Решение № 260119 от 09.06.2021, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260119 гр.Поморие, 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Димитър

Димитров при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 667 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие,

Б (Бета), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, представлявано от управителя В.Г.Д., чрез пълномощниците и съдебни адресати адв.Е.Г. и адв.Р.Н., против А.Н.Т., гражданин на Руската Федерация, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС сумата 4 251.33 лв., представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020 г., до окончателното й изплащане.

Правното основание на предявените искове е чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.

Ответникът се представлява по делото от особен представител – адв.М.М.-Ж., назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, който оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощените си процесуални представители адвокати, които поддържат исковите претенции.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от особения представител, който поддържа заявеното с отговора становище.

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:

Установява от представения по делото препис от нотариален акт № 167/13.12.2016 г., нот.дело № 879/2016 г. на нотариус Г.Н., че ответникът А.Н.Т. е собственик на самостоятелен обект на собственост (СОС) с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор ***, сграда Б (Бета), комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие, представляващ апартамент № 6, на ет.2 от сградата, със застроена площ 127.07 кв.м., ведно с 21.58 кв.м. в ид.части от общите части на сградата.

Представен е препис от протокол от общото събрание на процесната ЕС, проведено на 14.11.2017 г., видно от който по т.2 от дневния ред, ОС е взело решение за извършване на необходим ремонт на сградата и за създаване на фонд „Ремонт и обновяване”, с решение по точка 3 от дневния ред, ОС е приело бюджет за извършване на ремонта на сграда и с решение по т. 4 от дневния ред, ОС е взело решение вноската за поддържането на фонд „Ремонт и обновяване” на сградата да е съобразно приетият бюджет, преизчислена за всеки собственик.

Дължимите от всеки собственик вноски са индивидуализирани в приетия бюджет, препис от който също е приложен към делото, като видно от същия, вноската за апартамента на ответника, същата под № 22 в бюджета, е в размер 2 173.67 евро, с левова равностойност 4 251.33 лв.

Горепосочените решенията на посоченото ОС са влезли в сила, видно от представените по делото преписи от решение № ІV-146/17.12.2019 г. по в.гр.дело № 1592/2019 г., по описа на ОС –

Бургас, с което е потвърдено решение № 147/26.08.2019 г. по гр.дело № 863/2017 г., по описа на РС – Поморие и решение

№ І-157/20.12.2019 г. по в.гр.дело №

1591/2019 г., по описа на ОС –

Бургас, с което е потвърдено решение № 173/09.09.2019 г. по гр.дело № 853/2017 г., по описа на РС – Поморие, с които първоинстанционни актове са отхвърлени искове по чл.40 ЗУЕС за отмяната на решенията на процесното ОС.

Представени са и преписи от определение № 168/31.03.2020 г., постановено по гр.дело № 863/2017 г. на ПРС и определение № 107/28.02.2020 г., постановено по гр.дело № 853/2017 г. на ПРС, с които са отменени допуснати обезпечение на предявените иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, чрез спиране изпълнението на решенията, приети ОС, проведено на 14.11.2017 г.

Тези определения, видно от отбелязването в същите, са влезло в законна сила на 28.05.2020 г., от която дата решенията на ОС на ЕС, проведено на 14.11.2017 г., подлежат на изпълнение от собствениците на СОС в ЕС.

По делото е представено уведомление по чл.46, ал.1 ЗУЕС, изходящо от В.Д., в качеството му на управител на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, за проведено на 24.09.2019 г., ОС на ЕС, на което е избран нов управител на ЕС – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД.

Решението на ОС на ЕС от 24.09.2019 г., за избор на

„Поморие мениджмънт 2“ ЕООД за управител на ЕС за 2020 г. и 2021 г., е оспорено по реда на чл.40 ЗУЕС и е потвърдено с решение № 155/02.07.2020 г., по гр.дело № 799/2019 г. на РС – Поморие, препис от което е приложен по делото, поради което възражението на особения представител на ответника за недопустимост на предявените искове поради липса на представителна власт на управителя на ЕС е неоснователно.

По делото е представена покана за плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване”, дължима от ответника и изпратена до него на 03.10.2019 г., на предоставен електронни адрес, от която се установява, че ответникът е уведомени за дължимата сума и за банковата сметка на управителя ЕС към датата на вземане на решенията на ОС от 14.11.2017 г. и към датата на поканата –

„Двора“ ЕООД, по която банкова сметка ***, както е представена и служебна бележка от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в която са посочени сметките в лева и евро на последващия управител на ЕС „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, поради което възражението на ответниците за недължимост на исковата претенция, на основание чл.95 ЗЗД, поради забава на кредитора, с оглед недаване от него на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, е неоснователно.

Тук следва да се отбележи, че според съда изискването на чл.50, ал.3 ЗУЕС, средствата във фонд

„Ремонт и обновяване“ да се набират в сметка със специално предназначение, открита на името на председателя на управителния съвет (управителя), означава в тази банковата сметка да се набират специално и единствено средствата за този фонд, а останалите етажни разходи, напр. дължимите такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС, да се внасят по друга/други банкови сметки, поради което възражението на особения представител на ответника, че откритата сметка не е такава по чл.50, ал.3 ЗУЕС, е неоснователно.

След като по делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на СОС в сграда в режим на ЕС, на основание чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС, същият дължи изпълнение на решенията на ОС на ЕС, както и дължи заплащане на вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, на основание чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.

Ответникът не е заплатил на ЕС, дължимата от него вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, в размер на исковата претенция, с бездействието си не е изпълнил влязлото в сила решение на ОС на ЕС, с което тази вноска е определена, поради което предявената от управителя на ЕС, разполагащ с представителна власт по чл.23, ал.4 ЗУЕС, искова претенция е допустима.

За основателността на иск срещу собственик, който не изпълнява решение на ОС, следва да се установи качеството на собственик на ответника по иска, което по делото е безспорно, както и наличието на съответно подлежащо на изпълнение решение на ОС, обвързващо собственика/ответник.

В случая решенията на ОС, приети на проведеното на

14.11.2017 г., ОС на ЕС, включително и за определяне на дължимата от ответника вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, са влезли в сила и като такива същите са задължителни за ответника, който обаче не ги е изпълнил, поради което предявената претенция за главницата от 4 251.33 лв., представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, е установена по основание и размер и като такава следва да бъде уважена изцяло.

Предвид основателността на иска за дължимата вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, установена по основание се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на вноската, в размер на законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на определението на съда, с което е отменено спирането на изпълнението на решенията на ОС от 14.11.2017 г. – 28.05.2019 г., от която дата ответникът е изпаднал в забава, до предявяване на иска – 26.10.2020 г., за който период размерът на обезщетението, определен от съда /чл.162 ГПК/, е 179.50 лв., до който размер искът за лихви следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 1 044.05 лв., в това число заплатената държавна такса за образуване и водене на делото в размер 170.059 лв., 24 лв. за превод на книжа, заплатен депозит за възнаграждение на особен представител в размер 150 лв. и адвокатски хонорар в размер 700 лв., който не е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в обезпечителното производство, по което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск.

Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението – т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

В случая по делото са представени доказателства, че в производство по обезпечение на бъдещ иск, който е този, предявен в настоящото производство, ищецът е извършил разноски в общ размер 555 лв., от които заплатени 40 лв., държавна такса, 500 лв., адвокатско възнаграждение и 15 лв. такса за вписване на обезпечителна заповед, които разноски следва да му бъдат възстановени от ответника, предвид основателността на обезпечения иск.

Така ответникът дължи разноски на ищеца в общ размер 1 599.05 лв.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А. Н.Т., гражданин на Руската Федерация род. на *** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат, гр.Поморие, ***, комплекс

„Сънсет ризорт“, бл. Бета, ет.2, ап.6, представляван по делото от особения представител адв.М.М.-Ж., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, Б (Бета), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.Д., чрез пълномощниците и съдебни адресати в гр.Бургас, ***, ет.2, офис 6, адв.Е.Г. и адв.Р.Н., сумата 4 251.33 лв. (четири хиляди двеста петдесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2020 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 179.50 лв. (сто седемдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 4 251.33 лв., в размер на законната лихва върху нея за периода от 28.05.2020 г. до 26.10.2020 г.

ОСЪЖДА А. Н.Т., гражданин на Руската Федерация род. на *** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат, гр.Поморие, ***, комплекс

„Сънсет ризорт“, бл. Бета, ет.2, ап.6, представляван по делото от особения представител адв.М.М.-Ж., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, Б (Бета), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Г.Д., чрез пълномощниците и съдебни адресати в гр.Бургас, ***, ет.2, офис 6, адв.Е.Г. и адв.Р.Н., сумата 1 599.05 лв. (хиляда петстотин деветдесет и девет лева и пет стотинки), представляваща разноски по делото.