Решение № 6022 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6022 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100501049 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от д-р Д. С. срещу Решение № 9780/01.09.2022г. по гр.д. 47923/2021 г. на СРС, 77 с-в, в частите, с които са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 вр. с чл. 225, чл. 128; чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ на жалбоподателя за признаване незаконността на прекратяването на ТПО и допълнително ТПО на ищеца за длъжността „Редактор в университетска телевизия Алма Матер“ и длъжността „Специалист връзки с обществеността“ във ФМИ, заплащане на трудови възнаграждения по двата трудови договора и на обезщетение за вреди от невярно вписани данни в трудовата книжка.

Изложени са съображения за неправилност на решението поради липса на доказване да има съкращаване в щата и закриване на единствена щатна бройка за длъжността. Имало противоречие между заповедите за прекратяване на ТПО (основно и по 110 КТ) и решението на академичния съвет, което било за закриване на щатни длъжности, а не за съкращаване на щата, както било посочено в заповедите. Не ставало ясно дали има закриване на длъжности или съкращаване на щата. Не било доказано, че трудовата функция не е продължила да съществува. Неправилен бил извода за реално съкращаване само поради закриването на длъжността „редактор“, която ищцата заемала. Счита, че функциите посочени в представените от ответника длъжностни характеристики на новосъздадените длъжности съдържали само общи 1 формулировки и се припокривали и не можело да се извърши преценка дали нейната трудова функция е престанала да бъде съдържание на щатна длъжност по новото щатно разписание. Нейната длъжностна характеристика (отпреди новото щатно разписание) била само за конкретно предаване в телевизията и не било ясно дали то продължава да съществува и не било ясно дали нейната длъжност на редактор била само за това предаване или включвала и други трудови функции. Не било ясно към коя от новите длъжности била преминала трудовата функция свързана с това предаване.

Няма твърдения, че предаването продължава да съществува, няма твърдения, че е осъществявала редакторски функции във връзка с други предавания.

Не ставало ясно кой и на какво основание е взел решение за прекратяване и на допълнителното ТПО-неговото прекратяване не било последица от прекратяване на основното ТПО. Поради превратно тълкуване на нейна молба до работодателя, неправилно било прието, че има извънсъдебно признание за липса на положен труд и оттам неправилно не било присъдено трудово възнаграждение за периода

25.06.2021-02.07.2021г.

Неправилно бил определен и периода, за който тя по вина на работодателя (невярно вписана дата на прекратяване на ТПО в трудовата книжка) не могла да получава обезщетение за безработица по КСО, което съставлявало вреда по чл. 226, т.

2 КТ.

Неправилно СРС приел, че обезщетението за оставане без работа по чл. 222 КТ (за което е установено плащане) не може да се кумулира с обезщетение за безработица по КСО. Вредите по чл. 226, т. 2 били съизмерими с обезщетението по КСО, но не се изчерпвали с него, защото невярно вписаната дата на прекратяване на ТПО водела до неправилно определян трудов стаж, което се отразявало на размера на трудовото възнаграждение.

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете. Няма доказателствени искания

Не е постъпил отговор на жалбата. СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба в частта по исковете по чл. 344, т.1 КТ (за признаване за незаконно на прекратяването на основното и допълнително ТПО) за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В исковата молба и в жалбата се поддържа неяснота на приложеното прекратително основание от работодателя. Ищцата-жалбоподател счита, че няма 2 яснота дали има закриване на длъжности или съкращаване на щата. Оплакването е неоснователно. Явно ищцата смесва закриването на част от предприятието и съкращаване на щата като прекратителни основания.

Няма спор и се установява по аргумент от чл. 7 и чл. 8 от правилника на СУ приложен по делото, че телевизията е относително самостоятелно звено (друго звено по чл. 8, т. 16 от правилника) в рамките на СУ за осъществяване на културна дейност (чл. 181 от правилника), без обаче да има признаци на работодател по КТ - не наема самостоятелно работници. Те се назначават от ректора, а щатното разписание се определя от академичния съвет на СУ – чл. 26, ал. 2, т. 14 и т. 15, чл. 29, ал. 2, т. 5 от правилника на СУ. Не се спори, че телевизията продължава да е съществува и след процесното уволнение, при което не може да се говори за закриване на част от предприятието, предвид дадените с ТР 5/2019г. на ОСГК на ВКС разяснения.

От решението на академичния съвет и представените старо и ново щатно разписание и представените длъжностни характеристики става ясно, че се прави вътрешна реорганизация. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността на телевизията продължава да се осъществява.

Реорганизацията може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на дейността на телевизията лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжности, свързани с осъществяването на дейността и/или до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, който заемат съкращаваната длъжност. Самата формулировка в решението на академичния съвет („закрива следните щатни длъжности“) също сочи към съкращаване на щата доколкото това основание е налице винаги когато се намалява броят на работниците в предприятието изпълняващи дадена дейност или еднородни трудови функции (длъжности), като се премахват изобщо тези функции (съответно се уволняват всички работници които са ги извършвали) или функциите се разпределят между други работници с други функции (длъжности) без да стават основни за длъжностите, които другите работници осъществяват или просто функциите вече се осъществяват от по-малък брой работници.

От представеното старо щатно разписание (л.90) се установява, че е имало само една щатна бройка за длъжност „редактор“, а от поименното старо длъжностно разписание (л. 92) се установява, че тази бройка е била заета от ищцата. От длъжностната характеристика на ищцата (л.206) се установява, че длъжността „редактор“ която тя е заемала се е отнасяла за конкретно предаване. Тоест трудовите функции на ищцата се отнасят за това предаване. Характеризиращите длъжността трудови функции са посочени в т. 1-11 от длъжностната характеристика-останалите задължения по нея са общи за всичките длъжности в телевизията. С решението на 3 академичния съвет длъжността е премахната, като са премахнати и други длъжности, създадени са нови, а част са преобразувани. Не се твърди и установява да е имало и други лица на длъжност „редактор“. Същата липсва и в новото щатно разписание (л.86-87)

От представените длъжности характеристики за длъжностите по новото щатно разписание съпоставени с длъжностната характеристика за заеманата преди това длъжност на ищцата се установява множество съществени различия в задълженията и отговорностите. Известно сходство между трудовите функции, които е изпълнявала ищцата се открива само с длъжността „административен директор“ по новото разписание (създадена с преобразуване на длъжността „ръководител направление маркетинг и комуникации“) по отношение на приемането на сценарни заявки и координирането на дати и часове за снимки, но тези функции при ищцата касаят конкретното предаване, а при новата длъжност „административен директор“ касаят цялостната дейност на телевизията. Длъжността „административен директор“ видно от характеристиката има множество други организационно – технически и контролни функции за цялостната дейност на телевизията, каквито ищцата не е изпълнявала в рамките на длъжността си на редактор на конкертно предаване и посочените две функции на административния директор не касаят само едно предаване и не може да се приеме, че новата длъжност се характеризира предимно с функциите които е изпълнявала ищцата. С функциите на останалите длъжности по новото щатно разписание изобщо не се откриват сходства.

Ето защо се налага извод, че е налице реално премахване на длъжността редактор, която е заемала ищцата. Видно от доказателствата (писмо на л. 36 – 37) представени от ищцата в период от началото на 2021г. до прекратяването на нейното ТПО са реализирани три предавания от телевизията. Между тях не е предаването за което тя отговаря като редактор. Видно е и че за реализиране на предаванията се ангажират и лица които не действат по трудово правоотношение (молба на ищцата от 01.02.2022г.), което се посочва и в исковата молба, като се сочи за порок на уволнението, но как работодателя организира своята дейност финансово-икономически и от гледна точка на осигуряването на човешки ресурс съдът не може да контролира, нито това е основание за незаконосъобразност на извършени съкращения.

Работодателя не е длъжен да ползва лица работещи при него по трудово правоотношение. За съответната дейност по своя преценка неподлежаща на съдебен контрол може да ангажира лица и по извънтрудови правоотношения (т.нар. граждански договори).

По отношение на допълнителното трудово правоотношение: видно от заповедта за неговото прекратяване, като правно основание е посочен чл. 334, ал. 1 КТ, като в заповедта ясно е посочено, че следва да се изплати обезщетение за неспазено 4 предизвестие от 15 дни, което ясно сочи именно хипотезата на чл. 334 КТ. В чл. 334, ал. 1 КТ се съдържа и основно правило свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за прекратяване на трудовите договори за допълнителен труд - с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси изискват това. Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя към работодателя. В случая заповедта е подписана от ректора в рамките на неговите правомощия по чл. 29, ал. 2, т. 5 от правилника на СУ. Упражняването на това правомощие на ректора не е обусловено от предхождащ акт на който и да било орган на СУ и е ирелевантно дали има или няма решение на академичния съвет или друг орган. Не е необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го мотивира.

(Решение № 169 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 427/2015 г., III г. о., ГК). Както и при основно трудово правоотношение допълнителното може да се прекрати без спазване на срока на предизвестие при заплащане на обезщетение, каквото е посочено да се плати на ищцата в процесната заповед и прекратяването следва да се приеме за законосъобразно.

Предвид неоснователността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ неоснователен е и искът по чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Правилно е решението на СРС и в частта му по иска по чл. 226, ал.1, т. 2 КТ.

В исковата молба, както и в уточнителните молби тя е твърдяла само, че търпените от нея вреди се проявяват в невъзможност да получи обезщетение от НОИ по реда на КСО за безработица. Не е твърдяла, че от невярно вписаната дата на прекратяване на ТПО са последвали други вреди-соченият за пръв път във въззивната жалба по-малък размер на трудовото възнаграждение (явно се има предвид възнаграждение по последващ трудов договор) поради по-малка продължителност на удостоверения трудов стаж (очевидно има предвид възнаграждението за т. нар. клас-прослужено време на същата или сходна длъжност, защото само то зависи от продължителността на трудовия стаж на дадена длъжност). Заявяване на нови вреди за пръв път във въззивна инстанция ( и то без конкретика за размера им е недопустимо).