Решение № 3542 от 09.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3542 гр. Пловдив, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330101442 по описа за 2024 година

С исковата молба Е. Р. Г., действаща чрез своята майка и законен представител А. Ф. Г. е предявила против УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на осъществено на *** г. по непредпазливост деяние от Ц. И. К. – служител на болницата, изразяващо се в отнемане на крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка, с последваща ампутация на останалата част от фалангата до ставата, което е довело до обезобразяване на част от тялото – лявата ръка, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – *** г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор на исковата молба е предявен обратен осъдителен иск от ответника УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД против Ц. И. К.

(конституирана в качеството й на трето лице – помагач на страната на ответника с Определение № 3690/25.03.2024 г., постановено по делото) с правно основание с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. второ КТ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 25 000 лв., представляваща 1 обезщетение за вреди, причинени на работодателя УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД от ответната страна Ц. И. К. – при или по повод осъществяване на работата й при ищцовото дружество, които са причинени вследствие на престъпление, както и за осъждане на ответника да заплати законната лихва, за която е осъден ищеца със съдебното решение. Искът е предявен при условията на евентуалност – в случай на уважаване на предявения против ответника осъдителен иск.

В исковата молба са изложени твърдения, че малолетната ищца е приета на 28.01.2019 г. в клиниката по инфекциозни болести в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с диагноза „диария и гастроентерит“, като малко след приемането на детето бил поставен абокат с шина на дясната ръка. Сочи, че поради възникнал проблем, свързан с посиняване и подуване на ръката – абокатът и шината били преместени на лявата ръка. Сочи, че към онзи момент детето били в кърмаческа възраст, като детето е лекувано с вливане на глюкозен разтвор и други медикаменти – до овладяване на чревната инфекция.

Твърди, че на *** г. и след визитация екипът на смяна взел решение за изписване на детето. Сочи, че около обяд майката е извикана с детето в манипулационна стая от дежурния ***я на смяна – Ц. К., за да свали абоката и шината, при което действие при опит за отрязване на превръзката с ножица Ц.

К. отрязала крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка на детето. Сочи, че в този момент бебето започнало да плаче силно, като след установяване на увреждането детето било преместено с линейка в клиниката по ******.

Твърди, че вследствие на полученото нараняване била извършена частична ампутация на пети пръст на лявата ръка на детето – фалангтектомия на част от пръста, като при извършване на ампутацията било установено, че са останали около 2 мм от дисталната фаланга. Дисталната фаланга била отстранена чрез дезартикулация, след което бил оформен чукан на пети пръст на лявата ръка.

Поддържа, че престоят им в клиниката по ****** продължим от *** г. до 05.02.2019 г. Сочи, че следващият един месец след изписването им детето станало неспокойно, нарушил се режимът на хранене и спане и детето започнало да се събужда по-често по време на сън. След проведения контролен преглед на *** г. било констатирано, че детето се възстановява добре, но следващите няколко месеца детето продължило да има проблеми с режима на хранене и спане, като често се събуждало и плачело в продължение на няколко минути. Сочи, че през деня – по време на игра, детето често криело 2 своята лява ръка и почти не я използвало. Твърди, че това състояние продължило до навършване на две годишна възраст на детето. Поддържа, че през следващите години, докато детето растяло многократно се случвало детето да пита своите родител защо малкият пръст на лявата ръка е поразличен от този на дясната. Сочи, че детето изпитвало срам от загрозяването на ръката й, което било видимо за околните и най-вече за децата на нейната възраст. Поддържа, че детето започнало да крие лявата си ръка от околните, което довело до ежедневно неудобство за детето. Твърди, че в следствие на получената травма детето претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, нарушен режим на хранене и спане, срам неудобство и затруднения при използване на лявата си ръка в ежедневието. Сочи, че полученото травматично увреждане представлява средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на левия горен крайник за цял живот.

Поддържа, че с Решение № 1056/06.07.2020 г. по а.н.д. № 3415/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, постановено по реда на чл. 78а НК, съдът е признал за виновна Ц. И. К. за това, че на 01.09.2019 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, *****, по непредпазливост е причинила на Е. Р. Г., средна телесна повреда, изразяваща се в отнемане на крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка, с последваща ампутация на останалата част от фалангата до ставата, което увреждане представлява обезобразяване на част от тялото – лявата ръка, чрез извършване на действия, които спадат към правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно – действия (сваляне на абокат, фиксиран с шина на ръката), които са включени в длъжностната характеристика на медицинска сестра при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, *****, които тя няма право да упражнява съгласно трудов договор № 289/10.08.2011 г., сключен между Ц. И. К. и УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и съгласно длъжностна характеристика за ***, като е призната за виновна за престъпление по чл. 134, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1 НК. Претендира присъждане на заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 25 000 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че Ц. И. К. е призната за виновна за соченото престъпление. Твърди, че на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила 3 присъда е задължителна за гражданския съд, поради което в производството по делото подлежи на определяне единствено размера на претърпените неимуществени вреди. Сочи, че не оспорва, че детето е претърпяло болки и страдания, но твърди, че към момента на травмата детето е било на 1 година и оперативната интервенция на фалангата на пръста е приключила успешно – без необходимост от последващо лечение, като раната е зараснала за кратко време. Предвид изложеното счита, че соченото в исковата молба, че детето е било неспокойно и плачело месеци наред не могат да се свържат с причинената увреда. Счита за нелогични твърденията, че това неспокойно поведение е продължило около една година. Твърди, че е нормално при такова травматично увреждане да се изпитва болка, но тя не може да продължи цяла година, нито може да бъде единствената причина за безпокойство и плач при дете на такава възраст. Поддържа, че е засегнат малкия пръст на лявата ръка и не засяга захвата на ръката, нито пречи ръката да се използва пълноценно.

Позовава се на съдебна практика, с която са присъждани обезщетения за неимуществени вреди в размер на претендирания при ампутация на пръст (частично или изцяло), но само ако са придружени с други видове наранявания или увредата е оказала влияние върху функцията на ръката.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва за забава за периода от *** г. до 25.01.2021 г.

В отговора на исковата молба е направено искане за осъждане на третото лице – помагач да заплати присъдените в полза на ищцата суми и присъдената законна лихва, при евентуално уважаване на иска. В този смисъл предявен е обратен осъдителен иск против третото лице – помагач.

Ответникът твърди, че третото лице – помагач е причинило на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в отнемане на крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка, с последваща ампутация на останалата част от фалангата до ставата, което увреждане представлява обезобразяване на част от тялото – лявата ръка, чрез извършване на действия, които спадат към правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Сочи, че доколкото вредата е причинена в резултат на престъпление отговорността на служителя се определя от гражданския закон и ответникът по обратния осъдителен иск носи пълна имуществена отговорност.

В срок е постъпил отговор от третото лице – помагач - Ц. И. К., с който 4 излага съображения за неоснователност на предявения против ответника иск.

Не оспорва обстоятелството, че е работила по трудов договор, сключен с УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД като ***, както и обстоятелството, че на *** г. при медицинска манипулация се е стигнало до увреждане на пети пръст на лявата ръка на ищцата. Релевира възражения за погасяване на вземането по обратния иск по давност, доколкото увреждането е настъпило на *** г., а обратният иск е предявен на 21.03.2024 г. Твърди, че не е налице спор между страните, че увреждането е причинено, докато ответната страна по обратния иск е била в трудово-правни отношения с УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, като размерът на нейната отговорност е определен в чл. 206, ал. 1 КТ и той е до една брутна заплата. Считам, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно, като последното следва да се намали до размер на сумата от 3 000 лв. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД .

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди - неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет; 4) причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.

2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и 5 възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

В производството по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за вреди от деликт, съдът следва да обоснове изводите си за настъпила вреда, противоправно поведение на дееца и причинна връзка между тях въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин, излагайки мотиви въз основа на кои доказателства е формирал тези изводи. Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната.