Определение № 34887 от 22.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34887 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110126853 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба Д. Г. Б. и Ц. Д. Д. срещу ФИРМА.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.

В отговора на исковата молба ответникът навежда възражение за недопустимост на предявените искове, което съдът намира за неоснователно, доколкото наведените твърдения за недопустимост касаят въпроси по същество на спора, а не по неговата допустимост.

Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 61959/2024 год. по описа на СРС, 35 състав.

Съдът констатира, че исковата молба е нередовна, но за процесуална икономия намира, че следва да изготви проект за доклад по делото и да насрочи същото в открито съдебно заседание.

С исковата молба ищците са предявили претенции за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от двамата ищци сумата от 3575 лева, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до пълното изплащане на присъдената сума. За посочената сума има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2025 г., като предвид подаденото възражение по чл. 414 ГПК, съдът е указал на заявителите и настоящи ищци да подадат установителен иск за вземанията си. Според изричаната норма на чл.

415, ал. 1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена, като за допустимостта на иска следва да е налице и пълен идентитет между вземането по издадената заповед и това, което е предмет на установителния иск. С оглед предходното на ищците следва да бъде указано да отстранят констатираната нередовност, като формулират надлежен петитум, като вземат предвид разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК и характера на провелото се между страните и предхождащо настоящото производство заповедно такова.

На ищците следва да бъде указано също така да конкретизират какви точно вреди 1 твърдят да са настъпили от некачественото изпълнение на строителството, както и какви СМР са извършени за отстраняването им.

Писмените документи, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети писмени доказателства по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 163829/12.05.2025 г., подадена Д. Г. Б. и Ц. Д. Д. срещу ФИРМА.

У К А З ВА на ищците в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, с изрична молба с препис за насрещната страна, да отстранят нередовностите на исковата молба, като:

1. конкретизират какви точни твърдят да са настъпили от некачественото изпълнение на строителството, както и какви СМР са извършени за отстраняването им.

2. формулират надлежен петитум, като вземат предвид разпоредбата на чл. 415, ал.

1 ГПК и характера на провелото се между страните и предхождащо настоящото производство заповедно такова.

При неизпълнение на указанията изцяло и в срок исковата молба ще бъде върната.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10.2025 г. от 11:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищците – с препис и от отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на исковете.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 61959/2024 год. по описа на СРС, 35 състав.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Производството по делото е образувано по искова молба Д. Г. Б. и Ц. Д. Д. срещу ФИРМА, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени субективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 163, ал. 3 ЗУТ за сумата от 3575 лева за всеки един от ищците, представляваща разходи за отстраняване на възникнали дефекти в гаранционния срок след въвеждане в експлоатация на жилищна сграда с идентификатор *****.****.2185.1 по собствения на ищците недвижим имот, представляващ апартамент №10, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2025 г. по ч. гр. д. № 61959/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.

Претендират и съдебни разноски.

Ищците Д. Г. Б. и Ц. Д. Д. твърдят, че ответникът, заедно с други две дружества – ФИРМА и ФИРМА, придобил недвижим имот с идентификатор *****.****.2185 по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за построяване на жилищна сграда, учредяване право на преминаване и учредяване право на прокарване на отклонение от мрежи и съоръжения, обективиран в Нотариален акт № 54, том VI, рег. № 5905, дело № 542/2016 г. Сочат, че ответното дружество е 2 изпълнило поетото с посочения договор задължение да построи жилищна сграда и да извърши строително-монтажните работи (СМР) за своя сметка, като същата била въведена в експлоатация на 11.11.2020 г., за което било издадено и Удостоверение № 957 от същата дата. Посочват, че няколко дни след въвеждане на сградата в експлоатация, при равни квоти, ищците придобили от ответното дружество правото на собственост върху апартамент № 10, находящ се на петия етаж в същата сграда.

Твърдят, че две години след придобиване на посочения апартамент установили появата на влажни петна и теч от тавана на същия, които впоследствие довели до разрушаване на мазилката и бетонната плоча. С оглед предходното ищците предявили гаранционна претенция до ответното дружество, отправена до последното чрез нотариална покана (получена на 11.06.2024 г.), в която на същото бил даден срок до 14.06.2024 г. да бъдат предприети каквито и да било действия за отстраняването на възникналите дефекти в гаранционния срок, но такива не били предприети от ответното дружество. Последното наложило от страна на ищците да бъде ангажирано трето лице, което да отстрани възникналите дефекти по закупения от ищците апартамент, вследствие на некачествените СМР от страна на ответника. В тази връзка на 17.06.2024 г. ищците сключили договор за извършване на възложената по него работа на обща стойност 7150 лева. Ето защо на 18.10.2024 г. ищците депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ФИРМА. В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 61959/2024 год. по описа на СРС, 35 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била редовно връчена на ответника, като същия подал възражение по чл. 414 ГПК, с което оспорил дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищците било указано да предявят искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и основателност, за което излага подробни съображения. Навежда възражения в насока, че ответното дружество няма гаранционни задължения към ищците, поради което същото не отговаряло за отстраняването на недостатъци и поправянето на вреди от същите при изпълнението на строителни и монтажни работи за процесната сграда или от некачествени материали, вложени при извършването на строителни и монтажни работи.

Съдът намира, че по реда на чл. 422 ГПК е сезиран със субективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 163, ал. 3 ЗУТ.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, рри приетата по делото правна квалификация, в тежест на ищците по иска с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ е да докажат, че са собственици на обект в сградата; че ответникът е строителят на сградата, както и че в предвидените в Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. гаранционни срокове са се проявили недостатъци на изпълненото от ответника строителство; че тези недостатъци са в резултат от поведението на ответника, както и размерът на разходите, необходими за поправяне на недостатъците, като съдът УКАЗВА на ищците, че за посочените обстоятелства не сочат доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е отстранил недостатъците, респ. е платил дължимото обезщетение.

П Р И Е М А представените от ищците писмени документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

3

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4