Определение № 1268 от 30.06.2026, Районен съд - Разлог

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1268 гр. Разлог, 30.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20261240100497 по описа за 2026 година

Съдът след като извърши служебна проверка по изпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на ИМ, съобрази следното:

С Разпореждане №1536/02.06.2026 г. по делото ИМ с вх. №5360/14.04.2026 г. е оставена без движение, като на ищцата са дадени конкретни и подробни указания за отстраняване на констатираните нередовности.

На ищцата е указано да посочи какви суми по договора за паричен заем са заплатени от нея, доколкото в ИМ се излагат доводи за нищожност на клаузи от договора поради противоречие със закона и като съдържащи неравноправни клаузи, без обаче да е посочено какви суми са платени по договора.

Указано е още да заплати дължимата държ. такса - 4% от цената на всеки от предявените искове, и да представи платежен документ по делото, доказващ плащането й по сметка на Рг.РС.

На ищцата са дадени и указания да изпълни изискването на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, като посочи ел. адрес за връчване при условията на чл.38 и чл.38а ГПК, и заяви дали желае връчване на посочения ел. адрес, както и да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, съобразно чл.127, ал.2 ГПК.

С оглед обстоятелството, че ИМ е депозирана по ел. път, като към нея не е приложен препис за насрещната страна, на ищцата е указано и да внесе по сметка на Рг.РС такса от 1,75 € за изготвяне на препис от ИМ и приложенията към нея за насрещната страна, съобразно чл.102з, ал.3 ГПК, или да представи ИМ на хартиен носител с препис за ответника.

На ищцата изрично са указани последиците по чл.129, ал.3 ГПК, при неизпълнение на указанията в срок, а именно връщане на ИМ и прекратяване на производството по делото.

Съобщението с препис от разпореждането за оставяне без движение е редовно получено на 16.06.2026 г. на посочения по делото съд. адрес ч/з процесуалния представител на ищцата. С оглед разпоредбата на чл.60 ГПК, едноседмичният срок за изпълнение на указанията е започнал да тече от 17.06.2026 г. и е изтекъл на 23.06.2026 г. включително.

В предоставения срок ищцата е представила единствено платежен документ за сумата от 1,75 € - такса за възпроизвеждане на подадената по ел. път ИМ и приложенията към нея за нуждите на връчването им на насрещната страна.

С това е изпълнено само указанието, дадено на основание чл.102з, ал.3 ГПК. Не са отстранени обаче останалите констатирани нередовности на ИМ, които имат самостоятелно значение за нейната редовност и за допустимото развитие на производството.

Ищцата не е посочила какви суми по процесния договор за паричен заем са заплатени от нея, въпреки изричното указание на съда. Това обстоятелство е съществено, доколкото ИМ съдържа твърдения за нищожност на договорни клаузи и неравноправност, но без 1 конкретизация на имущественото отражение на твърдените пороци и без данни, въз основа на които да се определи цената на предявените искове.

Не е внесена и дължимата държ. такса по исковете. Представеният платежен документ за 1,75 € не представлява държ. такса по предявените искове, а такса за възпроизвеждане на преписи по чл.102з, ал.3 ГПК. Следователно той не изпълнява указанието за внасяне на държ. такса - 4% от цената на всеки от исковете.

Не е изпълнено и указанието за посочване на ел. адрес за връчване при условията на чл.38 и чл.38а ГПК, съответно за заявяване дали страната желае връчване на този адрес. Не са посочени и доказателствата, както и конкретните обстоятелства, които ищцата ще доказва с тях, съобразно изискването на чл.127, ал.2 ГПК.

Съдът съобрази още, че правото на ищцата да поиска освобождаване от държ. такса и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК, е било надлежно упражнено и по него съдът се е произнесъл с Определение рег. №853/29.04.2026 г., с което искането е оставено без уважение. Посоченото определение е влязло в сила на 26.05.2026 г.

Следователно въпросът относно наличието или липсата на предпоставките за освобождаване на ищцата от заплащане на държ. такса и разноски вече е бил предмет на съдебна преценка и е разрешен със стабилизиран съдебен акт. Поради това не може да се приеме, че с връщането на ИМ и прекратяването на производството се препятства достъпът на ищцата до съд или се накърнява правото й на защита. На страната е била предоставена реална процесуална възможност да обоснове искането си по чл.83, ал.2 ГПК, като съдът се е произнесъл по него, а след влизане в сила на отказа ищцата е следвало да изпълни дадените указания за внасяне на дължимата държ. такса и за отстраняване на останалите нередовности на ИМ.

Освен това по делото е било депозирано повторно искане със същия предмет освобождаване от държ. такса и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Същото е основано на вече наведени твърдения и е придружено от същите доказателства, които са били предмет на преценка при предходното произнасяне на съда. С Определение рег. №1161/16.06.2026 г. повторната молба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради липса на твърдения и доказателства за новонастъпили или новоузнати обстоятелства, които да обосновават различна преценка по чл.83, ал.2 ГПК.

Съдът отчита обстоятелството, че към момента на настоящото произнасяне по делото не е върнато съобщение за връчване на Определение рег. №1161/16.06.2026 г. Това обаче не променя извода за неизпълнение на указанията по разпореждането за оставяне на ИМ без движение. Разпореждането за оставяне без движение е редовно получено на 16.06.2026 г. на посочения съд. адрес ч/з процесуалния представител на ищцата, поради което срокът за изпълнение на указанията е започнал да тече от следващия ден и е изтекъл на 23.06.2026 г.

На следващо място, с молбата си от 30.06.2026 г. самата ищца, ч/з процесуалния си представител, изрично заявява, че „с оглед на това, че подзащитната ми не е освободена от заплащане на такси и разноски“, моли съдът да укаже размера на държ. такса. Това изявление обективира знание за постановеното произнасяне по искането за освобождаване от държ. такса и разноски и потвърждава, че страната е узнала правния резултат от произнасянето на съда по повторната й молба.

Независимо от това, повторното сезиране на съда с идентично искане по чл.83, ал.2 ГПК, не освобождава страната от задължението да изпълни дадените указания по чл.129, ал.2 ГПК, нито води до автоматично спиране, прекъсване или удължаване на срока за отстраняване на нередовностите. Още повече, в случая повторното искане не е основано на нови релевантни факти, а е целяло преразглеждане на вече разрешен със стабилизиран съдебен акт въпрос.

На 30.06.2026 г., след изтичане на предоставения срок, е постъпила молба от процесуалния представител на ищцата с искане съдът да укаже каква е сумата за заплащане на държ. такса по делото. Тази молба е депозирана след изтичане на срока за изпълнение на указанията и не съставлява тяхно изпълнение. С нея не се сочат заплатените от ищцата суми по процесния 2 договор, не се конкретизира цената на предявените искове и не е представено доказателство за внесена държ. такса по исковете.

Следва да се отбележи, че съдът вече е указал начина на определяне на дължимата държ. такса - 4% от цената на всеки от предявените искове. Конкретният абсолютен размер на държ. такса не може да бъде определен от съда при липса на данни за размера на заплатените от ищцата суми по договора, каквито данни страната е била изрично задължена да посочи. Именно неизпълнението на това указание препятства определянето на цената на исковете и съответно на дължимата държ. такса.

Страната не може да черпи благоприятни последици от собственото си процесуално бездействие, нито ч/з последваща просрочена молба да възстанови вече изтекъл срок, без да е направено надлежно и своевременно искане за продължаването му по реда на чл.63 ГПК.

Ето защо представянето на платежен документ единствено за сумата от 1,75 € не е достатъчно за саниране на ИМ. Неизпълнени са останали съществени указания на съда, свързани с предмета на спора, цената на исковете, дължимата държ. такса и доказателствената конкретизация на твърденията. Тези нередовности препятстват администрирането на ИМ и развитието на производството.

При това положение прекратяването на производството не е последица от липса на произнасяне по искането за освобождаване от държ. такса, нито от формален отказ на достъп до съд, а от неизпълнение в срок на ясни и конкретни указания по чл.129, ал.2 ГПК, дадени след вече постановено и влязло в сила произнасяне по чл.83, ал.2 ГПК.

Налице са предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК, за връщане на ИМ и прекратяване на производството по делото.

Водим от горното и на основание чл.129, ал.3 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 30.06.2026 г., подадена от процесуалния представител на ищцата, с искане съдът да укаже конкретния размер на дължимата държ. такса, като неоснователна и несъставляваща изпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на ИМ.

ВРЪЩА ИМ с вх. №5360/14.04.2026 г., подадена от ищцата, ведно с приложенията към нея, поради неизпълнение в срок на дадените указания за отстраняване на нередовностите й.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №497/2026 г. по описа на Рг.РС.

Определението подлежи на обжалване с ЧЖ пред Бл.ОС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3