Решение № 783 от 03.05.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

783

Град

Пловдив, 03 май 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание на първи април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3147 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Я. Л. Я., EHK **********, с адрес: ***, против заповед № 21-1030-002353/28.11.2021 г. на началник група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а‘ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил "Нисан Мурано" с рег. № *** за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Посочва, че използва американска шофоьорска книжка, но в последните 20 месеца му е било трудно или невъзможно да напуска страната на всеки 3 месеца за подновяването й, още повече, че съпругата му била в трудна бременност. Твърди, че синът му се родил на 22.11.2021 г. в гр. София след спешно Цезарово сечение, като се върнали в Пловдив на 28.11.2021 г., когато бил съставен и актът. Намира за трудно и опасно ходенето на лекар с такси или друг транспорт във време на ковид пандемията. Твърди, че има зад себе си

18 години безпроблемно шофиране, както и че два дни след получаването на акта успял да намери време да напусне външните граници на България и буквално за 10 минути да легализира свидетелството си за шофиране и да се върне при семейството си. Счита, че спирането на колата от движение не е от полза за никого, а само е ненужна вреда и създава трудности за семейството му. Счита, че е по-добре да заплати една значителна глоба и е изненадан от непропорционалността на наложеното наказание.

Ответникът - началник група към сектор

"Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, поддържа становище за неоснователността на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че законосъобразно е наложена административна принуда за извършено от водача нарушение по чл.

162, ал. 1 от ЗДвП. Възразява срещу размер на заявените от другата страна съдебни разноски.

Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Съставен е АУАН № АВ192054 от

28.11.2021 г. от д.н.ж. – старши полицай при ОДМВР – Пловдив, в който е отразено, че на посочената дата около 14: 15 ч, в гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов" № 86, Я. Л. Я. като водач на лек автомобил "Нисан Мурано" с рег. ***/ лична собственост / управлява на територията на Република България с чуждестранно свидетелство № 20180724308DE8482 / държава на издаване САЩ/, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство в срок от 3 месеца от датата на влизането в страната. При извършена справка било установено, че лицето е влязло в страната на 10.02.2021 г. Справката била извършена в с ОДЧ с-р „Пътна полиция“. С посоченото е нарушил разпоредбата на чл.

162, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така установеното бил издадена процесната заповед, с която административният орган на основание чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП приложил спрямо Я.Я. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № *** за срок от 6 месеца.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Правилото на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.

146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство.

Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда временна валидност със срок до 3 месеца от датата на влизането в страната за чуждестранните национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

Следователно МПС е управлявано от лице без СУМПС, валидно на територията на РБ за категорията, която е издадено, поради което и законосъобразно в съответствие с чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на собственика е наложена атакуваната ПАМ.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е имал препятствия, които не можел да отстрани за времето преди налагането на мярката. От данните в заповедта става ясно, че същият е влязъл в страната за последно преди деня на проверката на 10.02.2021 г., поради което тримесечният срок е изтекъл още на 03.05.2021 г., а проверката е извършена на 28.11.2021 г. Последното означава, че пет месеца жалбоподателят е шофирал без валидно свидетелство за МПС.

Самият жалбоподател в жалбата признава, че е успял да предизвика нов срок съгласно закона като излезе и отново влезе в страната за 10 минути, като по този начин започва да тече нов тримесечен срок. Същото е можел да стори в топлите месеци – от м.май до м. октомври 2021 г., макар с последното на практика да се заобикаля смисъла на закона.

Жалбоподателят има възможност, след като е български гражданин, решил трайно да живее на територията на Република България, да изпълни изискването на чл. 162, ал. 4 и ал.5 от ЗДвП, според която чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Алинея 5 предвижда, че в случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава след успешно полагане на изпит.

В случая няма спор, че свидетелството за управление на жалбоподателя е издадено в САЩ - държава, която не е членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и не е договаряща страна по Конвенцията за движение по пътищата (Виенската конвенция).

С оглед на това българско свидетелство за управление не може да бъде издадено при условията на чл. 162, ал. 4 ЗДвП, т. е. без полагане на изпит.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред, като в случая горното е безспорно установено.

Спазено е изискването на закона за срока на наложената принудителна административна мярка, който не може да бъде по-кратък от предвидения, нито да бъде заменян с друга мярка или парична глоба.

Мотивиран от горното настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите процесуални правила, материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което оспорената заповед следва да бъде потвърдена.

Разпечатката съдържа 43 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a90b0a1-2974-43b4-89ad-20e6dcefe54e