Решение № 126 от 07.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев, като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600208 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 4/07.03.2025г., постановена по НОХД № 21/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Кърджали, подсъдимият Е. Ю. Ю. е признат за виновен в това, че на 05.01.2024г. в гр.М., като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на деянието и можейки да ръководи постъпките си, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда - дълбоко кръвонасядане в областта на левия ъгъл на долната челюст и шията, изразяваща се в болки и страдания, е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Т. Ю., ЕГН **********, настъпила на 23.01.2024г., поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.3 вр. чл.130, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода. Признат е за невиновен в това да е причинил по непредпазливост смъртта на Х. Т. Ю. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда - тежка черепномозъчна травма, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за 1 престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 вр. чл.128, ал.2, пр.9 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК.

На основание чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Предявеният от З. Х. Ю. против подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 05.01.2024г. до окончателното й изплащане, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Е. Ю. е осъден да заплати на С. Х. Ю. сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 05.01.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1500 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Гражданският иск, в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства по делото.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер общо на 5584,63 лв.

Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.К. с доводи за неправилност, необоснованост и несправедливост. Изразява се несъгласие с приетата от първостепенния съд правна квалификация на деянието. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Е. Ю. се признае за виновен по възведеното обвинение по чл.124, ал.1 вр. чл.128 вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК. Алтернативно се предлага да се измени, като се увеличи размерът на наложеното наказание лишаване от свобода до две години, с прилагане на института на условното осъждане.

Недоволен от съдебния акт е останал и гражданският ищец С. Х. Ю., който го обжалва чрез повереника си адв.Ст.С., с оплакване за неправилност, незаконосъобразност, несправедливост. Прави се искане за изменение на 2 присъдата в частта относно правната квалификация на престъплението, наложеното за него наказание и размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което да се уважи в пълния предявен размер.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив не поддържа протеста. Моли да се потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна. Изразява становище, че приетата от първоинстанционния съд по-лека правна квалификация съответства на постоянната съдебна практика по приложението на чл.124 от НК. Намира, че жалбата на гражданския ищец С. Ю. е недопустима в наказателната й част съгласно чл.318, ал.5 от НПК. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е справедливо определен поради не особено близките отношения между баща и син.

Гражданският ищец С. Ю. не упражни лично правото си на защита.

Чрез повереника си поддържа виждането, изразено в жалбата, относно правната квалификация на деянието, наложеното наказание и размера на уважения граждански иск. Претендират се и разноски.

Гражданският ищец З. Ю. поддържа казаното от повереника си. Сочи, че не е съгласна със съдебния акт на първостепенния съд в частта за наказанието и обезщетението.

Подсъдимият Е. Ю. и неговите защитници молят да се потвърди присъдата на Окръжен съд гр.К. като правилна и обоснована, както в наказателната, така и в гражданската части. Излагат съображения в подкрепа на виждането си.

Подсъдимият, в последната си дума, настоява за условно наказание.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста, жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е неоснователен.

Жалбата на гражданския ищец С. Ю. също е депозирана в срок. В 3 частта относно правната квалификация на престъплението и наложеното за него наказание се явява процесуално недопустима по аргумент от разпоредбата на чл.318, ал.5 от НПК, според която гражданският ищец може да обжалва присъдата само относно гражданския иск. Съгласно чл.87, ал.2 от НПК той упражнява правата си на страна в процеса в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск. С. Ю. не е конституиран като частен обвинител, за да разполага с правомощие да взема отношение за обвинението и присъдата в наказателноправната й част. Поради това в тази й част, като процесуално недопустима, жалбата следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. В гражданскоправната й част, разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е. Ю. е роден на 30.05.2007г. в гр.М., където живее със семейството си. Има завършено основно образование. Ученик е в СУ „*” в същия град. Не е женен. Не е осъждан.

От приложената по делото характеристична справка /т.4, л.12 от досъдебното производство/ се установява, че подсъдимият е физически здрав, с добър поведенчески контрол. Има изградена добра социално-ценностна система, но не винаги е в състояние да взема самостоятелно верни решения.

Понякога може да е податлив и лекомислен. В училище има проблемно поведение, изразяващо се в лошо отношение към учители и невъздържаност към съученици и учители, но не е агресивен. Води се на отчет в ДПС за извършени противообществени прояви. За противоправно деяние по чл.194, ал.1 от НК /отнемане на велосипед/ на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗБППМН с решение по протокол № 14/15.12.2023г. на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни гр.М. му е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН „предупреждение”. След инкриминираната дата е променил поведението си.

Посещава редовно училище, не нарушава дисциплината и училищните правила. Поведението му спрямо съучениците и учителите е добро и вежливо.

На 05.01.2024г., около 17.00 - 17.30 часа, подсъдимият Е. Ю. и 4 приятелите му, свидетелите Е. М. и Е. Ю. посетили заведение „И.” в гр.М..

По-късно към тях се присъединил и свидетелят Е. А.. Останали в заведението около един час. След като го напуснали, четиримата се отправили към градския парк, където се разходили за кратко, след което седнали на пейка, в близост до сградата на „Д Б.”, намираща се в парка. След известно към тях се присъединил и свидетелят И. Ю..

По това време в същия парк се намирал и пострадалият Х. Ю. от с.Ч., Община М.. Той седял на пейка, в близост до тази, на която били подсъдимият и свидетелите Е. Ю., Е. А., Е. М. и И. Ю.. Подсъдимият Е. Ю. и приятелите му възприели, че пострадалият бил във видимо нетрезво състояние. Викал силно на турски език, заваляйки думите си. До пейката му имало голяма бутилка от бира, която била празна. Шумът, който вдигал, притеснил свидетеля И. Ю. и той предложил на останалите да отидат до хранителен магазин в близост до сградата на Община М., за да си купят нещо. Свидетелите Е. Ю. и Е. А. се съгласили и заедно със свидетеля И. Ю. тръгнали към общинската сграда. В парка на пейката останали свидетелят Е. М. и подсъдимият.

По това време /около 19.44 часа лятно часово време или 18.44 часа зимно часово време/ Х. Ю., псувайки на турски и български език с думите „Майка ви ще еба помаци и турци”, тръгнал в посока към пейката, на която били подсъдимият Е. Ю. и свидетелят Е. М.. Последните се изправили и преминали покрай алеята пред сградата на „Д Б.”, където се оказали лице в лице с пострадалия. Подсъдимият с дясната си ръка нанесъл удар по Х. Ю., насочен в областта на горната част на тялото му, в резултат на който мъжът залитнал и направил крачка встрани. Няколко секунди след това, подсъдимият Е. Ю. с дясната си ръка нанесъл втори удар в областта на лявата част на лицето /левия ъгъл на долната челюст и шията/ на пострадалия. От този удар последният паднал по гръб на асфалтовата алея в парка и си ударил главата в земята. Подсъдимият и свидетелят Е. М. се надвесили над него и видели, че лежи на терена и сякаш спи. Двете момчета се уплашили от случилото се и тичайки се насочили към сградата на Община М., където по това време се намирали свидетелите Е. А., И. Ю. и Е. Ю.. Докато тичали, свидетелят Е. М. попитал подсъдимия Е. Ю.: „Защо го направи, не беше нужно такова нещо?”, а той му отговорил: „Той ме напсува на майка”.

След като настигнали останалите момчета, подсъдимият им казал, че 5 ударил с юмрук по лицето мъжа в парка, защото го напсувал на майка.

Свидетелят Е. Ю. го попитал: „Ако този човек е бил пиян, защо го удари?”.

Подсъдимият Е. Ю. му отговорил, че непознатият го напсувал на майка, той се ядосал и го ударил един път по лицето. След като чули това, свидетелите Е.

А., И. Ю. и Е. Ю. погледнали в посока към градския парк и възприели, че Х.

Ю. лежи неподвижно на една от алеите. Никой не му оказал помощ. Всички заедно тръгнали към сградата на училище „*”, където прекарали няколко минути. Подсъдимият споделил, че съжалява за стореното и, че не трябвало да удря пострадалия. Свидетелите го посъветвали да разкаже за случилото се на майка си, след което подсъдимият Е. Ю. се прибрал. Приятелите му седнали в беседка в близост до дома му, където разговаряли за станалото.

Към 05.01.2024г. в парка в гр.М. имало монтирано „Виенско колело”, на което работел свидетелят Г. Т.. Съоръжението се намирало на около 20 метра от сградата на „Д Б.”. Свидетелят Г. Т. имал видимост към мястото, където бил Х. Ю.. Той видял, че същият бил във видимо нетрезво състояние и танцувал. След известно време възприел, че тръгнал, клатейки се, по една от алеите в парка, а към него вървели две момчета /подсъдимият и свидетелят Е.

М./, които не познавал. Свидетелят Г. Т. забелязал, че по-високото от тях /подсъдимият Е. Ю./ повикал пострадалия с думата на турски език: „Гел”, в превод на български език: „Ела”, след което му нанесъл удар с юмрук в лицето, от който мъжът залитнал и паднал по гръб на алеята, удряйки главата си в асфалтовата настилка. След видяното, свидетелят Г. Т. позвънил в РУ на МВР гр.М. и съобщил за случая. Веднага на местопроизшествието се отзовали полицейски служители. Бил повикан екип на спешна медицинска помощ, който отвел Х. Ю. с линейка. Бил приет по спешност в силно увредено общо състояние в УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД гр.Пловдив, където починал на 23.01.2024г., въпреки проведената оперативна интервенция и положените медицински грижи.