Решение № 1689 от 09.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. Плевен, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20234430106699 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от П. С. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** Д. М., вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № *** г. по описа на 24 св. ***, с адрес на упражняване на дейността: ***., представлявано от Д. М. М. - ***, против *** ООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. П. .

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което.

1.

Да провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем № ******, сключен между П. С. П. с ЕГН: ********** и „***" ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. П., предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП., чиято невалидност да бъде прогласена.

2.

Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, „***" ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. П., да заплати на П. С. П. с ЕГН: **********, сумата в размер на 172,33 лв., представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно сьс законната лихва върху нея, считано oт датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор, като се оспорва искът.

Съдът, като прецени представените по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е, че на *** г. между П. С. П. в качеството му на заемополучател и „***" ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски заем № ****** към искане № **********.

В чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението.

Съгласно посочената клауза, размерът на заема е 600 лв. с краен срок за погасяване *** г. За 1 предоставения кредит заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,85%.

Съгласно чл. 3 от Договора , заемът следва да бъде върнат на 11 седмични вноски, дължими с падеж вторник.

В чл. 5.1 от Договора, страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това.

При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама — поне 4; поръчителите да не са кредитополучател и или поръчители по договори, сключели със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редорен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера па получаваните трудови доходи.

Съгласно договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 172,33 лв.

Въпреки формално дадената възможност на кредитополучагелят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 172,33 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 73 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 803 лв.

Към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 ЗЗД е нищожна.

На първо място, с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПP и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона.

Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в нар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, oт който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособност га на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай, че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Видно от представения погасителен план, възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 30,67 лв., а неустойката в размер на 172,33 лв, с което реалният ГПР става близо 1307.02% Определянето в Договора на сумата в размер на 172,33 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място, така уговорената неустойка излиза и извьн присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на 2 предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г., преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на кредита.

Съгласно чл. 22 ЗПК: Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Всяка реклама на потребителски кредит, която посочва лихвен процент или друго число, свързано с разходите по кредита, трябва задължително да съдържа информация за: лихвения процент, фиксиран и/или променлив, приложим към кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя; общия размер на кредита; годишния процент на разходите с изключение на кредитите за овърдрафт.

Съдът намира, че следва да се произнесе с решение, с което да обяви неустоечната клауза за нищожна и да осъди ответника да заплати на ищеца недължимо платената сума по кредита, както и разноските по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА недействителността на клаузата, предвидена в чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем № ******, сключен между П. С. П. с ЕГН: ********** и „***" ООД, с ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. П., предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, „***" ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П. П., да заплати на П. С. П. с ЕГН: **********, сумата в размер на 172,33 лв., представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано oт датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.

78 от ГПК, „***" ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П., да заплати на П. С. П. с ЕГН: **********, гр. Плевен, ул. ***, направените разноски по делото в размер на 525 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗА, *** ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. П., да заплати на *** Д. М., вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № *** г. по описа на 24 св. ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, направените разноски по делото в размер на 1680 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4