Решение № 556 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110153018 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

12.01.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 53018 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “И***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********************, представлявано от изпълнителните директори С.Р.М. И М.И.С., против И. О. Д., с ЕГН **********, от гр.

*********************, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 113,62 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2023 г. до 01.02.2024 г., сумата от 60 лв. - такса за връчване на покана за доброволно изпълнение и предсрочна изискуемост, сумата от 117,76 лв. - такси за месечно обслужване за периода от 28.06.2023 г. до 26.01.2024 г., дължими по Договор за кредит № *********** от 27.05.2021 г. по Програма за гарантиране от ******************* на безлихвени кредити в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 6561/2024 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на дадени от съда указания, ищецът предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на 27.05.2021 г. между страните бил сключен Договор за кредит № ***********, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 6 900 лв., който следвало да бъде погасен в срок от 60 месеца при гратисен период от 24 месеца, като крайният срок на погасяване на кредита бил 25.05.2026 г. Излага твърдения, че по кредита била договорена неустойка, както и такси за откриване и обслужване на банковата сметка в размер на 3,99 лв. Също така се твърди, че всички разноски по принудителното събиране на кредита били за сметка на кредитополучателя. Ответницата не обслужвала редовно кредита и същият бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 22.12.2023 г. Излага подробни съображения.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, като основателни и доказани, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. О. Д..

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не ангажира доказателства.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

От приложеното гр.д. № 6561/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 13.0.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която И. О. Д., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на “И*** сумата от 6 900 лв. за главница по извлечение от счетоводните книги на “И*** към 02.02.2024 г., произтичащо от Договор за кредит № *********** от 27.05.2021 г. по Програма за гарантиране от ******************** на безлихвени кредити в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19, както и законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 185,98 лв. от общо направените разноски в размер на 193,83 лв., от които: сумата от 143,83 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за сумата от 113,62 лв. – лихва за забава за периода от 25.06.2023 г. до 01.02.2024 г., сумата от 60 лв. – такса за връчване на покана за доброволно изпълнение и предсрочна изискуемост, сумата от 117,76 лв. – такси за месечно обслужване за периода от 28.06.2023 г. до 26.01.2024 г.

Разпореждането е влязло в сила на 05.07.2024 г. По повод на дадени от съда указания, в предвидения едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е предявил осъдителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за кредит № *********** от 27.05.2021 г. по Програма за гарантиране от ******************** на безлихвени кредити в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 се установява, че “И*** е предоставило на И.

О. Д. кредит в размер на 6 900 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 25.05.2026 г. на 35 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 191,67 лв. и една в размер на 191,55 лв., като кредитът е предоставен с гратисен период от 24 месеца, считано от датата на усвояване, през който период кредитополучателят не дължи плащания по кредита. Договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия, при изготвена методология.

От представения заверен препис от покана, отправена от кредитора до ответницата на 06.10.2023 г. се установява, че е в забава от 25.06.2023 г., като банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е поканил длъжника да плати дължимите суми в 7-дневен срок от получаване на поканата.

Като доказателства по делото са приети декларация от ответницата относно наличие на трудово правоотношение към момента на отпускане на кредита, както и искане за кредит.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно и безпристрастно, се установява, че на 28.05.2021 г. от ответницата е бил усвоен кредит в размер на 6 900 лв., като с кредитно нареждане е била преведена от ищеца по сметка на ответницата. Към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги на ищеца – 02.02.2024 г. неплатените суми по процесния договор са 3 сумата от 6 900 лв. – главница, сумата от 113,62 лв. – лихва за забава за периода от 25.06.2023 г. до 01.02.2024 г., сумата от 60 лв. – такси за връчване на покани чрез ЧСИ, и сумата от 117,76 лв. – такси за месечно обслужване на разплащателна сметка за периода от 28.06.2021 г. до 26.01.2024 г. Вещото лице също така установява, че по процесния договор няма извършено нито едно плащане.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от Договор за кредит № *********** от 27.05.2021 г. по Програма за гарантиране от ******************** на безлихвени кредити в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 се установява, че между “И*** и ответницата е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните. Не се спори, че “И*** е предоставило на ответницата кредит в размер на 6 900 лв. Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при общи условия, породил е своето правно действие, както и че липсват данни ответницата да извършила плащане на цялата или на част от дължимата сума.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно договора от 27.05.2021 г., същият е сключен като срочен за 60 месеца с падеж на първата вноска на 26.05.2021 г. и падеж на последната вноска – 25.05.2026 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.02.2024 г. не е изтекъл крайният срок за погасяване на задължението. Излагат се твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г., съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост и уведомяването на длъжника.

Съобразно с чл. 14 от процесния договор същият се сключва при общи условия, които представляват неразделна част от договора. В Раздел XI от общите условия е предвидена предсрочната изискуемост на кредита. В т. 11.1.2 от общите условия е предвидено, че при непогасяване в срок на което и да е задължение за заплащане на анюитетна погасителна вноска или вноска по главница, дължими лихви, включително наказателни лихви, такси или комисиони, разноски съгласно договора и/или тарифата на банката, е основание за обявяване на предсрочна изискуемост.

Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са 4 настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира, че клаузата на т. 11.1.2 от общите условия е неравноправна, тъй като кредиторът в случая ще получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С предявяване на исковата молба ищецът е направил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като препис от исковата молба е бил връчен на ответницата на 18.01.2025 г., на която дата ответницата е узнала и за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене. Към последната дата 30.10.2025 г. е настъпил падежът на 53-тата погасителна вноска. От събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че ответницата не е извършила плащане на дължимите суми по кредита. Макар и размера на главницата да не е предмет на настоящото дело, изискуемостта на кредита е от значение за останалите претендирани вземания.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 113,62 лв. – лихва за забава за периода от 25.06.2023 г. до 01.02.2024 г., съдът намира следното:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира претенцията за заплащане на лихва за забава за основателна върху размера на просрочената главница към датата на обявяване на предсрочната изискуемост и връчване на препис от исковата молба – 18.01.2025 г. Доколкото се претендира лихва за забава преди момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.