Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 508 от 13.10.2023, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 431/2023
Вид
Решение № 508
Подписан
13.10.2023
В сила
23.11.2023
Състав
Вяра Маркова Панайотова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Търговище, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20233530100431 по описа за 2023 година

Предявен е иск, с правно чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД, за сумата 10 920,00 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответникът и „Сан Исидро БГ“ ЕООД е имало сключен договор за изпълнение на СМР, в имот с идентификатор *** в гр.София, по който ответникът е бил възложител, а третото лице изпълнител, като последния е извършил дейности в имота на обща стойност 10 920 лв., за което са били издадени съответни счетоводни документи, но ответникът не бил заплатил стойността на извършените СМР. В исковата молба се твърди, че с договор за прехвърляне на вземане ( цесия) от 15.05.2020 год. изпълнителят по договора е прехвърлил вземането си по него спрямо ответника на ищеца, като на 10.03.2021 год. ответника е бил уведомен за цесията и е било сключено тристранно споразумение, в което последния е признал съществуването на вземането, но плащане не последвало нито към стария, нито към новия кредитор. Поради това ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 920 лв. с ДДС. В съдебно заседание редовно призован не се явява.

В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на отговор.

Становище по предявения иск не е взето. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител.

След като прецени събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: Страните не спорят, че между ответникът и „Сан Исидро БГ“ ЕООД ( трето за делото лице) е имало сключен договор за изпълнение на СМР, в имот с идентификатор 1

*** в гр.София, по който ответникът е бил възложител, а третото лице изпълнител. Не се спори и че „Сан Исидро БГ“ ЕООД е извършило възложените строително-монтажни дейности, на обща стойност 10 920 лв. с ДДС, за което са били издадени съответни счетоводни документи, приложени по делото, както и че работата е била приета от ответника без възражения. Не се оспорва от ответната страна, че не е изпълнила задължението си да заплати стойността на извършените СМР на „Сан Исидро БГ“ ЕООД. С договор за прехвърляне на вземане ( цесия) от 15.05.2020 год., приложен по делото „Сан Исидро БГ“ ЕООД, в качеството си на цедент е прехвърлило на ищцовото дружество – цесионер, вземането си спрямо ответника по договора за изработка в размер на 10 920,00 лв.

От приложеното по делото тристранно споразумение (л.9 от делото) се установи, че цедента е уведомил ответника за цесията на 10.03.2021 год., както и се установи, че ответникът е признал съществуването на прехвърленото вземане. Безспорно е, че след подписване на споразумението ответникът не е погасил признатото от него задължението, нито към стария, нито към новия кредитор. По делото не са представени доказателства, задължението да е погасено чрез плащане в хода на процеса до приключване на съдебното дирене.

При така установеното съдът прави следните изводи: Ищецът основава своя иск на договора за прехвърляне на вземане (цесия) от 15.05.2020 год., с твърдението, че по силата на този договор е станал носител на вземането, произтичащо от договор за СМР, сключен между цедента и ответника. Установи се по делото, че на 10.03.2021 год. длъжника – ответник е бил уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на вземането, поради което съдът приема, че е на лице надлежно уведомяване на длъжника-ответник и цесията е породила действие спрямо него от този момент. Съобщаването на цесията на длъжника има за цел да защити последния при изпълнение на задължението, за да изпълни на лицето, което е носител на вземането и поради това длъжникът може да възрази успешно за липса на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор, каквито твърдения от страна на ответника не са направени. Нещо повече, ответникът не твърди да е изпълнил нито към стария, нито към новия кредитор, въпреки, че е признал съществуването на вземането, което признание е отразено в тристранното споразумение от 10.03.2021 год., приложено по делото.

При така установеното съдът счита, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 920,00 лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по цедиран договор за изработка.

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски в производството, поради което и същите следва да останат за него така както ги е направил.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Симеон – 73“ ООД, ЕИК 121445403, със седалище и адрес на управление 2

: гр.София, ************, представлявано от В. П. да заплати на „Метис Груп” ЕООД, ЕИК 203131583, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, ул.*****, представлявано от А. А. Я. сумата от 10 920,00 лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по цедиран договор за изработка, на осн. чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

3