обжалваното по настоящото дело Постановление от 24.04.2023 г. на ЧСИ Георги Михалев е постановен отказ да се прекрати изпълнителното 2 дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

В т. 14 на Тълкувателно решение 2/2013 от 26 юни 2015 г. се обяснява, кои действия по принудителното изпълнение прекъсват давността. Това няма общо с въпроса кога се прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, поради т. е. перемпция, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция" по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти /обжалването е без правно значение за момента на настъпването на ефекта/. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален, преклузивен срок и като такъв не подлежи на спиране и прекъсване. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., IV г. о.

/. Тълкуването на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК налага категоричен извод, че прекратяване на изпълнителното производство, поради т. нар. перемпция, настъпва по силата на закона, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, доколкото и в случая не е налице изключението по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – изп. дело не е за издръжка. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, самото искане от взискателя за извършване на изпълнително действие съставлява валидно поискано изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което ще осуети прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. За да е налице поискано изпълнително действие по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е достатъчно съдебният изпълнител да е сезиран с писмена молба от взискателя, в която се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за извършването му, или да е овластен ЧСИ от взискателя с писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Дали поисканото изпълнително действие може да бъде реално предприето е въпрос от значение за приложимостта на чл. 116 б. "в" ЗЗД, а не за чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Самото искане на взискателя за извършване на определено изпълнително действие ще попречи на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да настъпи, но ако не е извършено поисканото изпълнително действие, давността за вземането няма да бъде прекъсната.

3

В настоящия случай няколкократно са постигани споразумения межди длъжника и взискателя по които е уговаряно доброволно изпълнение. При всяко споразумение взискателят е искал спиране на изпълнителното производство, а съдебния изпълнител е постановявал акт по чл. 432, ал. 1, т.2 ГПК. Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на изпълнителните действия, като извършените до спирането действия остават, а освен това означава временна забрана да се упражняват процесуалните права и да се изпълняват процесуални задължения, образуващи съдържанието на изп. процес. През време на спиране на делото, дори спират да текат и всички процесуални срокове в т.ч. законни и съдебни, които са започнали да текат преди това. През периода на спирането не тече и срокът по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Действително през периода 08.02.2018 г. до 30.06.2020 г. са изминали повече от две години, не са се извършвали никакви изпълнителни действия и делото не е било спряно. Въпреки това именно през този период са били извършвани множество плащания по дълга направени от длъжника в полза на банката, като това е видно от неоспорено извлечение от кореспонденцията между взискателя и ЧСИ на л. 122 от изп. д. Плащанията са извършвани ежемесечно от 20.04.2018 г. до 20.03.2020 г. Този извод се потвърждава и от представените последователни споразумения от 2015 г., 01.04.2018 г. и 24.07.2020 г. При това положение се налага извод, че за твърдения в жалбата период, поради доброволно изпълнение на дълга не е текъл срока по чл. чл.

433, ал.1, т.8 ГПК

С тези съображения настоящата съдебна инстанция, намира, че по изпълнителното дело не е настъпила перемпция и обжалваният акт на съдебния изпълнител следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление изх. № 4220/24.04.2023 г. на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703 на КЧСИ по изп. д. № 20157030400117, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението на окръжния съд не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4