Решение № 2939 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2939 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря Д. ЦВ. Г. като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110204310 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на М. В. Т., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № РД-05- 0455/12.02.2024г. на Директора на Столичната РЗИ, с което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗЗдр. на основание чл. 218, ал. 1 и чл. 231, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр.) е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева.

Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение, като ангажира доказателства, че неправилно е прието, че се касае за закрито помещение. Твърди, че при извършената проверка от РЗИ е използвала електронното си устройство „А.“ пред вратата на магазина, в който работи. Заявява, че след влизането на клиенти в магазина е оставила електронната цигара на касова зона и не е използвала устройството вътре в магазина.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се представлява. В дадения ход по същество поддържа изложеното в жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от адв. Г., която оспорва жалбата и пледира атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди процесното наказателно постановление.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1

На 15.11.2023г. в обект магазин за пакетирани стоки, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Г.С. Р.“ № ... била извършена проверка от служители в СРЗИ измежду които и св. П. И.

И. - на длъжност старши инспектор в ПБПЗ, при която било установено, че лицето М. В. Т. в качеството си на служител (продавач- консултант) пуши тютюневи изделия (бездимно тютюнево изделие IQOS) на работното си място, което представлява закрита търговска част от обекта.

Св. И. намерила, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗЗдр. и на място АУАН № 0000000980 от 15.11.2023г. на нарушителя М. В. Т..

Така съставения АУАН бил връчен на лично на нарушителката на 15.11.2023г., в който отбелязала текста „имам възражения“.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили възражения.

В кръга на своите правомощия на 12.02.2024г. директора на СРЗИ издал атакуваното наказателно постановление № РД-05-0455/12.02.2024г. на Директора на Столичната РЗИ, с което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗЗдр. на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр.) е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелката П. И. И., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетелката И. са вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните от А. свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан 2 нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Актосъставителката И. е съставила акта за установяване на административно нарушение в кръга на материалната си и териториална компетентност като държавен здравен инспектор в СРЗИ, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 231, ал. 2 от ЗЗдр. видно от представения по делото трудов договор. Обжалваното наказателно постановление е издадено в кръга на компетенциите на директора на столичната РЗИ, съгласно изискването на същата разпоредба.

Актът за установяване на административно нарушение от 15.11.2023г. е съставен при присъствието на нарушителя. Същият е връчен на лично на нарушителя, който не е депозирал възражения. Доколкото се касае за отбелязването в АУАН, че жалбоподателката релевира възражение, то следва да се посочи, че последната не е изложила подробни доводи в каква насока са възраженията, поради което на практика липсват такива.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока, доколкото и в АУАН и в НП ясно са посочени както датата на извършване на нарушението, така и мястото на неговото извършване.

И двата акта са издадени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

С оглед изложеното в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения, които да обуславят отмяна на санкционния акт на формално основание.

По приложението на материалния закон.

Отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗдр. В санкционната разпоредба е предвидена административнонаказателна отговорност за допустителство към извършване на нарушение по чл. 54, чл. 56 или чл. 56а от ЗЗдр.

Разпоредбата на член 56, ал. 1 от ЗЗдр. въвежда абсолютна забрана за тютюнопушене в закрити обществени места. Отговорността е на физическо лице, която е законово предвидена с чл. 218, ал. 1 от ЗЗдр. и съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН е за неизпълнение на задължение, визирано в императивната разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗдр. Тази отговорност е обективна и зависи от това дали отношението на нарушителя е било активно - позволително или пасивно - търпимо към това тютюнопушене.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна, дори и само въз основа на 3 обстоятелството, че на същата дата е лицето М. Т. е бил заварена да пуши на територията на заведението, за което е бил и санкциониран с влязло в законна сила наказателно постановление.

По отношение на наведеното възражение от жалбоподателя, че същият не е пушил, а само е внесъл цигарата в обекта при влизането на клиенти в помещението, съдът намира за неоснователно, доколкото по делото не бяха ангажирани доказателства в тази насока от жалбоподателката. Напротив, съобразно разпита на св. И. се установява именно, че жалбоподателката е пушила в обекта.

За настоящия съдебен състав няма спор, че търговския обект , обект на проверката, е обществено място, по смисъла на §1а от ДР на ЗЗдр., както и че същото е от закрит тип.

Нарушението не се отличава от типичните случаи на нарушения от този вид, поради което не е налице маловажност на нарушението.

По наказанието:

По отношение на наложеното административно наказание „глоба” в размер на 300 лева, то тя е определена съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН в минимално предвидения от закона размер, поради което съдът не разполага с възможност да ревизира същия.

По изложените мотиви съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

По делото не са претендирани разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-0455/12.02.2024г. на Директора на Столичната РЗИ, с което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗдр. на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр.) е наложено административно наказание глоба в размер на 300, 00 (триста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните, че Решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4