Определение № 18206 от 14.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27283/2025
- Вид
- Определение № 18206
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 3, б. "в", изр. 1 · Закон за наследството
- чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18206 гр. София, 14.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110127283 по описа за 2025 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба на Б. В. М. и А. В. М. срещу Д. П. Н..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба.
Възражението за нередовност на исковата молба е неоснователно – правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените твърдения и претендираното от ищеца право – арг. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е подадена насрещна искова молба, уточнена с молба с вх. № ********
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответниците по насрещните искове е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Съдът, при извършената проверка по реда на чл. 211 ГПК, намира, че предявените насрещни искове са родово подсъдни на районния съд като първа инстанция, както и че е налице връзка с исковете за делба, обусловена от спорния преюдициален въпрос за съществуването на съсобственост между страните върху процесния имот по арг. от чл. 343 ГПК, поради което следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в производството.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
По доказателствените искания:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Искането на ищците за задължаване на ответницата по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото удостоверение за сключен граждански брак, следва да бъде оставено 1 без уважение, тъй като същото е представено с отговора на исковата молба.
Следва да се допусне поисканата от ищците съдебно-техническа и оценителна експертиза, като относима, допустима и необходима във връзка с направеното от същите искане за постановяване на привременни мерки.
На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на страните се следват указания за привеждане на доказателствените им искания по насрещните искове за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели в съответствие с изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване на конкретните обстоятелства, за установяването на които се иска всеки от свидетелите. Едва след изпълнение на дадените указания съдът ще може да направи дължимата се преценка за относимост и допустимост на свидетелските показания, както и за евентуалното приложение на чл. 159, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на страните на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за насрещната страна да приведат доказателствените си искания по насрещните искове за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели при режим на довеждане в съответствие с изискването по чл. 156, ал. 2 ГПК за посочване на конкретните факти и обстоятелства, за установяването на които се иска всеки от свидетелите. При неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа и оценителна експертиза със задача да даде отговор на въпросите, формулирани от ищците с молба с вх. № ********* г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза инж. П. Я..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по така допуснатата експертиза в размер от 300 евро, вносим от ищците в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2026 г. от 14,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето определение, а на ищцата по насрещните искове - и препис от отговора на насрещната исковата молба с приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
2
Производството е образувано по искова молба на Б. В. М. и А. В. М. срещу Д. П. Н., с която е предявен иск за съдебна делба на следния съсобствен между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по КККР на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед № *********** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект гр.
София, ********************, самостоятелният обект се намира на ****** в сграда с идентификатор **************, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, ********, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: няма данни, прилежащи части: няма данни, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **************.24, **************.26, под обекта: **************.20, над обекта: **************.28, **************.29, предишен идентификатор: няма.
Ищците твърдят, че с ответницата са съсобственици по наследство от А. Б. Н., починал на **********., на процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********. Твърдят, че общият наследодател придобил собствеността върху имота по силата на съдебна делба, обективирана в Протокол от ******* по гр. д. № ****** г. по описа на Софийския народен съд, I район, I състав. Поддържат, че ответницата се е намирала в брак с общия наследодател, който брак към датата на смъртта му бил навършил 10 години, поради което ответницата получила 2/3 от наследството на съпруга си А. Б. Н., а ищците наследили по правилото на чл. 10, ал. 2 ЗН общо 1/3 от наследството му, или всеки от тях по 1/6 част. С тези съображения ищците отправят молба към съда да допусне извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот между страните при следните квоти: 4/6 идеални части за Д. П. Н., 1/6 идеална част за Б. В. М. и 1/6 идеална част за А. В. М.. Твърдят, че имотът се ползвал единствено от ответницата, поради което й отправят покана да им предостави достъп до собствената им 1/3 идеална част от процесния имот или да им заплаща обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот в месечен размер от 650 лв., съизмеримо със средния пазарен наем, съответен на участието на ищците в съсобствеността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба. Твърди, че ищците винаги са разполагали с ключ от процесния имот и никога не са били възпрепятствани от достъп до него. Претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА.
С молба с вх. № ********* г. ищците оспорват твърденията на ответницата, че имат достъп до делбения имот и разполагат с ключ от същия. Поддържат, че към настоящия момент имотът се ползва единствено от ответницата. Отправят искане по чл. 344, ал. 2 ГПК с решението, с което се допуска делбата, съдът да постанови всеки от наследниците да ползва такава обособена част от делбения имот, каквато съответства на дела му в съсобствеността, а в случай че това не е възможно и бъде постановено делбеният имот да се 3 ползва само от един от наследниците, отправят искане съдът да постанови последният да заплаща на останалите наследници обезщетение за лишаване от ползване в размер на средния пазарен наем до окончателното извършване на делбата.
От Д. П. Н. срещу Б. В. М. и А. В. М. в условията на пасивно субективно съединение са предявени насрещни установителни искове с правно основание чл. 3, б. „в“, изр. 1 ЗН за обявяване на ответниците за недостойни да наследят общия наследодател А. Б. Н., ЕГН **********, починал на **********., поради това, че същите го склонили чрез измама да отмени саморъчно завещание, направено в полза на Д. П. Н..
Ищцата по насрещните искове твърди, че била съпруга на А. Б. Н., починал на ********, като заедно с ответниците били негови наследници по закон. Твърди, че ответниците измамили, като въвели наследодателя в заблуда с направеното от тях пред него устно изявление, че до смъртта на ищцата те няма да предявяват претенции и други действия спрямо нея и ще я оставят да доживее старините си в семейното жилище, находящо се в гр. София, ************* тъй като те вече притежавали свои собствени жилища, вследствие на което А. Б. Н. отменил съставеното от него в полза на ищцата саморъчно завещание. Ищцата твърди, че така даденото от ответниците устно обещание било направено единствено с цел придобиване на наследство. Поддържа, че по този начин ответниците лишили наследодателя от възможността да се разпорежда със своето собствено имущество според волята си. Счита, че с тези свои действия ответниците склонили наследодателя чрез измама, респ. въвели го в заблуда да отмени саморъчното завещание, съставено в полза на ищцата, поради което са станали недостойни да го наследят.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците по насрещния иск са подали отговор, с който оспорват същия като неоснователен. Оспорват поотделно всяко от твърденията, на които Д.
Н. основава претенцията си. Твърдят, че А. Б. Н. не е оставял саморъчно завещание в нейна полза. Изтъкват, че от брака им нямало родени деца, с което обясняват и волята му част от имота, придобит по наследство от родителите на наследодателя, да остане в рода им след придобиването й по наследство от племенниците му. Посочват, че приживе наследодателят безпрепятствено се е разпореждал с притежаваното от него имущество, самостоятелно се грижил за работите си и свободно управлявал имотите си, като притежавал нужните интелект и юридическа грамотност, за да обезпечи старините на съпругата си. В тази връзка излагат, че при подялбата на останалите в наследство парични суми по влог Д. Н. не направила възражение, че племенниците на съпруга й са недостойни да го наследяват.
Твърдят, че приживе поддържали близки отношения с вуйчо си. Признават, че наследодателят на страните страдал от редица хронични заболявания, но нито едно от тях не е било свързано с нарушено съзнание. Оспорват като неотносими твърденията за материалната им обезпеченост. Молят за отхвърляне на насрещните искове. Претендират разноски.
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от страните по делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в 4 делбената маса недвижим имот на твърдяното правно основание, в т.ч. размера на притежавания от съделителя дял от вещта; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
По искането за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК в тежест на направилите го съделители е да докажат следните материални предпоставки: 1) да е възможно ползването на имота едновременно от всички съделители; 2.) че имотът се ползва изключително от единия съделител; 3) размерът на ползата, от която са лишени, съизмерима с частта от средния пазарен наем за имота, съответна на правата им в съсобствеността.
В тежест на другия съделител е да докаже, че е осигурил достъп до имота на останалите съделители, за което не сочи доказателства.
По насрещните искове с правно основание чл. 3, б. „в“ ЗН в тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: качеството на всяка от страните по делото на наследник по закон на А. Б. Н., починал на **********.; че общият наследодател е съставил саморъчно завещание, по силата на което се е разпоредил със своето имущество в полза на ищцата; че ответниците са склонили наследодателя чрез измама да отмени завещанието.