Решение № 150 от 05.05.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Смолян, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500138 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 17 от 09.02.2026г по гр. д. № 460/25г. на РС - Мадан е признато за установено по отношение на Н. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. С. С. № * ап. *, че М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. С. С.

№ *, вх. *, ап. *, е собственик по наследство от Л. Х. И. на 3/30 ид.ч. от АПАРТАМЕНТ с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., общ. Р., обл. С., одобрени със Заповед № РД18- 12/10.03.2010 г. на ИД на АГКК с площ на самостоятелния обект: 90.81 кв.м с административен адрес гр. Р., ул. "С. С." №*, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, на етаж 1 в сграда с идентификатор *******,с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ******* при съседи на апартамента: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: имоти с идентификатори *******.11 и *******.12,съгласно схема № 15 1376326/21.08.2025 г., издадена от СГКК гр.

Смолян, като ответницата е осъдена да предаде на ищцата владението върху 3/30 ид.ч от апартамента.

Със същото решение претенцията по чл. 108 ЗС /и установителната, и осъдителната й част/ е отхвърлена за разликата над 3/30 ид.ч. до пълния предявен размер от 5/30 ид.ч. На страните са присъдени разноски по съразмерност.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е 1 постъпила въззивна жалба Вх. № 626 от 20.02.2026г /регистратура РС – Мадан/ от М. А. А., ЕГН **********, в която се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. За неправилен се счита изводът на съда, че ищцата е изгубила правото да приеме наследството на А. А. И., позовавайки се на решение по чл. 51 ЗН, с което е обявена загуба на това право. Обосновава се становище, че загубването на правото по чл. 51 ЗН има ограничено действие - то лишава наследника от възможността изрично да приеме или да се откаже от наследството след изтичане на срока, но не заличава качеството му на наследник, нито изключва възможността наследството да бъде прието чрез конклудентни действия. Твърди се, че в случая са налице действия, необсъдени от съда, които съставляват мълчаливо приемане на наследство по смисъла на чл. 49 ЗН: деклариране на имота; плащане на данъци; извършени ремонти; упражняване на фактическа власт. В тази връзка се цитират показанията на свидетеля Р. Л. Б., въз основа на които се формират фактически и правни изводи. Поддържа се, че наличието на собствени на ищцата вещи в жилището, поставени преди решението по чл. 51 ЗН, периодичното пребиваване в него, докато майка й е живяла там, опитите по късно да влезне в апартамента и т.н., както и завеждането на настоящото дело, също представляват действия по приемане на наследството от баща й. Счита се също, че цитираното от съда Определение № 1152 от 17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1569/2023 г. на I г. о. на ВКС не касае идентичен случай, а нарушение на процедурата в производството по чл. 51 ЗН, като в него не е изразено становище, че конклудентните действия трябва да са преди влизане на решението в сила.

Поради това се търси отмяна на решението в обжалваната му /отхвърлителна/ част и уважаване на претенцията по чл. 108 ЗС за целия обем претендирани права.

Претендират се разноски.

Не се правят доказателствени искания.

От страна на въззиваемата страна – Н. А. А. ЕГН **********, не е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок. Депозирана е обаче въззивна жалба Вх. № 835/10.03.2026г срещу решението в установителната и осъдителната му част /за 3/30 ид.ч. от имота/, което се иска да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, а делото – върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Ответницата твърди, че след смъртта на Л. Х. И. е образувала изпълнително дело № 309/2024г. по описа на ЧСИ П. М., по което се провежда процедура по чл. 429, ал. 2 ГПК, която не е приключила, респ. до приключването й не може да се определи кръгът наследници на Л. И., в т.ч. и наследствените права на страните по делото. В производството пред PC – Мадан искането й по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на исковото производство до приключване на процедурата по чл. 429, ал. 2 ГПК е оставено без уважение, което счита за неправилно. Доколкото това 2 е от значение за определяне наследствените права на страните по настоящото дело, търси отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да се спре исковото производство до приключване на процедурата по чл. 429, ал. 2 ГПК. При условията на алтернативност, моли на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК въззивният съд да спре производството по делото до приключване на тази процедура.

Ищцата оспорва жалбата на ответницата в писмен отговор, подаден в законовия срок. Счита, че процедурата по чл. 429, ал. 2 ГПК е предназначена за установяване кръга от длъжници в изпълнителното производство и няма преюдициално значение за исковото. Ако към момента на постановяване на решението на съда в исковото производство няма вписан изричен отказ от наследство, съдът ще следва да постанови акта си съобразно тази фактическа обстановка и обратно, но не е длъжен да чака определените от съдебния изпълнител срокове. Освен това загубването на правото по чл. 51 ЗН има ограничено действие — то лишава наследника от възможността изрично да приеме или да се откаже от наследството след изтичане на срока, но не заличава качеството му на наследник, нито изключва възможността наследството да бъде прието чрез конклудентни действия.

Допълнителни съображения страните излагат в писмени бележки и в съдебно заседание.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.

Ищцата твърди, че с ответницата са дъщери на А. А. И. б.ж. на гр. Р., обл. С., починал на 19.11.2018 г. и Л. Х. И., б.ж. на гр. Р., обл. С., починала на 08.12.2023 г. По време на брака си в режим на СИО родителите им придобили следния недвижим имот: самостоятелен обект ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Р., общ. Р., обл. С., одобрени със Заповед №РД-18 12/10.03.2010 г. на ИД на АГКК с площ на самостоятелния обект: 90.81 кв.м с административен адрес гр. Р., ул. "С. С." №1, бл. 1, вх. Б ет. 1, ап. *, на етаж 1 в сграда с идентификатор *******, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 3, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, чрез покупко - продажба с нот. акт № *, том 1, дело № 15/2001, дв.вх. per № 20/19.09.2001 г. по описа на СлВп при PC гр. Мадан. Твърди, че законни наследници на покойния им баща са Л. Х. И. - съпруга с дял от 7/12 идеални части, А. А. А. - син с дял от 1/12 идеална част, Н. А. А. - дъщеря с дял от 1/12 идеална част, М. А. А. - дъщеря с дял от 1/12 идеална част, К. А. А. – син с дял от 1/12 идеална част, А. А. А. - дъщеря с дял от 1/12 идеална част. След смъртта на майка им, починала на 08.12.2023 г., която имала още две деца, нейни наследници се явявали А. А. А. – син с дял от 2/12 идеални части, Н. А.

3

А. - дъщеря с дял от 2/12 идеални части, Р. Л. Б. - син с дял от 1/12 идеална част, М. А. А. - дъщеря с дял от 2/12 идеални части, К. А. А. - син с дял от 2/12 идеални части, А. А. А. - дъщеря с дял от 2/12 идеални части, О. Л. Б. - син с дял от 1/12 идеална част. Така ищцата наследила 1/12 идеална част от баща си А. А. И. и 1/12 идеална част от майка си Л. Х. И., поради което притежава общо 2/12 идеални части от процесното жилище. Твърди, че първоначално всички наследниците имали достъп до жилището, но от началото на месец юни ответницата сменила бравата на входната врата, настанила се в жилището и оттогава до сега само тя има достъп до него и го ползва изцяло. Въпреки поканите и разговорите с нея тя не предоставила ключ от входа и ищцата не може да ползва апартамента. Затова иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик по наследство на 2/12 ид.ч. от процесния апартамент, като ответницата бъде осъдена да й предаде владението върху притежавания обем права.

Ответницата оспорва претенцията. Сочи, че по време на брака си по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № *, том 1, per. № 230, дело № 16/2001 г. на Нотариус С. Б., нотариус per. № 356 при НК на РБ, родителите на страните А. А. И. и Л. Х. И. са придобили в условията на съпружеска имуществена общност процесния апартамент. След смъртта на баща им на 19.11.2018г. Л. била единствен ползвател на апартамента, а ответницата в качеството си на негов наследник била лишена от правото да ползва наследената от него идеална част. С писмена покана от 28.06.2019г поканила длъжника Л. Х. И. да й заплаща обезщетение за неползването на имота, което тя не изпълнила до смъртта си. Ответницата твърди, че изрично приела наследството на баща си, като същевременно съгласно Решение № 65/02.07.2019 г. по гр. д. № 41/2019 г. по описа на PC -Мадан, влязло в сила на 30.08.2019 г., Л. Х. И., М. А. А., А. А. А. и К. А. А. загубили правото да приемат наследството на А. А. И., като за наследника А. А. А. не е ясно дали е приел наследството на баща си или се отказва от него. След смъртта на Л. Х.

И. ответницата образувала изпълнително дело № 309/2024г. по описа на ЧСИ П. М., по което се провежда процедура по чл. 429, ал. 2 ГПК, която не е приключила. Твърди, че до приключването й не може да бъде определен кръгът наследници на Л. И., а производно от това и наследствените права на страните. Оспорва обема претендирани наследствените права на ищцата върху апартамента, като твърди, че не е установен броят наследници на починалите им родители, както и наследствените квоти на всеки от тях. Моли на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК исковото производство да бъде спряно до приключване на изпълнителното. Оспорва твърдението, че първоначално всички наследници имали достъп до жилището, тъй като ответницата никога не е имала такъв. Оспорва и твърдението за отправени й от ищцата покани, както и за водени разговори по повод ползването на апартамента.

Изявленията на страните, обективиращи покана за плащане на обезщетение за личното ползване на имота само от ответницата, отговор на тази покана и евентуално изявление за прихващане, не подлежат на 4 обсъждане, тъй като подобни претенции не са предмет на делото. Те ще бъдат предмет на коментар в евентуален бъдещ процес между страните – исков или делбен, като претенция по сметки във втора фаза на делбата.

Районният съд е приел, че наследствено правоприемство в полза на ищцата е настъпило само по отношение на оставеното от майка й наследство, тъй като ищцата е загубила правото да приеме наследството на баща си.

Доколкото Л. Х. И. също е загубила правото да приеме наследството на съпруга си, в нейната наследствена маса се включва само ½ ид.ч. от апартамента, придобита в резултат на прекратената със смъртта на съпруга СИО. Съдът е приел още, че по отношение на наследниците на Л. Х. И. се установява, че Р. Л. Б. е загубил правото да приеме наследството, О. Л. Б. е заявил, че се отказва от него, поради което с техните части от наследството на майка им се уголемяват дяловете на останалите наследници. По този начин и доколкото наследствено правоприемство е възникнало само спрямо А. А. А., М. А. А., Н. А. А., А. А. А. и К. А. А., които наследяват по равно, всеки от тях, в т.ч. ищцата, придобива по 1/5 ид.ч. от наследството или по 1/10 ид.ч. от апартамента, което се равнява на 3/30 ид.ч. Доколкото ищцата претендира 2/12 ид.ч. от апартамента, т.е 1/6 ид.ч., която под общ знаменател се равнява на 5/30 ид.ч., претенцията е уважена за 3/30 ид.ч. и отхвърлена за 2/30 ид.ч.