Решение № 1057 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110202579 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 869379-F858967 от 08.01.2026 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГР „Фискален контрол“ с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на „,,***''“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700 евро.

Недоволно от НП е останало санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт.

Твърди се наличието на нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването на оспорения акт. Оспорва се фактическата обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание в лицето на юрисконсулт Г.. В пледоарията си по същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като постановено при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в срок, от оправомощено лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което е допустима.

1

На 02.10.2025 г. в 16:50 ч. била извършена проверка на търговски обект – заведение за бързо хранене – дюнери, находящ се в гр. София, бул. „,,***'', стопанисван от дружеството жалбоподател.

При проверката била извършена контролна покупка от М. Н. и Т. М. служители на НАП, като били закупени две парчета пица, на стойност 4.00 лева. Плащането било извършено, като не била издадена касова бележка за осъществената покупка от функциониращото в обекта фискално устройство номер на фискалната памет ,,***''. След извършеното плащане и след неиздаването на фискален бон, служителите на НАП се легитимирали. За извършената проверка бил съставен констативен протокол. На 10.11.2025 г. бил съставен АУАН на дружеството за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 869379-F858967 от 08.01.2026 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на „,,***''“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700 евро.

Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на базата на събраните по делото писмени доказателствени материали и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М. Н. и Т. М.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и точни, логични и последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло.

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС гласи: „ Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита 2 извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”.

Настоящата редакция на нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 08.03.2013 г.) разширява възможностите на търговците, като дава възможност те да издават фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка, издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон). Независимо, дали клиентът е поискал или не издаването на касова бележка, за търговеца съществува задължението да издаде такава.

Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно установено, че в конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като не е издал фискална касова бележка или системен бон при плащането на стойността на услугата, съдът намира, че търговецът е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към отговорност - това по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, тъй като по безспорен начин се установява, че при извършване на плащане към търговеца не е издадена фискална бележка от въведения в експлоатация фискален апарат за извършена продажба.

Наказващият орган е преценил правилно размера на наказанието, тъй като предвидените в закона граници са между 1000 и 4000 лева. В случая става дума за единствено нарушение, няма данни за извършвани от дружеството други нарушения, поради което законосъобразно е наложеното наказание в размер на 700 евро /към минимума/. Поради тази причина НП е законосъобразно и в частта за размера на наложеното наказание.

По отношение преценката дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира следното - при определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед цитираните разпоредби, „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема, че 3 административното нарушение, за което е санкционирано дружеството, не следва да се квалифицира като „маловажен случай”. В конкретния случай не са събрани доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение от обичайната такава за този вид нарушения.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговец, и доколкото се касае за обективна отговорност, тъй като юридическите лица носят такава, то не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която търговецът следва да понесе, е безвиновна (чл. 83а, ал. 3, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН).

По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията на въззиваемата страна, тъй като издаденото НП следва да бъде потвърдено.

Ето защо, предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на ЦУ на НАП София, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на възнаграждението следва да бъде 130 лева, съобразно правилата за неговото изчисляване и предвид обстоятелството, че е проведено едно заседание по делото, както и че същото не се отличава с фактическа и правна сложност.

По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за изменение или отмяна на оспореното наказателно постановление. Ето защо, то следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Н П № 869379-F858967 от 08.01.2026 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ на ЦУ на НАП София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на „,,***''“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700 евро, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „,,***''“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на ЦУ на НАП София, сумата от 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5