Решение № 57 от 18.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. ХАСКОВО, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20255600900091 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от

Кодекса за застраховането за сума в размер на 167 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

ИЩЦАТА – Г. Д. Ж. твърди, че на 20.08.2023 год., около 15.40, на път I – 8, след изхода на гр.Пловдив е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на И.И.И. като водач на лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег.№ ******, който при извършване на маневра завиване на ляво и неспазване на пътен знак „Стоп“, отнел предимството на Ц.П.С., като водач на мотоциклет марка “******“, подел „******“, с рег.№ ******, движещ се в посока от гр.Пловдив към гр.Хасково. В резултат на удара между двете превозни средства, настъпила смъртта на мотоциклетиста Ц.С. – син на ищцата. По случая било образувано Досъдебно производство № 93 / 2023 год. по описа на Сектор РПТ – ОД на МВР – Пловдив, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство, в изготвената по което автотехническа експертиза било прието, че вина за настъпване на пътния инцидент имат и двамата водачи, поради което признава съпричиняване от 1/3, допуснато от водача С., управлявал мотоциклета с несъобразена и превишена скорост.

Ищцата изживяла изключително тежко загубата на единствения си син, с когото живеели в едно домакинство. Разчитала на финансовата помощ на сина си, отношенията й с който били изградени на взаимна обич, уважение и разбирателство. Помежду им съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, прекъсната от неочакваната смърт на сина й, който по време на 1 катастрофата е бил едва на тридесет и една години. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между собственика на МПС, управлявано от виновния водач И.И. и ответното дружество, от страна на което не било определено и изплатено застрахователно обезщетение, поискано с молба от 07.09.2023 год. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сума в размер на 167 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на смъртта на сина й Ц.П.С., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2023 год. до окончателното й изплащане. Цената на иска и начинът, по който е формиран размера на исковата претенция са уточнени от процесуалния представител на ищцата в първото по делото открито съдебно заседание, съгласно което размерът на исковата сума от 167 000 лева е опредЕ. като 2/3 от търпените неимуществени вреди в размер на 250 000 лева, с оглед признато съпричиняване, допуснато от страна на пострадалия С., в съотношение от 1/3. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – гр.София – оспорва иска, позовавайки се на липсата на влязъл в сила съдебен акт, който да установява вината на водача на застрахования при него лек автомобил. Заявява възражение за съпричиняване, допуснато от водача на мотоциклета Ц.С., управлявал превозното средство с превишена скорост, поддържайки, че приносът му за настъпване на ПТП следва да бъде определен на не по-малко от 2/3.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение от

23.08.2023 год. е, че ищцата е майка на Ц.П.С., починал на 20.08.2023 год.

Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.08.2023 год., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата, около 15.40 ч. на ГП I – 8, И.И.И. като водач на лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег.№ ******, излизайки от черен път е отнел предимството на Ц.П.С. като водач на мотоциклет, марка „******“, модел „******“, движещ се направо.

От приложената по делото справка се установява, че към датата на настъпване на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ответното дружество и собственика на автомобила, управляван от водача И. – обстоятелство, което се признава от ответника.

На 01.09.2023 год. от ищцата в качеството й на наследник на починалия при ПТП, Ц.С., е отправена застрахователна претенция до ответника с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, по която застрахователят не се е произнесъл.

Като писмено доказателство по делото е прието и

2

Постановление от 16.10.2025 год. на Окръжна прокуратура – Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 93 / 2023 год. по описа на РПТ при отдел „Разследване“, ОД МВР – Пловдив, поради това, че Ц.П.С. - извършил престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, по отношение на И.И.И. и Ф.Р.А., е починал, а деяние по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК, по отношение на С. не било извършено. В мотивите към постановлението е прието, че причина за настъпилото ПТП се дължи изцяло на поведението на Ц.С. - касаело се за самопричиняване на вредоносния резултат – неговата смърт. Постановлението е влязло в законна сила поради необжалването му – данна, в каквато насока съдът цени от приложеното по делото писмо № 6692/2023 г. от 30.01.2026 год., изпратено от Окръжна прокуратура – Пловдив – обстоятелство, което не се оспорва от страните.

От заключението, представено по допуснатата съдебно медицинска експертиза се установява, че смъртта на Ц.С. се дължи на получена множествена / съчетана травма – гръдна травма – счупвания на ребра и на гръдна кост, разкъсване и контузия на двата бели дроба, кръвоизлив в гръдната кухина, контузия на средостението; коремна травма – разкъсване на черния дроб и на слезката; кръвоизлив в коремната кухина; счупване на дясното рогче на подезичната кост и масивно подкожно кръвонасядане на тъканите на шията в дясно; кръвонасядане на меката черепна покривка; счупване на лявата бедрена кост; разкъсно контузна рана на левия крак; охлузвания и кръвонасядания по трупа. Според експерта, смъртта е била неизбежна в резултат на несъвместимо с живота нарушаване на анатомичната цялост на жизнено важни органи, съчетано с кръвозагуба в телесните кухини. Налице била пряка причинно следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на С..

От заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че дори при млад и здрав водач с нормални зрителни функции, оценката на скоростта и времето до контакт на мотоциклет, приближаващ със скорост около 169 км./ч. и забележим от разстояние 84 – 85 км./ч., е обективно затруднена в рамките на наличния времеви интервал от около 1.8 секунди, поради следните обективни фактори:

Малкият фронтален профил на мотоциклета в комбинация с високата скорост на приближаване, водело до сравнително слаб сигнал на оптично нарастване в началната фаза на възприятие, което затруднявало надеждното извличане на информация за времето до контакта; Скоростта на мотоциклета била значително по-висока от типичните очаквания за движение в съответната пътна среда, което намалявало вероятността тя да бъде правилно оценена в рамките на кратък времеви интервал; Когнитивното натоварване, свързано с изпълнението на маневрата /завой на ляво/, допълнително ограничавала ресурсите на вниманието и влошавало способността за своевременно откриване и оценка на приближаващи се обекти; Възрастовите особености на зрителната система водели до намалена чувствителност към динамични зрителни сигнали, включително оптичното нарастване, което допълнително затруднявало оценката на приближаващи се превозни средства. Наличните 3 зрителни условия не осигурявали обективна физиологична основа за надеждна и своевременна реакция, независимо от вниманието и опита на водача.

Определеният от експерта механизъм на настъпване на процесното ПТП, е следният: Водачът Ц.С. е управлявал мотоциклет марка „******“, модел „******“, по дясната /южна/ лента на платното за движение по път I – 8 в посока от запад на изток. През това време водачът И.И. е управлявал лек автомобил „****** ******“ по път в дясно /южно/ от път I – 8, в посока от юг на север. Когато мотоциклетът е бил на около 84 – 85 м., водачът на лекия автомобил е потеглил, като е навлязъл на платното за движение на път I – 8, пред мотоциклета. Така, след около 1.8 сек. настъпил удар в предната част на мотоциклета и в лявата страна на автомобила. След удара мотоциклетистът прилетял над автомобила, който от своя страна се преобърнал на дясната си страна. Като причини за настъпване на ПТП от техническа гледна точка, експертът посочва следните: 1. Водачът на мотоциклета се е движел със скорост от 169 км./ч., поради което е нямал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като при движение със скорост от 110 км./ч. или помалка би имал възможност да премине зад автомобила, а при движение със скорост от 93 км./ч. или по-малка, би имал възможност да спре преди мястото на удара; и 2. Водачът на автомобила е потеглил и е навлязъл на платното за движение на път I – 8 по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е когато мястото на удара е бил вътре в опасната зона на мотоциклета, при движение на последния със скорост 169 км./ч. В момента на потегляне на автомобила, водачът му е имал пряка видимост към мотоциклета и съответно е имал възможност да избегне удара, ако бе отложил потеглянето си, за да пропусне мотоциклета. По делото нямало данни за пътни знаци за ограничение на скоростта. Когато мотоциклета е бил на разстояние на около 84 м., водачът на автомобила е потеглил и в този момент, водачът на мотоциклета е имал видимост към автомобила, който е навлизал на платното пред него. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на мотоциклета със скорост от 169 кв./ч. е опредЕ. на 241.35 м., а при движение със скорост от 80 км./ч. – на 63.81 м. Водачът на мотоциклета би имал техническа възможност да избегне удара чрез аварийно спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 93 км./ч. Ако мотоциклетът се е движел със скорост от 110 км./ч. или по-малка, то тогава при същото потегляне на автомобила мотоциклетът би пристигнал на мястото на удара за около 0.9 сек. по-късно, при което автомобилът би освободил дясната лента и удар не би настъпил. Макар автомобилът да е бил в покой и водачът да е разполагал с целия интервал до контакта – 1.8 сек., ефективно разполагаемото време за възприемане и вземане на решение бил значително по-кратко, което се дължало на факта, че при приближаващ се мотоциклет с малък зрителен ъгъл и висока скорост, информативния сигнал за оптично нарастване ставал надежден едва в по-късна фаза на приближаването. В резултат, значителна част от наличния времеви интервал не можела да бъде ефективно използвана за точна оценка на времето до контакт и предприемане на безопасна маневра.

В устния си доклад вещото лице автотехник обяснява, че на въпроса относно възможността на водача на автомобила да прецени 4 времето, за което мотоциклетът ще достигне до него, не може да се отговори еднозначно. Това, че характеристиките на пътя са му позволявали да възприеме мотоциклета, не следвало да се тълкува еднозначно. Преценката на водача на автомобила в случая се свеждала до това за колко време ще извърши предприетата от самия него маневра. При възприемане на мотоциклета имал очакване на подсъзнателно ниво, че ако последният се движи с разрешена скорост, би имал достатъчно време за извършване на маневрата. Ако мотоциклетиста се е движел с разрешена скорост, автомобилът е имал възможност да приключил с маневрата. При това се стигало до въпроса трябва ли водачът на автомобила да предполага, че моторът се движи с два пъти над разрешената скорост или не трябва. В първия момент той вижда мотоциклета, но тъй като последният е малък по размер в сравнение с автомобил, този малък обект в началото на водача на автомобила му изглежда като неподвижен, защото ъгълът в ретината на окото, под който го вижда се променя изключително бързо в първите 1 – 2 – 3 секунди. При това положение водачът на автомобила практически не можел да оцени за колко време ще дойде мотоциклета, само предполагал. Водачът на автомобила не можел да направи правилна преценка, поради липса на достатъчно информация.