Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 44 от 18.05.2026, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Частно наказателно дело 74/2026
Вид
Определение № 44
Подписан
18.05.2026
Състав
Велина Иванова Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Пещера, 18.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Частно наказателно дело № 20265240200074 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243,ал.5 от НПК.

Образувано въз основа на постъпила жалба от Д. И.

Я. и Х. И. Я. и двете от гр.Пещера срещу Постановление № ТОП/2016 от 02.04.2026 година на Районна прокуратура -Пазарджик,с което на основание 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено наказателното производство по ДП №42/2016 г. по описа на РУМВР гр. Пещера

,пр.преписка № ТОП101/2016 година по описа на РП-Пазарджик, образувано и водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 216 от НК.

В жалбата са изложени твърдения за „тежко и продължително бездействие и неизвършване на процесуално –следствени действия, като е отправено искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и връщане на делото с указания за провеждане на действия по разследването.

След като обсъди атакуваното постановление, доколкото същото подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 243 от НПК и като съобрази становището на жалбоподателите с оглед събраните в производството по делото релевантни доказателства съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като депозирана от легитимиран субект, а разгледана по същество се преценява като не основателна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от 27.01.2016 година ,на основание чл.212,ал.1 от НПК и е водено за това,че в периода 11-22.12.2015 година в местност „**“,землището на с.** в УПИ23,умишлено противозаконно унищожил чуждо имущество-отсякъл 5 бр.

1 дървета смърч и 1 бр.дърво бял бор ,собственост на Д. И. Я. и Х. И. Я. – престъпление по чл.216,ал.1 от НК.

При извършения, в рамките на правомощията на настоящия съдебен съктав, собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, в контекста на установените в хода на разследването фактически положения, настоящата инстанция споделя залегналите в постановлението за прекратяване изводи относно фактическата обстановка, поради което и не намира за необходимо да ги преповтаря.

За да прекрати наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК , наблюдаващият прокурор е приел, че за престъпление по чл.216,ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до пет години като давността за наказателно преследване на същото е изтекла към 27.01.2026 година.В атакуваното постановление прокурорет е приел, че не са били извършени действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

Този извод на прокуратурата, противно на релевираните с жалбата възражения, е законосъобразен.Действително е настъпило обстоятелство, което изключва възможността за провеждане на наказателно преследване, спрямо което и да е лице за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и това е изтичането на давностния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, приложима в разглежданата хипотеза.Цитираната норма предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от 3 години. За престъплението по чл. 216 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до 5 години,т.е повече от три години и е приложима разпоредбата на чл.80,ал.1,т.3 от НК.

В изложението си жалбоподателите твърдят,че е била извършена и престъпна деятелност по чл.323,ал.1 от НК ,за която не е било проведено никакво разследване.В случая за пълнота следва да се отбележи ,че за престъпление по чл.323,ал.1 от НК , е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години и глоба до 1000 лева(511.29 евро).

Следователно обикновената давност за наказателно преследване на инкриминираната престъпна деятелност, без значение от нейната правна 2 квалификация е 10 години, видно от чл. 80, ал. 1, т. 3 НК .

Според рамките на разследването, е разследвана инкриминирана деятелност, реализирана на 11-19.12-2015 година /при квалификация на деянието по чл. 216,ал.1 от НК. Тоест, посоченото води до извод, че давностния срок съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл към 27.01.2026 година.

Правилно според настоящия състав представителят на РП – Пазарджик е достигнал до извод, че обикновената давност за наказателно преследване в настоящия случай не е била спирана или прекъсвана. В тази връзка и предвид нарочните възражения на жалбоподателите следва да се посочи, че основанията за прекъсване на давността са строго индивидуални по своята насоченост и правни последици. Те водят до прекъсване на давността за наказателно преследване само за онова престъпление и само за онзи деец, за които и за когото се отнасят. Разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК е изключителна и не подлежи на разширително тълкуване.

Съгласно текста на цитираната норма, давността се прекъсва само с действие на надлежните органи, предприето за наказателно преследване на конкретно лице. Такива, безапелационно прекъсващи давността за наказателно преследване действия са: привличането на лице в качеството на обвиняем, призоваването и разпитът на обвиняем, внасянето на обвинителен акт в съда, насрочването на делото в съдебна фаза, провеждането на съдебно заседание, постановяването на присъда или въззивно решение.Възможно е действията срещу лицето да са проведени в негово отсъствие /при условията н а чл. 269, ал. 3 НПК вр. чл. 206 НПК/. В тези случаи съдебната практика приема, че също е налице прекъсване на давността независимо от това, че лицето не е уведомено официално за действията срещу него. Така – Решение № 18/2009 г. по н. д. № 648/2008 г., IIIн. о. ВКС.

Все в тази връзка следва да се има предвид, че предприетото в досъдебната фаза действие трябва да има процесуална стойност и да е насочено към наказателно преследване на определено лице за конкретно престъпление.

Самите действия по наказателно преследване е необходимо да са в рамките на наказателното производство и да отговарят на изискванията на НПК.

Оперативно – издирвателните мероприятия по установяването на едно лице не прекъсват течащата давност, защото не носят характеристиките по чл. 81, ал.

3

2 НК. Такива действия не са и тези по събиране на доказателства, които ангажират фигурата на обвиняемия. Изключение представляват онези действия, които съобразно разпоредбата на чл. 219, ал. 2 НПК могат да доведат до привличане на едно лице като обвиняем с първото действие по разследването. Това би могло да е и действието, сложило началото на наказателното производство при условията на чл. 212, ал. 2 НПК.

При съблюдаване на изложените принципни постановки, при прегледа на материалите по делото се установява, че от образуването на наказателното производство до настоящия момент органите на досъдебното производство не са предприели действия за преследване срещу конкретно лице, още повече, че производството е образувано срещу неизвестен извършител.

Наред с това, по делото не е извършено нито едно надлежно процесуално действие, носещо характеристиките на чл. 81, ал. 2 НК , което да е било насочено срещу определено физическо лице. Практиката на върховната съдебна инстанция е последователна и безпротиворечива в тълкуването, че фактът на образуването и воденето на наказателно производство не е достатъчен да прекъсне изтичането на давностния срок, щом същото не е насочено срещу определено лице – ТР № 96/1.10.1961 г. по н. д. № 76/61 г. на ОСНК; решение № 117/09.03.2010 г. на ВКС, НК, III н. о. и др. По тези съображения в случая е приложим срокът на обикновената погасителна давност, а не този на абсолютната такава, тъй като периодът на наказателно преследване не е бил прекъсван или спиран чрез конкретни действия на наказателно преследване спрямо конкретно индивидуализирано физическо лице, когато започва да тече нова давност.

Следователно установените обстоятелства сочат, че прекратяването на наказателното производство поради изтичането на давността за наказателно преследване по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е единствената законосъобразна последица на това наказателно производство.

Това налага обжалваното постановление на РП – Пазарджик,ТО-Пещера като правилно и законосъобразно постановено да бъде потвърдено на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК .

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура

Пазарджик,ТО-Пе щ е р а от 02.04.2026 година за прекратяване на наказателното производство по ДП №42/2016г. по описа на РУМВРПещера,пр.пр. с вх. № ТОП-101/2016 г. по описа на Районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл.24,ал.1,т.3 от НПК.

Копие от Определението да се изпрати на жалбоподателя и на РППазарджик Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПзОС.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5