Определение № 38401 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38401 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Гражданско дело № 20251110155399 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „******** срещу С. И. С. по иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, имащ за предмет регресно вземане на ищеца като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил, за който се твърди да е управляван от ответника, чието виновно и противоправно поведение се поддържа да е станало причина за ПТП.

Съгласно служебно извършената от настоящия съдебен състав справка в НБД „Население“ постоянният и настоящият адрес на ответника е в гр. Добрич.

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Доколкото в случая е предявена регресна претенция на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу физическо лице, чиято гражданска (деликтна) отговорност се твърди да е била обезпечена към датата на процесния пътен инцидент по този застрахователен договор, следва да се приеме, че се касае за иск срещу потребител.

В тази връзка следва да се изясни следното: Съгласно определителната норма на чл. 2, ал.

2 КЗ „ползвател на застрахователни услуги“ е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Следва да се изясни, че съдържанието на цитираната норма и това на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР на КЗ (отм.) са идентични, поради което следва да се приеме, че законодателят е вложил еднакъв смисъл в понятието „ползвател на застрахователни услуги“, използвано в действащия понастоящем КЗ, и понятието „потребител на застрахователни 1 услуги“ по отменения КЗ, в какъвто смисъл е и приетото в определение № 34/07.07.2016 г. по ч. т. д. № 1433/2016 г. на ВКС, II ТО, определение № 518 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1855/2016 г., I т. о., ТК. Съгласно нормата на § 1, т. 1 от ДР на КЗ „застрахован“ е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. А съгласно изричното нормативно правило на чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По изложените съображения следва да се приеме, че соченото за делинквент при ПТП лице- водач на МПС, притежава качеството „ползвател на застрахователна услуга“, респ. потребител на такава по смисъла на понятието, употребено в отменения КЗ, тъй като обективно същият ползва застрахователна услуга- именно неговата имуществена сфера е обезпечена по силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Затова и доколкото ГПК не съдържа легална дефиниция на понятието „потребител“, следва да се приеме, че физическо лице- ползвател/потребител на застрахователна услуга, когато същата не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, е потребител, по отношение на когото е приложимо правилото на чл. 113 ГПК. В този смисъл са определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на второ т. о., определение № 140 от 13.04.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 174/2020 г., I т. о., ТК, в които е прието, че „физическо лице притежава качеството на потребител на застрахователна услуга, тъй като ползва застрахователна услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Затова качеството му на потребител в широк смисъл, определя иска като иск на потребител.“ Наред с така изложеното, в определение № 87/21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на ВКС е изяснено, че относимите норми на отменения КЗ , по които е постановено тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС не са претърпели съществено изменение в приложимия към спора закон, а в мотивите на т. 6 от тълкувателното решение е разяснено, че „дефинитивното определяне на термина „потребител на застрахователна услуга“ в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КЗ наистина се различава от вложеното в § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите съдържание в това понятие, но соченото обстоятелство не е достатъчно, за да се отрече приложимостта на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК иск по чл. 226, ал. 1 КЗ по отношение на прекия, доколкото двете дефиниции не са предмет на регламентация в ГПК. Сравнителният им анализ показва, че с разпоредбите на КЗ законодателят разширява кръга на потребителите на застрахователни услуги, спрямо този по ЗЗП.“ При тези мотиви и на основание разпоредбата на чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местнокомпетентния съд по настоящия адрес на ответника- потребител- Районен съд- Добрич. Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 55399/2025 г. по описа на СРС, 150 състав.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане по подсъдност на Районен съд- Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3