Решение № 260015 от 25.03.2022, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 25.03.2022г., гр.Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският районен съд гражданска колегия,

На двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година, В публично заседание в следния състав:

Председател:Чавдар Тодоров

Секретар:Зоя Равенска като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№250 по описа на съда за 2021г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по искова молба, подадена от В.Л.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, Г.С.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, Д.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***, Ц.Р.С., с ЕГН **********, с адрес *** срещу М.И.М., с ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л., с ЕГН **********,*** и И.М.Л., с ЕГН **********, с адрес ***.

Твърди се по исковата молба, че с договор за дарение във формата на НА №124, т.2, рег.№4835, д.№124/2004г. на нотариус Д. С., К. Л. И. е дарил на сестрите си В.Л.Ш. и Ц.Л.

Ж. и на племенницата си Ц.Р.С. при равни права, т.е по 1/3 ид.част от недвижим имот, представляващ към момента самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с адрес на имота в гр.Кюстендил, ул.“Първи май“ №12, етаж 3, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 83.00 кв.м., прилежащи части: мазе с площ от 4 кв.м, 1/3 ид.част от общите части и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма.

На 20.02.2015г. починала Ц.Л. Ж., като оставила наследници по закон Г.С.Ж. и Д.С.А..

К. Л. И. починал на 21.04.2019г. в

Автралия.

На 28.08.2019г. А.Х.М. се снабдила с нотариален акт

№109, т.2, рег.№2983, д.№309/2019г. на нотариус М. М., рег.№603 за собственот на описания имот, въз основа на давностно владение.

С решение по гр.д.№455/2020г., влязло в сила на

19.12.2020г. било признато за установено по отношение на посоченото лице, че ищците са собственици на този имот и бил отменен описания по-горе нотариален акт.

На 01.11.2019г., с НА №7, т.3, рег.№3958, д.№ 407/2019г. на нотариус М. М., А.М. учредила право на ползване върху гореописания недвижим имот в полза на И.М.Л..В същия ден имота бил продаден на малолетния М.И.М., действащ чрез свое баща и законен представител И.М.Л., като сделката била оформена в НА №8, т.3, рег.№3959, д.№408/2019г. на нотариус М. М.

Твърди се в исковата молба, че доколкото праводателят не е имал права върху имота, то описаните договори не са породиле вещно транслативно действие по отношение на ищците.Посочено е, че към моманта на сключване на договорите М.И.М. е бил малолетен, поради което в частта, в която се съгласява да осигури ползването на имота на баща си, съобразно НА №7, то в случая И.М.Л. е договарял сам със себе си относно запазване правото на ползване.

Посочено е, че ответниците владеят имота, поради което се претендира по отношение на тях признаване, че ищците са собственици при посочени права, както и осъждането им да предадат на ищците владението върху гореописания имот.

В срока по чл.131 ГПК е оспорен предявения иск.Твърди се, че ответника М.И.М. е собственик на имота, като правото на собственост е придобил по давност.След сключването на договора е получил ключовете от имота и е установил добросъвестно владение върху имота.От този момент-01.11.2019г. имота се владеел от този ответник, като към това владение следвало да се присъедини и упражняваното от праводателя му А.Х.М.-от 01.06.2009г., като по този начи имота бил придобит по давност.Евентуално и по аналогичен начин се твърди, че двамата ответници са придобили по давност ограниченото вещно право на ползване на имота.

Предявени са за разглеждане и искове по чл.72 ЗС.Твърди се, че владението върху имота е предадено на малолетния тогава М.И.М. в деня на сключване на договора за покупко-продажба.От този момент върху имота било установено добросъвестно владение.След закупуване на имота , от началото на пролетта на 2020г. до датата на подаване на настоящата искова молба, в имота били направени множество подобрения, увеличаващи неговата дстойност.Подменен бил водопровода и електрическата инсталация, основен ремонт на двете санитарни помещения-баня и тоалетна, вкл. ВиК и ел.инсталация, облицовка на стените и таваните с гипскартон, облицовка на стените и пода с фаянс и теракот, монтирани моноблок, умивалник, душ-кабина, сифони, смесители, осветление, поставен бил гипскартон на стените и таваните във всички помещения, както и стъклена вата на всички външни стени и тавани, шпакловка и боядисване.На пода бил поставен ламиниран паркет.Една от стените в дневната била облепена с естествен формован камък.Проектирана и изградена била газова инсталация на стойност 5350 лв., монтирани били каси и врати на всяко помещение-дневна, кухня, детска стая, спално помещение, баня, тоалетна, плъзгаща врата между кухнята и дневната, входна врата, входна врата, поставена била ПВЦ дограма на всички помещения.Монтирана била кухня по индивидуален проект с изцяло вградени електроуреди, поставени били нови контакти и ключове за осветление.На двете тераси били поставени подови настилки от гранитогрес.На външните стени в областта на терасите била поставена изолация от стиропор, след което положена драскана мазилка, като и двете тераси били покрити с навеси от поликарбонат върху желязна конструкция.

Извършените подобрения, в това число вложения труд, средства и материали, довели до трайно и обективно увеличаване стойността на апартамента, която увеличена стойност ищците са определили на стойност 72 000 лв.При това, се претендира, при евентуално уважаване на иска по чл.108 ЗС да се осъдят ответниците да заплатят на М.И.М., действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л. сума в размер на 24 000 лв.-частично от 72 000 лв., представляваща увеличена стойност на имота.Съобразно правата на ответниците, претенцията е конкретизирана като се претендира 8 000 лв. от В.Л.Ш., частично от 24 000 лв., като собственик на 2/6 ид.части; 4 000 лв. от Г.С.Ж., частично от 12 000 лв., като собственик на 1/6 ид.част; 4 000 лв. от Д.С.А., частично от 12 000 лв., като собственик на 1/6 ид.част; 8000 лв. от Ц.Р.С., частично от 24 000 лв., като собственик на 2/6 ид.части.Направено е и възражение за право на задържане на имота до изплащане на сумите, представляващи увеличена стойност на имота.

В срока по чл.131 ГПК насрещните искове са оспорени.Оспорено е твърдението за добросъвестност към момента на придобиване на имота, необходимостта от направените ремонтни дейности.Посочено е, че приобретателя следва да реализира правата си срещу продавача по реда на чл.189, ал.1 ЗЗД и чл.188 ЗЗД

По делото са представени и приети като доказателства: схема на самостоятелен обект в сграда №15-47778-21.01.2021г., удостоверение за данъчна оценка, НА за дарение №124, т.2, рег.№4835, д.№124/2004г. на нотариус рег.№146 на НК, удостоверение за наследници на Ц. Ж., копие от акт за смърт на Киро И., НА №109, т.2, рег.№2983, д.№309 от 2019г. на нотариус М.М., рег.№603 на НК, решение на КРС по гр.д.№455/2020г., НА №7, т.3, рег.№3958, д.№407/2019г- на нотариус М. М., рег.№603 на НК, НА №8, т.3, рег.№3959, д.№408/2019г. на нотариус М. М., рег.№603 на НК,.Като доказателства по делото са приети и стокови разписки и фактури за закупени строителни материали и извършени строителни дейности.Като доказателство по делото е приета и съдебно-техническа и оценителна експертиза, изготвена от в.л.Г..В качеството на свидетели са разпитани Н.С., А.С., Б. Д., Р.и., Г.Г., П.С..Приложено е в цялост гр.д.№455/2020г. на КРс.

От събраните по делото доказателства, по делото се установи следната фактическа обстанвока:

С договор за дарение във форма на НА №124, т.2, рег.№4835, д.№124/2004г. на нотариус Д.

С. К.Л. И. дарил на сестрите си В.Л.Ш. и Ц.Л.

Ж. и на племенницата си Ц.Р.С., при равни права, недвижим имот, представляваща самостоятелен обект в триетажна масивна жилищна сграда, представляващ целия трети етаж, със застроена площ от 83 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две спални, тоалетна, баня, коридор и две тераси, ведно с прилежащите към етажа: стълбищна клетка, мазе със застроена площ от 4 кв.м., както и заедно с 1/3 ид.част от общите части на сградата, построена в УПИ-парцел III, пл.№913, кв.270, при съседи: пл.“Първи май“, парцел I, имот пл.№№909, 910, 911, 912, 6922, 6823, парцел II, имоти пл.№№ 6958, 6959 и парцел IV, пл.№914, като дарителят К. Л. И. запазил за себе си правото на ползване и обитаване на имота.

С влизане в сила на КККР на гр.Кюстендил имота представлявава самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с адрес на имота в гр.Кюстендил, ул.“Първи май“ №12, етаж 3, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 83.00 кв.м., прилежащи части: мазе с площ от 4 кв.м, 1/3 ид.част от общите части и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***, над обекта: няма.

На 20.02.2015г. починала Ц.Л. Ж., като оставила наследници по закон Г.С.Ж. и Д.С.А..

К. Л. И. починал на 21.04.2019г. в

Автралия.

На 28.08.2019г. А.Х.М. се снабдила с нотариален акт

№109, т.2, рег.№2983, д.№309/2019г. на нотариус М. М., рег.№603 са собственот на описания имот, въз основа на давностно владение.

С решение по гр.д.№455/2020г., влязло в сила на

19.12.2020г. било признато за установено по отношение на посоченото лице, че ищците са собственици на този имот и бил отменен описания по-горе нотариален акт.

На 01.11.2019г. с НА №7, т.3, рег.№3958, д.№

407/2019г. на нотариус М. М., А.М. учредила право на ползване върху гореописания недвижим имот в полза на И.М.Л..В същия ден имота бил продаден на малолетния М.И.М., действащ чрез свое баща и законен представител И.М.Л., като сделката била оформена в НА №8, т.3, рег.№3959, д.№408/2019г. на нотариус М. М.

Между страните не е налице спор и е обявено за безспорно по делото, че от 01.11.2019г. ответниците владеят имота.

При гореописаната фактическа обстанвока и без съдът да обсъжда показанията на разпитаните свидетели, се налага извод, че предявения иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да се уважи, като съображенията в тази насока са следните:

С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№455/20г., влязло в сила на 12.12.2020г. е признато за установено по отношение на праводателя на ответниците, че ищците са собственици на имота, като при условията на чл.537 ГПк е отменен съставения в нейна полза нотариален акт, издаден въз основа на проведена обстоятелствена проверка.В този смисъл, с влязло в сила съдебно решение са отречени правата на праводателя.Ответниците са придобили права от несобственик, което не води до нищожност на сключените с тях договори, но няма вещно транслативен ефект, поради което собственици на имота са ищците в производството въз основа на описания договор за дарение.

Възраженията на ответниците за придобито право на собственост с изтекла придобивна давност, присъединявайки давност от техния праводател е неоснователно.Непълнолетния ответник М.М. е сключил договор за покупко-продажба на имота на 01.11.2019г., вписан в СВ Кюстендил на 04.11.2019г., като от този момент до датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС не е изтекъл срока по чл.79, ал.2 ЗС.Иска е предявен на 08.02.2021г. и представлява основание чл.116 б „б“ ЗЗД за прекъсване теченето на придобивна давност.

Възражението по чл.82 ЗС за присъединяване на владението на техния праводател А.М., съдът счита, че е неоснователно.С влязло в сила съдебно решение е установено в отношенията между ищците в настоящето производство и А.М., че ищците са собственици на имота и е отменен съставения в нейна полза нотариален акт за придобиване на имота по давност.Действително ответниците не са участвали в производството по това дело и са сключили договорите си преди подаване и вписване на исковата молба, но след като с влязло в сила решение е отречена възможността за придобиване на имота по давност в полза на праводателя, то не са налице основания за присъединяване на владение.С влязло в сила решение към 12.12.2020г. е признато за установено по отношение на праводателя, че ищците са собственици на имота, което изключва текла в нейна полза придобивна давност.От този извод, съдът намира, че посоченото изключва течене на придовивна давност в полза на праводателя на ответниците, която да присъединят към своето владение.