Присъда № 19 от 20.04.2023, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда №19, постановена на 20.04.2023 г. по НОХД №167/2023 г. на Районен съд Търговище.

Подсъдимият А. М. К. е предаден на съд за това, че за времето от 01.08.2018 г. до 03.10.2018 г. включително, в гр. Търговище, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С. Е. Х. и С. Е.

Х. и двамата от с. Д.К., общ. О., като се представил за собственик на апартамент в гр. Търговище, ул. ******* и причинил на С. Е. Х. и С. Е. Х. имотна вреда в особено големи размери - в размер на 79 000 лева престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК В съдебно заседание представителят на публичното обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато, като пледира за налагане на наказание две години „лишаване от свобода“ чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Пледира и за уважаване на гражданската претенция.

Повереника на гражданските ищци и частни обвинители -адв.М., поддържа предявеният граждански иск и пледира за налагане на по-тежко наказание и уважаване на предявеният граждански иск в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият не се признава за виновен, признава фактите по ОА по реда на чл.371, т.2 от НПК, заявява, че е невинен. Неговият защитник пледира за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

През 2004г. майката на подсъдимия К. - Г. Д., която през последните 30 години живеела във Великобритания си купила апартамент в гр. Търговище, находящ се в жилищен блок на ул.*********, за да има къде да отсяда, когато се прибира в България. Тъй като тогава подсъдимият нямал собствено жилище Г. Д. му разрешила да живее в този неин апартамент. Така подс. К. заживял в апартамента на майка си първо сам, а в последствие с приятелката си св. Е. А. А.ова и общото им дете. През 2016г. Г. Д. решила да продаде този апартамент и да си купи друг в гр. Варна. Тогава тя казала за това си намерение на синовете си – подсъдимия К. и св. А. А. Г., като обяснила на подсъдимия, че трябва да освободи апартамента и упълномощила св. А. Г. да се занимава с продажбата. Подсъдимият, обаче, не освободил жилището с оправданието, че има малко дете и с обяснението, че има права върху апартамента, тъй като повече от десет години е живял в него и го е поддържал. Когато през месец юни 2018 г. Г. Д. се прибрала в България обаче, тя преценила, че достатъчно е чакала подсъдимия да се изнесе от апартамента и предприела действия по продажба на жилището си в гр.

Търговище въпреки нежеланието на подсъдимия да го освободи - дала му срок от два месеца да се изнесе от там и през месец юли посетила агенция за 1 недвижими имоти в гр. Търговище, и официално обявила апартамента за продажба. В агенцията поискали от г - жа Д. да им остави ключ за апартамента, за да могат да правят огледи на същия с потенциални купувачи и тя им казала, че до месец, когато бил крайния срок, който била дала на подсъдимия да освободи апартамента, ще им даде ключ. Няколко дни по късно Г. Д. заминала за Великобритания, като оставила св. А. Г. да се занимава с продажбата на апартамента. Несъгласен с решението на майка си и с това, че трябва освободи жилището, което считал, че му се полага, чувствайки се ощетен, подсъдимият решил да осуети намеренията на родителката си, като самият той продаде апартамента и вземе парите от тази продажба за себе си и през месец август 2018г., докато св. Д. го чакала да се изнесе, пуснал обява в сайта „OLX“, че продава апартамент - апартамента на ул. ****** за сумата от 80 000 лева. На тази обява попаднал св.С. Е. Х. от с.Д.К., общ.О., който заедно със съпругата си св. С. Е. Х. тогава търсели да закупят апартамент в гр.Търговище. В неустановен ден през месец август св.Х. се свързал с подсъдимия като му се обадил на телефона, посочен в обявата и се уговорили да огледат апартамента, като говорейки със св.Х. подсъдимият се представял като собственик на жилището, посочено в обявата, което продавал. Същия ден вечерта свидетелите С. и С. Х.и се срещнали с подсъдимия и той им показал апартамента, който много им харесал и решили да го покажат и на родителите на св.С. Х., за да си кажат и те мнението. Същата вечер отишли в с.Д.К., взели от там свидетелите Е. Я. и Ш. Я. и се върнали с тях в апартамента на ул. „*****, където ги чакал подсъдимия. Родителите на св.С. Х. също харесали жилището и тогава св.С.

Х. попитал подсъдимия дали има документи за него, на което той отговорил, че апартамента е негов и има документ, какъвто документ към него момент не притежавал. Свидетелите С. и С. Х.и, тъй като разполагали с парите за покупката, поискали ако може веднага да реализират сделката, но тъй като тогава подсъдимият нямал акт за собственост им отговорил, че му трябва малко време да се изнесе, като обещал, че ще продаде апартамента на тях. На подсъдимия действително му трябвало време, но не за да се изнесе от апартамента, а за да се сдобие с нотариален акт, че е собственик на същия, за да може да го продаде на семейство Х.и. Така във времето през което уж се изнасял подсъдимият предприел действия да му бъде издаден нотариален акт за придобиване на апартамента по давност, чрез т. нар. обстоятелствена проверка. На 14.09.2018 г. завел при нотариус П. А. в кантората и в гр.Търговище три съседки, които да свидетелстват, че от 2004 г. живее в апартамента на ул. ******, нещо което в действителност било вярно, поради което нито свидетелките, нито нотариуса имали причина да се усъмнят в намеренията му, в резултат на което му бил издаден НА № 50, том IX, peг. № 11483, дело 1181 от 14. 09. 2018г., с който подс. А. К. бил признат за собственик на апартамент № 10 във вх. А на ул. ******* в гр. Търговище.

След като се сдобил с необходимия му документ подсъдимият пристъпил към продажба на апартамента, като на 03.10.2018 г. завел свидетелите С. и С. Х.и 2 при нотариус Г. Г. в кантората й в гр. Търговище, където реализирали продажбата за сумата от 79 000 лева, които свидетелите му платили същия ден 03.10.2018 г. по банков път - бил издаден НА № 38, том V, per. № 4702, дело № 498 от 03. 10. 2018г. за покупко - продажба на недвижим имот, с който подсъдимият продал на С. и С. Х.и апартамента на майка си. След като продал апартамента подсъдимият се обадил на брат си - св. А. Г. и му казал, че е придобил жилището по давност, да не го търсят повече. Св. Г. не повярвал на чутото и отишъл в Агенция по вписванията с пълномощното, което имал от майка си, където му направили справка и разбрал, че брат му – подсъдимия К. не само се е сдобил с акт за собственост на апартамента, ами е успял и да го продаде. Св. Г. се свързал с майка си, разказал и какво се е случило, а тя му казала да заведе от нейно име дело в съда, за да си върне собствеността на жилището. Така било образувано гр. дело № 8/ 2019г. по описа на PC - Търговище. Междувременно, след като купили от подсъдимия апартамента семейство Х.и започнали да го ремонтират - сменили дограмата, инсталациите, настилките и тогава през месец януари 2019г. получил писмо от майката на подсъдимия Г. Д., с което ги уведоМ., че тя, а не синът й е собственик на апартамента и го е продал без нейно знание и съгласие. В последствие свидетелите Х.и се сдобили и с качеството на ответници по започналото по инициатива на г - жа Д. гражданско дело за собствеността на апартамента. С решение от 06.08.2019г. по гр.дело № 8/ 2019г. на ТРС било признато за установено по отношение на С. Х., С. Х. и подс. А. К., че Г. Д. е собственик на апартамента - апартамент 10 във вх. А на ул. ****** в гр.

Търговище. Това решение било потвърдено с решение № 173/ 13. 11. 2019 г. по в. гр. дело № 282/2019г. на ТОС и след като с определение №501/16.11.2020 г. по гр. дело № 1763/ 2020 г. ВКС не допуснал касационно обжалване, влязло в сила на 16. 11.2020г.

Горната фактическа обстановка се доказа категорично от признанието на подсъдимият на фактите по реда на чл.371, т.2 НПК, показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства по делото.

При престъплението “измама” дееца формира неправилна представа у измаменото лице отнасяща се до правното основание или до условията при които то ще осъществи акта на имуществено разпореждане. Тази представа е от съществено значение за вземането на решението за разпореждане с имуществения предмет. При заблуждението се касае до формиране на неправилни представи у измаменото лице относно определени факти от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. От субективна страна е необходимо деецът да действа с пряк умисъл и с користна цел. Той предвижда, че в следствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извършил акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено.

3

По отношение възбуждането и поддържането на заблуждение, а именно че подс. К. е собственик на апартамент в гр. Търговище, ул. ******** то това обстоятелство наред с признаването на фактите от страна на подсъдимият се потвърждава изцяло и от показанията на свидетелите С. Х., С. Х.-пострадали от деянието, св. Е. Я. и Ш. Я.. Показанията на свидетелите С. Х., С. Х.,Е. Я. и Ш. Я. се последователни, непротИ.речиви и в пълнота потвърждават изложената в обвинителният акт фактическа обстановка относно причините да се свържат с подс. К.- по повод публикувана от него обявя за продажба на процесния имот през месец август 2018 година. Те обясняват, че се обадили на посочения в обявата телефонен номер.

Отговорила им жена, като се разбрали в определен час да посетят апартамента, където действително ги посрещнал подс. К.. Той им показал жилището, като Х.и го одобрили и попитали дали е собственик и дали има нотариален акт. Отговорът от страна на К. бил положителен, нещо което не отговаряло на истината. Семейство Х.и се обадили на родителите на св. С. Х. и няколко часа по-късно отново посетили имота, където били разведени отново от подс. К., който отново потвърдил, че е собственик и има документ за собственост – нотариален акт. Младото семейство Х.и и родителите им одобрили апартамента, цената обявена от подсъдимия също била възприета от тях и те предложили да се извърши веднага покупко-продажба на имота.

Подс. К. обяснил, че му трябва малко време, за да се изнесе, като обещал че ще продаде апартамента на тях. Причината, за да не се реализира сделката обаче не била в това, че на подсъдимият му трябвало време да се изнесе, а в това, че той в този момент имал много по-голям проблем, а именно, че не притежавал документ за собственост за апартамента, който продавал. Този много важен факт бил спестен на купувачите, нещо повече, той ги уверявал, че е собственик и има документ за това, какъвто обаче нямал.

Подс. К. след като възбудил заблуждение в пострадалите Х.и, като с ясното съзнание, че няма документ за собственост за жилището, което обявил за продажба и заявил на купувачите Х.и, че има такъв документ и ще им продаде апартамента, ги помолил да го изчакат за осъществяване на реалната продажба, за да си изнесе багажа, което се явява нова заблуда, защото това не е била реалната причина за неосъществяване на сделката. Отново с ясното съзнание, че не е собственик на процесния апартамент, той се свързал с адвокат и пристъпил към действия за издаване на документ за придобиване по давност на апартамента, чрез обстоятелствена проверка. За целта подс. К. завел свидетели при нотариус А. - св. Р. Б., Св. С. и Св. Д., които потвърдили, че той живее през последните повече от десет години в процесния апартамент, факт, който отговарял на истината. Нито водените при обстоятелствената проверка свидетели, нито нотариуса са имали представа или каквото и да е било съмнение в недобросъвестното поведение на подс. К..

Освен че безспорно е живял повече от десет години в предоставеното от майка си жилище, нейна собственост, около две години преди да го обяви за продажба и в годината, в която го обявява за продажба, на която се отзовават 4 пострадалите, К. бил помолен от собственика да напусне жилището, за да осъществени реалния собственик правата си, а именно да го продаде, т.е налице е била реална претенция на собственика спрямо К., който реално е бил държател на процесния апартамент да го напусне, като в случая не е бил налице едни от основните елементи при придобиване по давност на недвижима вещ - претендиране на права от реалния собственик, съществена подробност, която била спестена на свидетелите и нотариуса при обстоятелствената проверка, но факт известен на подс. К.. Намерението на собственика Г. Д. да продаде собственият си апартамент обитаван от К. е било обективирано и със сключения от нея на 13.07.18 година Договор за търговско посредничество- продавач на жилище с фирма „Виктория 2000“ЕООД.