Решение № 6420 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6420 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.А като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100500486 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 14417 от 27.08.2023 г., постановено по гр. д. № 25809/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 166-и състав, по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. К. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, В. К. В. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1754,46 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 123528, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 373,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2022 г.; сумата от 25,71 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като са отхвърлени предявеният иск за главница за топлинна енергия за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1790,18 лева, искът за мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 381,20 лева и искът за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,35 лева за периода от 01.05.2019 г. до 20.04.2022 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в 1 частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника В. К. В.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че ищецът не е отстранил в указания от съда срок нередовностите на исковата молба, поради което същата е следвало да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото – прекратено. Поддържа, че периодите, за които се претендират законните лихви, както и главниците, върху които са начислени, не са били изяснени и конкретизирани от ищеца. Възразява, че топлоснабденият имот, посочен в исковата молба (гр. София, ж.к. ****), не съответства на имота по Заповед № ИК-820 от 22.04.1975 г. за обезщетяване на наследодателя К.В.Б. (бл. ***, вх.

Б), поради което не ставало ясно за кой имот се претендират сумите. Излага оплаквания, че отчетите и индивидуалните справки на фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД са некоректни, съдържат неясни стойности за разпределителя в кухнята и липсва подпис на абоната върху годишния отчет. Твърди, че съдът е нарушил принципа на равнопоставеност по чл. 9 ГПК, като е удовлетворил доказателствените искания на ищеца, а е отхвърлил исканията на ответника за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документи от ищеца и фирмата за дялово разпределение, за представяне на аудиозапис от заседанията и за назначаване на повторна тричленна експертиза. Поддържа, че съдебно-техническата и съдебносчетоводната експертизи са изготвени въз основа на отменени от ВАС разпоредби на Методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.

Оплаква се и от това, че е бил отстранен от съдебната зала в съдебното заседание на 18.05.2023 г. Твърди липса на надлежно решение на общото събрание на етажната собственост и липса на представителна власт при подписване на споразумението за дялово разпределение. Оспорва и присъдените разноски в полза на ищеца. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в осъдителната му част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт въз основа на събрания доказателствен материал и установената съдебна практика. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба.

В отхвърлителната му част решението на Софийски районен съд не е било обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в атакуваната част.

По същество решението е правилно и законосъобразно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, споделяйки изцяло фактическите констатации и правните изводи, изложени в тях.

Във връзка с конкретно релевираните във въззивната жалба оплаквания въззивният съд намира следното:

Неоснователно е възражението на въззивника за допуснато нарушение на чл. 129, ал. 3 ГПК и за просрочие при отстраняване на нередовностите на исковата молба. От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд с разпореждане е оставил исковата молба без движение с указания за внасяне на държавна такса, за посочване на ответниците и условията, при които се претендират сумите от тях. В дадения от съда срок ищецът е изпълнил указанията, като е посочил като единствен ответник В. К. В., доколкото същият се явява единствен наследник по закон на починалата К.К.В., и изрично е заявил, че насочва цялата искова претенция срещу него съобразно първоначалния петитум. Първоинстанционният съд е приел поправената искова молба и е разпоредил връчването й на надлежно посочения ответник. Съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й. Доколкото съдът е приел депозираната молба за редовно отстраняване на недостатъците и е конституирал надлежния ответник, правомощието за връщане на исковата молба не е възникнало, а постановеният съдебен акт е валиден и допустим.

Неоснователно е и оплакването за неяснота относно периодите и размера на претендираните суми. Видно от петитума на исковата молба, ищецът изрично и недвусмислено е индивидуализирал размера на главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., размера на главницата за услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., както и периодите на дължимост на мораторните лихви за всяко едно от вземанията съобразно датите на изпадане в забава по Общите условия. Претенцията е напълно ясна, надлежно очертава предмета на делото и е дала възможност на ответника да организира пълноценно защитата си.

Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на откритото съдебно заседание на 18.05.2023 г.

От съдебния протокол от посоченото заседание е видно, че председателят на състава двукратно е предупредил ответника В., че при следващо прекъсване на насрещната страна и вещите лица и вземане на думата без разрешение ще бъде отстранен от залата. След като ответникът е продължил да нарушава 3 реда в залата, съдът законосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 141, ал. 2 ГПК за поддържане на реда, като го е отстранил временно за 5 минути, след което заседанието е продължило в присъствието на упълномощения от него процесуален представител. В протокола са отразени надлежно фактическите констатации и основанията за отстраняването, поради което правото на защита на страната не е било накърнено.

Оплакванията във въззивната жалба относно отказа на първоинстанционния съд да допусне събирането на определени доказателства (съдебни удостоверения, предоставяне на аудиозаписи и повторна експертиза) също не могат да доведат до отмяна на решението. Производството пред въззивния съд е ограничено въззивно обжалване. Съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, за да бъдат проверени процесуалните действия на първата инстанция по недопускане на доказателства, въззивникът следва да направи изрично доказателствено искане във въззивната жалба за събирането им пред въззивната инстанция. В подадената въззивна жалба В. В. не е формулирал никакви доказателствени искания за събиране на доказателства по реда на чл.

266 ГПК пред въззивния съд. При отсъствие на надлежно сезиране с доказателствени искания въззивният съд не разполага с процесуална възможност служебно да събира доказателства за факти, които не подлежат на служебно установяване.

Относно наведеното от въззивника възражение за несъответствие между адреса на имота по исковата молба и адреса, посочен в Заповед № ИК-820 от 22.04.1975 г. съдът намира следното. По делото е безспорно установено, че препис от исковата молба с приложенията и указанията по чл. 131 ГПК е връчен редовно на ответника В. К. В., като в законоустановения едномесечен срок същият не е подал писмен отговор на исковата молба. Съгласно императивната норма на чл. 133 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да прави възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти, извън тези, за които съдът следи служебно. Доводът за несъответствие на топлоснабдения имот представлява именно такова възражение по съществото на материалното правоотношение и като незаявено в срока по чл. 131 ГПК е преклудирано и не подлежи на разглеждане.

За пълнота следва да се отбележи, че дори разгледано по същество, възражението е изцяло неоснователно. От представените по делото официални документи – писмо № КС-15-08-7000-32/2011г. от 11.08.2011 г. на Столична община, район „****“, констативен протокол № 641 от 26.06.2012 г. за идентичност на адреси и писмо на кмета на район „****“, се установява по категоричен начин, че сграда със строителен номер блок ***, вход А, Б, В, Г, Д, Е и Ж в ж.к. „**** 2“ съответства на актуалния административен адрес блок ***А, вход 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 (като вх. Е отговаря на вх. 6). В допълнение, по делото е приета молба-декларация за откриване на партида от 26.01.2003 г. за абонатен № 123528, подписана лично от ответника В. К. В. именно за имота в бл. ***А, вх. 6 (Е), ет. 3, ап. 24, която не е оспорена. Поради това се налага категоричният извод, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и има качеството на клиент на топлинна енергия за 4 битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, обвързан от действащите през периода Общи условия на дружеството.

По отношение на количеството и стойността на доставената топлинна енергия изводите на съда почиват на приетото пред първата инстанция заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ива Урумова, което въззивният съд кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно, компетентно и обосновано. От заключението се установява, че през процесния период общият топломер в абонатната станция (захранваща входове Д, Е и Ж) е отчитан ежемесечно по електронен път, като от отчетената енергия са приспадани технологичните разходи за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през периодични метрологични проверки от лицензирана лаборатория съгласно изискванията на Закона за измерванията и е бил технически изправен. В процесния имот е имало монтиран радиатор в кухнята с индивидуален разпределител, сменен на 02.11.2018 г. с уред с дистанционен отчет, както и два броя водомери за топла вода, надлежно отчетени. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формулата по т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. върху пълната отопляема кубатура по проект. Вещото лице е констатирало, че изчисленията и разпределението на топлинната енергия, извършени от фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, са коректни и са в пълно съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба и приложимите Общи условия.