Решение № 231 от 07.02.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Велико Търново, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИ.А като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110101512 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. Х. С., в която се излагат твърдения, че с ответника Р. Д. по наследствено правоприемство от родителите си са придобили при равни права правото на собственост спрямо земеделски земи, намиращи се в землището на ***, ***, сред които поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри. Изтъква се, че на *** ответниците са сключили договор за наем относно имотите със срок десет стопански години, считано от ***, който противоречи на изискванията на чл.

229, ал. 2 от ЗЗД, защото наемодателят не е притежавал повече от 50 на сто идеални части от земеделските земи. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата в договора, с която е определен срок от десет стопански години поради противоречието й със закона и същата да се замести от разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗЗД като договорът се счита за сключен за три стопански години, считано от *** Налице е и претенция за разноски.

Ответникът Р. Х. Д., в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.

Ответникът ***, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция като изтъква, че клауза относно срока на договора за наем е действителна тъй като е сключен със знанието и съгласието на ищеца. С оглед изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Предмет на делото е иск по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

С решение от *** на *** – *** на М. С. и Р. Д. като наследници на Роза И.а Т. по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост спрямо земеделски земи, намиращи се в землището на ***, ***, сред които нива от 13,997 декара, трета категория в местността ***, представляваща имот *** по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри и нива от 4,929 декара, пета категория в местността ***, представляваща имот *** по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри. На *** Р. Д. като наемодател и *** като наемател сключили договор за наем по отношение на земеделските земи, в който уговорили срок за ползването им от десет стопански години, считано от *** С договор за дарение от *** Р. Д. прехвърлила на Х. С. 1/2 идеална част от правото на собственост спрямо имотите, които с договор за доброволна делба от *** са предоставени в дял на ищеца и той станал техен едноличен собственик.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 4а от ЗСПЗЗ е специална по отношение на чл. 32, ал. 1 от ЗС като допуска сключване на договор за наем на земеделска земя да се извършва за срок над една година от съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, като отношенията между съсобствениците в тези случай се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Разпоредбата не изключва приложението на общите правила за договора за наем, включително и тези относно срока по чл. 229, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД. Поради това договор за наем на земеделска земя за срок над три години, който е сключен от съсобственици с над 1/4 идеална част от правото на собственост, ще е непротивопоставим на останалите съсобственици с по-голям дял в съсобствеността, освен ако те са го приели изрично или мълчаливо, като последните могат да защитят вещните си права по предвидения ред в Закона за собствеността. В разглеждания случай договорът отговаря на изискванията на чл. 4а и чл. 4б от ЗСПЗЗ тъй като е сключен от собственик с 50 на сто идеални части от правото на собственост спрямо имотите, в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, за срок над една година, и е вписан в съответната служба по вписвания. При възникване на наемното правоотношение ищецът е притежавал останалата 1/2 идеална част от имотите, но нито е упълномощил Р. Д. да сключи договора, нито го е потвърдил впоследствие. Поради нарушаване императивното изискване на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, наемното правоотношение е обвързвало ищеца за срок от три години – до *** на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗЗД, след което по силата на закона то е прекратено по отношение на него. Този факт не се е осъществил към момента предявяване на иска, но е настъпил в хода на производството по делото и е довел до отпадане интереса на М. С. да установи недействителността на клаузата от договора относно срока, която вече не може да бъде приложена предвид прекратяването му. Правен интерес от предявяване на установителен иск е налице само когато в резултат на установяването на едно право или правоотношение ще се внесе промяна в правното положение на ищеца, като за 2 съществуването му съдът следи служебно във всяко положение на делото. В разглеждания случай след прекратяване на наемното правоотношение исканата промяна не може да се осъществи като за ищеца е възникнал интерес да претендира от ответника връщане на процесните имоти съгласно чл. 108 от ЗС и на това, което е получил от ползването им без основание след *** От изложеното се достига до извод за неоснователност на предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна.

Неоснователна е и претенцията на ответника за присъждане на разноски, тъй като по делото не са представени доказателства за извършването им.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен предявения от М. Х. С. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, срещу Р. Х. Д. с ЕГН: ********** от ***, *** *** и ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД, относно прогласяване за нищожна като противоречаща на закона клауза от Договор за отдаване под наем на земеделска земя от ***, сключен между Р. Х. Д. като наемодател и *** като наемател, с която е уговорен срок от десет стопански години, считано от ***, за предоставяне ползване на следните земеделски земи, намиращи се в землището на ***, ***: нива от 13,997 декара, трета категория в местността ***, представляваща имот *** по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри; нива от 4,929 декара, пета категория в местността ***, представляваща имот *** по плана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, като на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД договорът се счита сключен по отношение на М. Х. С. за срок до *** Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3