Определение № 970 от 03.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 970 гр. Варна, 03.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов като разгледа докладваното от Димо Цолов Частно наказателно дело № 20263110201959 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.213, ал.5 НПК и е образувано по жалба вх.

№19402/25 от 05.05.2026 г. по опис на РП Варна, от К. С. В., гражданин на Р.Ф., роден на ********* г., ЛНЧ **********, срещу Постановление №19402/26 г. от 31.03.2026 г. на РП Варна за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер, потвърдено с Постановление №1930/26 г. от 23.04.2026 г. на ОП Варна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено лице – пострадал от деяние, за което е образувана проверка по прокурорска преписка №1930/2026 г. по опис на РП Варна и е допустима.

Жалбоподателят моли, оспореното постановление да бъде отменено като неправилно и необосновано.

Съдът, като се запозна с обжалваното постановление и материалите по приложената пр. преписка №1930/2026 г. по опис на РП Варна, както и с оглед становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Преди всичко следва да се изтъкне, че в производството пред районния съд по чл.213, ал.4, вр. ал.3 НПК, обект на проверка не е акта на ОП, а потвърденото от ОП постановление на РП за отказ да се образува досъдебно производство и съдът няма правомощия да обсъжда правилността, обосноваността и законосъобразността на произнасянето от ОП.

По същество, макар да представлява по-скоро възпроизвеждане на твърденията на жалбоподателя К. В. от предизвикалия процесната проверка сигнал срещу лицето А. Л., отколкото да съдържа формиран от РП Извод извод за счетената за установена фактическа обстановка, както съдържащото се в оспореното постановление описание на установените обстоятелства в хода на проверката, така и приобщените към преписката документи и данни, обуславят фактически констатации, че в резултат на провеждани лични срещи извън Република България жалбоподателят бил убеден от А. Л., представил се като експерт по финансови въпроси, създаване и продажба на банкови платежни системи, специалист по развитие на бизнеси в ОАЕ и съветник по финтех проекти, да открият съвместно бизнес по разнородни крупни IT и финтех проекти, включително откриване на банка в М. и създаване на платежна система във В. и Е., създаване на криптообменник в Б.

(К.) и др., във връзка с които проекти жалбоподателят К. В. осъществил преводи на значителни финансови средства, както по лични сметки на А. Л., така и по сметки на посочени от същия компании, част от които негова собственост, като някои от преводите били извършени по времето, докато К. В. пребивавал в гр. Варна, но нито една от съответните банкови сметки не била регистрирана на територията на Република България. В последствие, след настъпило прекъсване на комуникацията помежду им, жалбоподателят К.

В. се почувствал измамен от действията на А. Л., у него се формирало убеждение, че А. Л. не е имал намерение да изпълни поетите към него ангажименти и тъй като последният имал 1 настоящо местоживеене в гр. Варна, предявил съответната жалба пред РП Варна.

При така изтъкнатите фактически и правни констатации настоящият съдебен състав също счита, че в хода на проведената проверка по процесната прокурорска преписка не се констатират данни за извършено престъпление от общ характер на територията на Република България, нито от или спрямо гражданин на Република България. Преди всичко, не се твърди и няма установени данни за осъществени на територията на страната измамливи действия по въвеждане в заблуждение на жалбоподателя К. В. от лицето А. Л..

При това, при резултатните престъпления, каквото е измамата, деянието се счита за довършено там, където съществува възможност за усвояване на паричните средства и деецът има възможност да се разпорежда със сумата, като приобщените данни сочат, паричните средства да са наредени по сметки във финансови институции извън страната, при което тяхното получаване, усвояване и разпореждане със същите не е осъществено в Република България. Наред с това, възможността за дистанционно опериране чрез интернет банкиране не води до настъпване на резултата от това действие в населеното място, от където е осъществено достъпване до съответната услуга, а се регистрира и счита за настъпило по месторегистрация на съответната банкова сметка. След като и двете лица не са български граждани, няма данни за реализиран противоправен резултат на територията на Република България и не са засегнати от съответните действия интересите на Република България, съобразно чл.3, ал.1 и чл.5 НК, твърдяното престъпление не подлежи на разследване от компетентните органи в страната. Наред с това следва да се изтъкне също, че в снетите обяснения от жалбоподателя К. В. същият твърди да е подал жалба в полицията на район Я., гр. М., където се води разследване по същия случай.

При така изтъкнатите фактически и правни констатации, съдът намира оспореното постановление на РП Варна за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Постановление №19402/26 г. от 31.03.2026 г. на РП Варна за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер, потвърдено с Постановление №1930/26 г. от 23.04.2026 г. на ОП Варна, на основание чл.213, ал.5 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2