Определение № 519 от 16.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500652 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, оразувано по Жалба вх.

№7722/12.06.2025 г. /с характер на въззивна частна жалба/, подадена от „Ди Енд Джи Ен“ЕООД, чрез адв. Л. Г., против Определение №589/14.05.2025 г., постановено по в.гр.д.

№716/2024 г. на ОС – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане, като просрочена, Молба вх.№5653/02.04.2025 г., подадена от „Ди Енд Джи Ен“ЕООД за допълване на Решение №45/11.02.2025 г. по в.гр.д.№716/2024 г. на ОС – Стара Загора, относно разноските.

Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на обжалваното определение, както и постановяването му в разрез с установените процесуални правила.

Сочи се, че съдът неправилно е квалифицирал молбата като такава за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските – с молбата не се оспорва разпределението на разноските в съдебното решение, не се цели поправка или допълване на диспозитив по отношение на разноските, а се атакува изпълнителният лист, който съдържа по-големи от дължимите суми, с оглед частично отхвърлените искове от въззивната инстанция. Частният жалбоподател счита, че молбата му съставлява такава по реда на чл.245, ал.1 и ал.3 от ГПК, с която страната може да поиска обезсилване на изпълнителния лист в частта, в която той не съответства на окончателното решение, и предмет на молбата всъщност е искане за обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на решение, което впоследствие е изменено от въззивната инстанция, като част от уважените искове са били отхвърлени. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и произнасяне на съда по съществото на искането.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване преграждащ производството съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, 1 и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК е постъпил Отговор – възражение вх.№10400/11.8.2025 г., подаден от С. Е. М., чрез адв. Е. Д. – надлежно упълномощен за всички инстанции с пълномощно на л.14 от приложеното гр.д.№2887/22 на РС – Казанлък. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба. В случай, че съдът приеме, че е сезиран с молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, то същата правилно е приета за просрочена, тъй като решението на въззивния съд е постановено на 11.02.2025 г., то е окончателно, и следователно срокът за изменението или допълването му в частта за разноските е изтекъл на 11.03.2025 г., а молбата е депозирана след тази дата – на 02.04.2025 г. На това основание обжалваното определение се счита за правилно, и подлежащо на потвърждаване. В случай, че апелативният съд намери, че съдът е бил сезиран с молба с правно основание чл.245, ал.3 от ГПК, и същата има за предмет искане за обезсилване от КРС на издадения изпълнителен лист по гр.д.№2887/2022 г., то следва да бъде взето предвид, че изпълнителният лист е издаден на основание влязлото в сила окончателно съдебно решение, и след изтичането на срока за допълването му в частта за разноските. Изпълнителният лист не е издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение, поради което не е налице хипотеза по чл.245, ал.3 от ГПК. В случай, че ПАС приеме тезата на частния жалбоподател, че молбата е следвало да бъде разгледана по реда на чл.245, ал.3 от ГПК, то обжалваното определение следва да се приеме за недопустимо, и да се обезсили и делото да се изпрати по компетентност на КРС за произнасяне по съществото на молбата. Ако молбата бъде разгледана по същество, се поддържа, че същата е неоснователна.

Като разгледа материалите по приложеното гр.д.№2887/2022 г. на РС – Казанлък и в.гр.д.№716/2024 г. на ОС – Стара Загора, съдът констатира следното:

Производството е било образувано по трудов спор, в който са били предявени три обективно съединени парични иска от ищеца С. Е. М. против ответника „Ди Енд Джи Ен“ЕООД, като материалният интерес и по трите иска е под 5000 лв. С първоинстанционното решение №388/12.07.2024 г. по гр.д.№2887/2022 г. на РС - Казанлък и трите иска са били уважени в пълните им предявени размери, като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 2500 лв. На основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта му по предявените искове, без присъдените разноски. Решението на първостепенния съд е обжалвано, и с окончателно Решение №45/11.02.2025 г. по в.гр.д.№716/2025 г. на ОС – Стара Загора въззивният съд е отменил решението в частта му по два от предявените обективно съединени искове, и ги е отхвърлил изцяло, като е присъдил в полза на ответника разноски по съразмерност на основание чл.78, ал.1 от ГПК. В останалата част е потвърдил обжалваното решение.

Въпреки частичната отмяна на решението в осъдителната му част, както в мотивите, така и в диспозитива на въззивното решение, липсва произнасяне за съответна на резултата от въззивното производство редукция на разноските, които ответникът е бил осъден да заплати 2 за първоинстанционното производство. След влизане в сила на първоинстанционното решение в потвърдената му част /на 11.02.2025 г. – на датата на постановяване на окончателното въззивно решение/, и след изтичане на срока по чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските /настъпило на 11.03.20025 г. – с изтичането на един месец от постановяване на окончателното въззивно решение/, с Молба вх.№5272/27.03.2025 г. ищецът С. Е. М. е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените му суми с влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционния съдебен акт, включително за присъдените му разноски в размер на 2500 лв. за първоинстанционното производство. С Разпореждане №1557/28.03.2025 г. молбата на ищеца е уважена, и е издаден изпълнителен лист за присъдените на ищеца суми, включително за 2500 лв. разноски.

С Молба вх.№5653/02.04.2025 г., подадена от ответника „Ди Енд Джи Ен“ЕООД и адресирана до Районен съд – Казанлък, същият е изложил следното: „С уведомление за доброволно изпълнение бяхме уведомени за дължими държавни такси и разноски, които са в размерите и сумите по постановеното от вас първоинстанционно решение. Същото е частично отменено от Окръжен съд Стара Загора и част от исковете са отхвърлени.

Поради горните основания, определените от вас държавни такси и разноски са неправилно изчислени и следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлените искове и постановеното от вас определение следва да бъде изменено, каквото искане представлява настоящата молба.“ С Разпореждане №1684/03.04.2025 г. на докладчика по гр.д.№2887/2022 г. на РС – Казанлък, молбата е изпратена на ОС – Стара Загора на съдебния състав по в.гр.д.

№716/2024 г., за произнасяне по компетентност.

Макар и непрецизно формулирана, от съдържанието на молбата ясно се извлича искането на молителя да бъдат редуцирани разноските, присъдени в тежест на ответника с първоинстанционното решение, като бъдат съобразени с резултата от въззивното производство, в което част от исковете са отхвърлени. Така изложената обстоятелствена част и ясна воля, изразена в молбата, определят характера й на молба за постановяване на диспозитив за редукция на разноските за първоинстанционното производство. С оглед така формулираното искане, правилно въззивният съд е приел, че молбата е с характер на искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, което обаче е просрочено, тъй като е депозирано извън срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че депозираната от него молба е следвало да бъде разгледана от съда като молба с правно основание чл.245, ал.3 от ГПК, тъй като според частния жалбоподател по този ред страната може да поиска обезсилване на изпълнителният лист, издаден въз основа на съдебно решение, което впоследствие е отменено. Тази теза на частния жалбоподател не кореспондира нито с изразената воля на молителя с формулираното от него искане в Молба вх.№5653/02.04.2025 г., нито с характера и целта на производството по чл.245 от ГПК. Производството по чл.245 от ГПК е приложимо в хипотеза на допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение, издаден е изпълнителен лист въз основа на такова решение, и е осъществено 3 принудително изпълнение, но впоследствие това невлязло в сила съдебно решение е отменено с влязло в сила съдебно решение при осъществения инстанционен контрол. В този случай, по молба на ищеца, съдът, който е постановил отмененото решение, е компетентен да издаде обратен изпълнителен лист в полза на длъжника по първоначалния изпълнителен лист, срещу взискателя по първоначалния изпълнителен лист, за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. В случая, с първоинстанционното решение №388/12.07.2024 г. по гр.д.№2887/2022 г. на РС - Казанлък на основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението в частта му по предявените искове, но не и в частта на решението, с която са присъдени разноски в полза на ищеца за първоинстанционното производство. Ето защо, в тази част не е налице хипотеза на допуснато предварително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязлото в сила съдено решение, съдържащо диспозитив: „Потвърждава решение №388 от 12.07.2024 г., постановено по гр.д.№2887/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в останалата част.“, който имплицитно включва и частта му за разноските, доколкото липсва изричен отменителен диспозитив в тази част. В Молба вх.№5653/02.04.2025 г. не се съдържат твърдения за осъществено принудително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение, нито искане за издаване на обратен изпълнителен лист, по което първостепенният съд дължи произнасяне. В Молба вх.№5653/02.04.2025 г. не се съдържат също твърдения за несъответствие между издадения на ищеца изпълнителен лист, и постановеното съдебно решение, за да бъде приета тя като жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, депозирана на основание чл.407 от ГПК – напротив, съдържат се твърдения за съответствие между изпълнителния лист и размера на разноските, определен с постановеното първоинстанционно решение. Наведено е оплакване за „неправилно изчисление“ на разноските, и е формулирано искане за „редуциране с оглед отхвърлените искове“ и „изменение“ на „постановеното определение“.

По тези съображения настоящият състав на съда намира, че депозираната от ответника „Ди Енд Джи Ен“ЕООД Молба вх.№5653/02.04.2025 г. правилно е била квалифицирана като такава за допълване на постановеното въззивно Решение №45/11.02.2025 г. по в.гр.д.

№716/2025 г. на ОС – Стара Загора в частта му за разноските, с постановяване на диспозитив за редуциране на присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство, която обаче е депозирана извън срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Като е достигна до тези изводи, съдът е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №589/14.05.2025 г., постановено по в.гр.д.№716/2024 г. на ОС – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане, като просрочена, Молба вх.

4

№5653/02.04.2025 г., подадена от „Ди Енд Джи Ен“ЕООД за допълване на Решение №45/11.02.2025 г. по в.гр.д.№716/2024 г. на ОС – Стара Загора, относно разноските.