Определение № 1585 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1585 гр. София, 18.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20231000501620 по описа за 2023 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 36278/18.04.2023год. , подадена от „ Софийска вода“ АД срещу Определение № 4541/07.04.2023год. , постановено по възз. гр.д.№ 11/2023год. на СГС, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на „ Софийска вода“ АД по чл.248 от ГПК с искане за изменение на постановеното решение в частта относно разноските.

В частната жалба се твърди ,че обжалваното определение е неправилно и необосновано.

Сочи се като неправилен извода на съда ,че в производството по чл.435 от ГПК следва да се присъждат разноски и като противоречащ на възприетото в съдебната практика. Излага се ,че производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на претендираните от страната разноски, без да се засяга по същество постановения съдебен акт, поради което в това производство отделни разноски не се дължали.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново , с което да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

Ответниците- „ Фърст Сърв Мастър“ ЕООД и „ Гранд Слам Мастър Про „ ЕООД не изразяват становище по жалбата.

Апелативен съд-София ,след като се запозна с данните по делото и доводите на частния жалбоподател , намира за установено по делото следното:

По молба на „ Фърст Сърв Мастър „ ЕООД и „ Гранд Слам Мастър Про“ ЕООД и изпълнителен лист от 18.06.2021год. е образувано изп.дело № 202028510402528 по описа на ЧСИ М. П.. Длъжник в изпълнителното производство е „ Софийска вода „ АД.

С постановление за разноски от 14.09.2022год. ЧСИ П. е приел за събиране в рамките на изпълнителното производство посочени в него разноски, в частност 400лева адвокатско възнаграждение , 18 лева за налагане на запор без извършване на опис и 24лева-за изготвяне и връчване на покана, призовка и т.н. по изпълнителното дело.

В отговор на получената покана за доброволно изпълнение длъжникът е възразил относно дължимостта на посочените по-горе разноски ,включени в постановлението за разноски и е направил искане дължимостта им да се преразгледа , както и да бъде отменено начисляването на разноски за адвокатско възнаграждение и при условията на евентуалност –да се намали размер , 1 съответстващ на действителната и правна сложност на производство действия. извършените по изпълнителното

По така направеното искане ЧСИ П. се е произнесъл с Постановление за разноски от 26.09.2022год. , с което е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение ,тъй като същото било в минималните размери по чл.10, т.1 и 2 вр. с чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 /2004год.

Длъжникът- „ Софийска вода „ АД е подал жалба до СГС срещу постановлението за разноски, в която го е обжалвал като неправилно и незаконосъобразно, изложил е съображения за неговата недължимост и при условията на евентуалност - за неговата прекомерност. Направил е искане за отмяната му и за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия в изпълнителното производство.

В жалбата длъжникът изрично е отбелязал ,че в обжалваното постановление за разноските ЧСИ П. не се е произнесъл по исканията му във връзка с таксата от 24 лева и тази от 18 лева. Въпреки това е изложил доводи за тяхната недължимост и е формулирал искане до СГС за отмяна на възлагането в негова тежест на разноски в размер на 24 лева като дължащи се по т.31 от ТТР на ЗЧСИ и на разноски в размер на 18 лева –за налагане на запор.

Жалбата е оспорена от взискателите , които са изложили доводи за нейната неоснователност .Направили са искане са присъждане на разноски в производството по чл.435 от ГПК в размер на 400лева ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Представили са споразумение за адвокатско възнаграждение от 07.12.2022год, пълномощно и платежно нареждане за извършено плащане по банкова сметка на упълномощеното адвокатско дружество в размер на 400лева.

Въз основа на подадената от „ Софийска вода „ АД жалба е образувано гр.дело № 11/23год. пред СГС. СГС се е произнесъл по нея с Решение № 480/30.01.2023год., с което е отменил постановление за разноски на ЧСИ П. в частта , в която ЧСИ е отказал да намали определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите за разликата над 200лева до 400лева и вместо това е постановил намаляване размера на възнаграждението за разликата над 200лева до 400лева.

Със същото решение СГС е върнал жалбата на „Софийска вода“ АД срещу разноските в размер на 24 лева , определени като разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ и тези в размер на и 18 лева –за налагане на запор като просрочена, както и е осъдил „ Софийска вода „ АД да заплати на „ Фърст Сърв Мастър „ ЕООД и „Гранд Слам Мастър Про „ ЕООД , на всеки един от тях , разноски по делото в размер от по 109.50лева или общо 219 лева .

На 13.02.2023год. е подадена молба от длъжника -„ Софийска вода „ АД по чл.248 от ГПК , с искане за изменение на Решение № 480/30.01.2023год. в частта за разноските . В молбата е поддържал ,че в производството по чл.435 от ГПК касаещо разпределението на разноски в изпълнителното производство ,не се дължат разноски и цитирайки подкрепяща това становище съдебна практика , е поискал да не се възлагат разноски в негова тежест .

Ответниците по молбата са изложили доводи за нейната неоснователност и са поискали от съда да я отхвърли като такава.

По молбата на „ Софийска вода „ АД по чл.248 от ГПК СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение № 4541, като я е оставил без уважение.

Изложил е доводи за дължимост на претендираните в производството по чл.435 от ГПК от ответниците по жалбата разноски , доколкото жалбата на „ Софийска вода“ АД била частично отхвърлена . Посочил е , че с постановеното по делото решение е приключил разглеждания спор, поради което и на основание чл.81 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски.

При съобразяване с изложените по-горе фактически констатации, настоящият съдебен състав намира следното :

С Решение № 480/30.01.2023год. , при обжалване от длъжника на възложени в негова тежест разноски в изпълнителното производство в общ размер от 442 лева /400лева определено от ЧСИ като дължащо се от длъжника адвокатско възнаграждение и 42лева, СГС е уважил жалбата му за разноски в размер на 200лева /до която е намалили претендираното адвокатско 2 възнаграждение от взискателите в размер на 400лева / и е оставил без разглеждане /върнал като просрочена/ жалбата на „ Софийска вода“ АД , подадена срещу разноски в размер на 24 лева –за покана за доброволно изпълнение и тези в размер на 18 лева-за налагане на запор. При този резултат СГС е присъдил в полза на ответниците в производството по чл.435 от ГПК разноски в общ размер на 219лева /или по 109.50лева за всеки един от тях / , без да сочи кои разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.435 от ГПК присъжда в полза на ответниците поради отхвърляне на жалбата на „ Софийска вода“ АД и кои поради частичната недопустимост на жалбата на „ Софийска вода“ АД. Въпреки това, с оглед възприетия от СГС метод на изчисляване на дължимите се на ответниците в производството по чл.435 от ГПК разноски , настоящият съдебен състав приема , че с Решение № 480 /30.01.2023год. в полза на ответниците са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 181 лева /или по 90.90лева на всеки един от тях/ поради отхвърляне на жалбата на „ Софийска вода „ АД и съответно – са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 38 лева / по 19 лева за всеки един от ответниците/ поради недопустимостта на жалбата на „ Софийска вода“ АД . Така стига до извод, че с Определение № 4541 /обжалвано в настоящото производство/ е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК на „ Софийска вода“ АД за изменение на Решение № 480 в частта за разноски в размер на 181лева / или по 90.90лева за всеки един от взискателите/, присъдени им за частта от жалбата на „ Софийска вода“ АД , разгледана по същество и съответно – е оставено без уважение искане по чл.248 от ГПК на „ Софийска вода“ АД за изменение на Решение № 480 в частта за разноските в размер на 38 лева / по 19 лева за всеки един от взискателите/ , присъдени им поради недопустимостта на жалбата на „ Софийска вода“ АД .

При така приетото настоящият състав на САС счита ,че подадената от „ Софийска вода „ АД частна жалба срещу Определение №4541/07.04.2023год. , в частта му , с която е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 480/30.01.2023год. в частта за разноските, а именно за разноски в размер на 181 лева /по 90.90лева за всеки един от ответниците / е процесуално недопустима и не следва да бъде разглеждана, тъй като е подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. В посочената по-горе обжалвана част Определение № 4541 съставлява определение за разноски , което съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК може да се обжалва по реда , по който подлежи на обжалване решението / определението/, чието изменение или допълване се иска. В случая то е постановено по искане за изменение на решение , с което въззивният съд се произнесъл по същество по жалба в производство по чл.435 от ГПК и това решение не подлежи на обжалване , респективно не подлежи на обжалване и постановеното от него определение по реда на чл.248 от ГПК, с което се оставя без уважение искането за изменение или допълване на решението в частта му за разноските.

Срещу останалата част на Определение № 4541 , подадената от „ Софийска вода „ АД частна жалба се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата се явява подадена срещу определение , постановено в производство по чл.248 от ГПК и касаещо разноски, определени в подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Касае се за Решение № 480 на СГС, в частта му , с която подадената от „ Софийска вода“ АД жалба е върната като просрочена /в която част решението има характер на определение , с което жалбата е оставена без разглеждане/ и което съгласно т.2 от ТР №3/12.07.2005год. по т.д.№ 3/2005год. на ОСГТК на ВКС подлежи на последващ контрол пред съответния апелативен съд .След като е поискано изменение на решение № 480/30.01.2023год. и в частта за разноските, то по-изложените по-горе съображения, определението на СГС по чл.248 от ГПК касателно тези разноски ,като постановено по искане за изменение в частта на разноските на подлежащ на обжалване съдебен акт, също подлежи на обжалване.

Частната жалба е неоснователна.

За да остави без уважение искането по чл.248 от ГПК на „ Софийска вода „ АД касателно присъдените с Решение № 480 в полза на ответниците разноски /присъдените такива поради недопустимост на жалбата на „ Софийска вода“ АД/, СГС се е позовал на изхода от спора и на нормата на чл.81 от ГПК, определяйки я за приложима в производството по чл.435 от ГПК. Тези мотиви напълно се споделят от настоящия състав на САС . Съдебното производство , образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител цели отмяната на правните последици от извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител. Макар и свързано с изпълнителното производство, то не е продължение на изпълнителния процес, протича извън него, което го определя като самостоятелно спорно съдебно производство. / ТР № 3/2005год. на ОСГТК на ВКС/ 3

. Предвид на това по отношение на него намира приложение нормата на чл.81 от ГПК , предвиждаща задължение на съда във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция , да се произнесе и по сторените в процеса разноски. В този смисъл, при приключване на производството по жалба по чл.435 от ГПК / било то с решение по същество или с определение за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството / страните имат право да претендират сторените от тях в съдебното производство разноски ,респ. съдът дължи произнасяне по заявени от страните претенции за разноски. С оглед на това и доколкото жалбата на „ Софийска вода“ АД е върната като просрочена /оставена без разглеждане поради нейната недопустимост / , насрещната страна- ответниците в производството по чл.435 от ГПК имат право на сторените от тях разноски, поради което такива правилно са им присъдени с Решение № 480 и липсва основание то да бъде изменено на основание чл.248 от ГПК . Предвид на това подадената от „ Софийска вода „ АД молба по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и правилно е отхвърлена с обжалваното в настоящото производство определение , поради което същото следва да се потвърди касателно разноски в размер на 38 лева /по вече изложени по-горе съображения относно техния размер / .