Определение № 2707 от 03.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2707 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20238002104942 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ - [населено място] срещу решение № 367 от 17.07.2023 г. по въззивно гр. д. № 443/2023 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 75/20.04.2023 г. по гр. д. № 558/2022 г. на Павликенски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са уважени предявените от Б. А. Б. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна като незаконно на извършеното със заповед № РД-08-1714 от 29. 07. 2022 г. на директора на ответното училище дисциплинарно уволнение и за възстановяване на ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - руски език”.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, или делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба жалбоподателят навежда хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: 1. „Задължен ли е въззивният съд по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл.

1

235 вр. с чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма?“, който счита, че е разрешен в противоречие с ППВС № 1/1953 г., т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 48/14.02.02.2012 г. по гр. д. № 447/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 62/20.04.2021 г. по гр.д. № 2034/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 77/13.03.2014 г. по гр. д. № 2339/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др.. Релевира и основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 2. „От значение ли е за законността на дисциплинарното наказание в искането на обяснения работодателят да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние и да посочи кои факти е приел за установени?“; 3.

„Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, дава ли основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения?“; 4. „Кога има идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 от КТ?“. По втория въпрос поддържа противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 182/07.10.2015 г. по гр. д. № 1284/2015 г. на ВКС, III г.о.; решение № 8/01.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 363/10.01.2012 г. по гр. д. № 354/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 309/14.03.2018 г. по гр. д. № 5464/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 401/21.01.2013 г. по гр. д. № 313/2012 г. на ВКС, III г.о.; решение № 137/01.06.2012 г. по гр. д. № 982/2011 г. на ВКС, III г о.; решение № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ВКС и решение № 171/23.02.2010 г. по гр. д. № 68/2009 г. на ВКС, III г.о.. По третия въпрос навежда разрешаването му от въззивния съд в противоречие с решение № 379/24.06.2010 г. по гр.д.

№ 410/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 313/19.10.2012 г. по гр.д. № 42/2012 г. на ВКС, III г.о.; решение № 82/21.07.2017 г. по гр.д. № 3249/2016 г. на ВКС, III г.о. и др., а по четвъртия въпрос – с решение № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 739/30.12.2010 г. по гр. д. № 1947/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 74/22.04.2016 г. по гр. д. № 4792/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.. По последните три въпроси счита за приложимо и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради необходимост от преодоляване на погрешни виждания и от развитие на съдебната практика с оглед изграждане на ясна и безпротиворечива такава за обстоятелството кога има идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ.

Ответницата по касационната жалба – ищцата Б. А. Б., подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред ВКС.

2

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което тя е допустима.

За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са били страни по трудов договор № 1762/31.08.2018 г., като ищцата е заемала длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по руски език”, който договор е прекратен със заповед № РД-08-1714/29.07.2022 г. на основание чл. 88, т. 3, т.8 и т.10 КТ и чл. 190, ал.1, т.3 КТ – поради дисциплинарно уволнение. В мотивите на заповедта е посочен измежду дисциплинарните нарушения, послужили като основание за дисциплинарното уволнение, първо инцидент от 27.05.2022 г. в час по руски език в 8 “б“ клас, при който върху ученика О. И. е било упражнено физическо насилие от негови съученици, изразяващо се в удари на шамари по лицето, като физическият тормоз е бил заснет от ученика М. Р. с личния му телефон и споделен в социалната мрежа „Фейсбук“. Работодателят е извел извод в уволнителната заповед, че Б. не е предприела действия по установената система за информиране и съобщаване на случай на тормоз над ученици, разработена въз основа на механизъм, утвърден от МОН, както и не е изпълнила задължението си по чл.219, ал.2, т.2 и т.3 ЗПУО – да опазва живота и здравето на учениците по време на образователния процес, което нарушение на трудовата дисциплина има характер на „продължаващо дисциплинарно нарушение“, тъй като Б. системно не е предприемала действия за преустановяване на физическия тормоз в класа, не е информирала по надлежния ред класния ръководител, педагогическия съветник, ЗДУД или директора, нарушавайки и задълженията си по чл. 44, ал. 1, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Правилника за дейността на училището, при което е нарушила чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. В заповедта за уволнение са посочени и множество други нарушения: на 30.05.2022 г. Б. не е предприела действия за ангажиране вниманието на учениците от 9 “в“ клас, при изпитване на конкретен ученик, с което не е изпълнила задълженията си по т.5.1 и т.5 от длъжностната характеристика – управление на процесите в отделни групи или паралелки от класове, т.е. нарушила е и чл.5, ал.1, т.1 Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите специалисти; липса на дисциплина и организация в часовете по руски език на 09, 16 и 23 май; нарушение на чл. 187, ал.1, т.8 от КТ, изразяващо се в уронване на авторитета и доброто име на училището, видно от постъпили сигнали от родители на ученици от 06.06.2022 г. и от 13.06.2022 г.; неизпълнение на задължението по чл.67, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.68 от Етичния кодекс на училището, изразяващо се в това, че на 28 и 29 юни Б. е посетила дома на И. В. в [населено място], родител на ученик от 8 “б“ клас, за да поиска обяснение от родителя за написаната жалба до директора.

Великотърновски окръжен съд е намерил, че работодателят не е спазил императивната норма на чл.193, ал.1 КТ при процесното дисциплинарно уволнение досежно нарушенията, касаещи различни дати от 27.05.2022 г. и 30.05.2022 г., спрямо които уволнението е незаконно на формално основание и спорът не следва да се разглежда по същество. Това е така, тъй като ответникът е поискал обяснения от ищцата само за нарушенията на трудовата дисциплина, извършени на 27.05.2022 г. и 30.05.2022 г., които не изчерпват визираните в уволнителната заповед нарушения – основания за налагане на най – тежкото наказание 3

„дисциплинарно уволнение“. Когато в заповедта за уволнение са посочени повече от едно нарушения на трудовата дисциплина, обясненията трябва да бъдат поискани за всяко едно от тях. Поради това, на основание чл.193, ал.2 КТ, е счел, че следва да разгледа в исковия процес по същество само тези нарушения, посочени в уволнителната заповед, за които императивните изисквания на чл.193, ал.1 КТ са спазени.

По отношение на нарушението с дата 27.05.2022 г., въззивният съд е приел същото за неустановено от приетите писмени и гласни доказателства по делото, вкл. т.н. „физическо насилие“ по смисъла на утвърдения механизъм за противодействие на училищния тормоз върху ученика О. И. в час по руски език на 8 „б“ клас. От показанията на участвалите в инцидента ученици, както и техни родители и класния ръководител на 8 „б“, е намерил за установено, че дисциплината в класа не е била добра, а на 27.05.2022 г. в часа по руски език на този клас двама ученици са „събудили“ друг с два шамара. Съобразил е показанията на потърпевшия ученик, че не си спомня да се е оплаквал на госпожата в часа по руски език за упражнено физическо насилие спрямо него и че се е почувствал унижен едва когато заснетият клип е бил качен в социалните мрежи. Посочил е, че в механизма за противодействие на училищния тормоз са установени измеренията на насилието между деца и признаците на разпознаването му, като процесният инцидент от 27.05.2022 г. не съдържа необходимите физически и поведенчески показатели за "физическо насилие". Счел е, че поскоро показва признаците на "психическо насилие", но то е извършено едва с качването на заснетия с мобилен телефон клип в социалните мрежи. Заключил е, че заснемането и качването на случката в социалните мрежи не може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина от страна на учителя, още повече, че преди всеки час учениците са били предупреждавани от него да оставят мобилните си телефони. Съдът е намерил също, че по делото не е установена системност в неизпълнение от страна на ищцата на задължение за предприемане на действия за преустановяване на физически тормоз в класната стая - в часовете по руски език на 8 „б“ клас Б. е написала през годината 15 забележки само на ученика М. Р., а всички от участвалите в инцидента на 27.05.2022 г. ученици, както и техните учители и родители, са признали, че учениците от 8 „б“ клас са имали проблеми с дисциплината изобщо, не само в часовете по руски език (получили са множество забележки през годината, вкл. от ищцата). За недоказано е приел и второто конкретно нарушение, за което са поискани обяснения по чл. 193 КТ, от 30.05.2022 г., изразяващо се в това, че Б. не е предприела действия за ангажиране вниманието на учениците от 9 “в“ клас, при изпитване на конкретен ученик, с което не е изпълнила задълженията си в т. 5.1 и т. 5 от длъжностната характеристика (управление на процесите в отделни групи или паралелки от класове), като е посочил че подобно нарушение не може да бъде установено от един конкретен час на учителя в даден клас. Посочил е също, че придобитите компетентности от учениците се преценяват чрез установената за това единна система за оценяване съобразно Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от Министъра на образованието и науката, а не от действията на учителя в конкретен час.

Разпечатката съдържа 23 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a90264f-022c-4dbc-b71b-23a069464288