Определение № 6907 от 25.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6907 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20251100512424 по описа за 2025 година производство по реда на чл. 423 от ГПК:

Образувано е по Възражение от 18.07.2025г. на Б. С. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, срещу издадена в полза на "Първа инвестиционна банка" АД, по частно гр. дело № 31689/2024г. по описа на СРС, 74 с-в, СРС Заповед № 23690 от 30.07.2024г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист.

Молителят твърди, че не е уведомен правилно за заведеното заповедно производство. от фактическа страна:

Гражданско дело № 31689/2024г., СРС, 74 с-в е образувано по заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу Б. С. Д.. Издадена е заповед за изпълнение от 30.07.2024г.

Самата заповед е получена от представител на банката на 22.08.2024г. (л. 76-гръб), като въз основа на нея е образувано изпълнително производство № 20258500400593 (Молба от 09.01.2026г.). На 04.09.2025г. е залепено съобщение по реда на чл. 47 от ГПК. Служителят на ЧСИ Б. е отбелязал, че длъжникът не е бил намерен, след няколко опита да бъде сторено това – на 04.08.2025г., 23.08.2025г. и 04.09.2025г. (адресът е гр. София, ул. ****). Той съвпада с този, посочен във възражението от 23.09.2025г.

Възражението по чл. 423 от ГПК е депозирано на 23.09.2025г., като в него се твърди, че длъжникът установил на 20.09.2025г., че върху банкова му сметка има наложен запор.

Действително на 04.09.2025г. погрешно е изпратено съобщение от деловодството на СРС – л. 78 (тъй като производството е по реда на чл. 417 от ГПК) на адреса в ж.к. „Младост I“, но то е върнато като нередовно, тъй като „лицето е непознато“.

Това е следствие от грешката на СРС, с оглед справка за постоянен/настоящ адрес на длъжника – л. 74, който е – ул. „Богатица“.

1 от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:

1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;

2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;

3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;

4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Възражението по чл. 423 от ГПК е предявено преждевременно и по тази причина е недопустимо.

От една страна, длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.

Възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван (чл.

414, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от ГПК). Към 20.09.2025г., когато се твърди, че е установено, че има образувано изпълнително производство, едномесечният срок не е бил изтекъл, ако се съобрази датата на получаване на заповедта – 04.09.2025г. + 2 седмици (чл. 47, ал. 2 от ГПК).

От друга - изпълнителното дело се образува, когато молбата на взискателя е редовна, а това включва и посочен изпълнителен способ – обикновено това е запор на банкови сметки - арг. и от чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (арг. и от 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК). Едва тогава се изпраща покана за доброволно изпълнение (чл. 428 от ГПК).

Сумите, внесени по сметката на съдебния изпълнител (тези от банковата сметка на жалбоподателя), са на длъжника, докато не бъдат изплатени на взискателя (10-55-ОСГК;

847-55-IV, и Р. № 99 от 28.06.2012г. по т.д. № 667/2011г., II т.о. на ВКС). Те не са нито на взискателя, нито на държавата. Затова те са на риск на длъжника. Той ще понесе последиците от евентуални погрешни плащания или злоупотреби. До размера на внесените суми длъжникът има вземане срещу съответната банка, но не може да се разпорежда с него, защото то се счита запорирано до удовлетворяване на взискателите. Със сумите по сметката се разпорежда съдебният изпълнител, като издава до съответната банка нареждания за плащания и отбелязва плащането върху изпълнителния лист (чл. 455, ал. 2, изр. 2 от ГПК).

Съобразно изложеното, ако междувременно, ако по сметката на ЧСИ е постъпила сума (от страна на банката), тя не е собственост нито на изпълнителя, нито все още на взискателя. По правната си природа това е обезпечение.

Така, към момента на депозиране на Възражениепо по чл. 423 от ГПК, длъжникът все още не е бил уведомен за образуването изпълнително производство (т.е. изготвена покана за доброволно изпълнение, не е била връчена). Това означава, че той не е бил лишен неправомерно от възможността да възрази срещу издадената заповед. Подобна процесуална грешка вече не би могла и да настъпи, тъй като г-н Д. е наясно с изпълнителното 2 производство.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл. 423 от ГПК на Б. С. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. ****.

Определението може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от получаването му от страната.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, делото да се докладва на председателя на колегията относно ЧЖ с вх. № 23.09.2025г./3009609 Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3