Решение № 3806 от 17.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3806 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100501747 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. С. Д.а, чрез адв. М. Г., срещу решение № 20081601/01.03.2023г., постановено по гр.дело № 57322/2019г. по описа на СРС, 123-и състав, с което по предявения от Г. С. Д. иск с правно основание чл. 30, ал.

1 ЗН, съдът намалил с 1/3 дарението, извършено от О.Т. Д.а в полза на Р. С. Д.а, с договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106/10.04.1990г., том XII, дело № 2086/1990г. на В.А. – I нотариус при СНС при II районен съд, на недвижим имот - апартамент, находящ се на шести етаж в жилищна сграда в гр. София, бул. „****“ № 46, с площ от 75 кв.м, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащите му избено и таванско помещение и принадлежащите му 7.40/100 ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от дворното място, цялото от 713 кв.м, съставляващо парцел № IV от кв. 350 по плана на гр. София-Центъра, и възстановил запазената част на ищеца Г. С.

Д. от наследството на О.Т. Д.а, починала на 03.05.2019г., в размер на 1/3 част.

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение поради допуснати от съда нарушения на процесуалните правила във връзка с дадените от съда указания и събирането на доказателствата.

Твърди още нарушения на материалния закон и необоснованост. СРС възприел тезата на ищеца, че в масата на оставеното от О. Д.а наследство се включвали само 1 недвижими имоти. Поддържа твърдението си, че наследодателят Д.а разполагала със значително количество злато, което ищецът Г. Д. взел след смъртта й – той разполагал с ключ от жилището й, поради това, че неговата майка живяла в този апартамент и поради факта, че бил ключар. Ищецът взел от жилището още пари и документи.

Доказателства за притежавани от О. Д.а златни монети, златни пръстени, злато от зъбни протези и такова, стопено на златно кюлче били представените от ответника по делото завещания. В семейството имало уговорки как да бъде разпределено имуществото - ищецът Г. Д. получил от баща си апартамент, получавал и наем.

Приживе на наследодателя О. Д.а ответникът Р. Д.а извършила множество подобрения, които съдът следвало да извади от стойността на формираната наследствена маса.

Ищецът знаел дарението още от извършването му. Неясно било и приел ли той наследството, понеже отказвал да подпише полагането на урната на починалата О. Д.а в гробищен парк – въпрос, който въззивникът намира да бил от значение за правилното произнасяне по делото, останал неизследван от първата инстанция. СРС не изпълнил последователността от действия, предвидени от нормата на чл. 31 ЗН, тъй като с дарението не се изчерпвало цялото имущество на наследодателя. Не била накърнена запазената част на ищеца от наследството на О. Д.а. Излага още, че при накърняване, намалението СРС следвало да извърши с парична сума, а не с обикновена дроб, тъй като имотът бил отчужден в полза на трето лице. Моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният от ищеца иск - отхвърлен.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна-ищец по делото Г. С. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд било правилно и обосновано, СРС обсъдил изтъкнатите в жалбата възражения. Оспорва същите. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са и два броя частни жалби срещу определение № 20081607/01.03.2023г. по гр.д. № 57322/2019г. по описа на СРС, 123-и състав, с което, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд допълнил определение № 20181553/04.09.2021г. по делото, с което производството по отношение на Н. П. С. било прекратено, като осъдил ищеца Г. С. Д. да заплати на Н. П.

С. сумата 2 000 лева – разноски по делото. Ищецът Г. С. Д. обжалва определение № 20081607/01.03.2023г. в частта, в която е осъден да заплати разноски на Н. П. С..

Последният обжалва определение № 20081607/01.03.2023г. в частта, в която съдът на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е намалил заплатеното от него адвокатско възнаграждение до сумата 2 000 лева. претендира пълния размер на възнаграждението. Депозирани са отговори на частните жалби, с които жалбите са оспорени като неоснователни.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба 2 пороци на атакувания съдебен акт и заявеното от страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност въззивният съд намира следното:

С исковата си молба по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът Г. С. Д. излага, че на 03.05.2019г. починала неговата майка О.Т. Д.а. С нотариален акт № 106, том XII, нот.дело № 2086/1990г. тя дарила единствения притежаван от нея имот апартамент, находящ се на шести етаж в жилищната сграда в гр. София, бул. „****“ № 46, заедно с прилежащите му избено и таванско помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, подробно описани в молбата, на ответника Р. С. Д.а – негова сестра. Двамата били единствени наследници на починалата. След придобиването на имота ответникът Р. Д.а се разпоредила посредством покупкопродажба, извършена на 03.08.2012г., в полза на сина си Н. П. С.. Твърди, че с извършеното от О. Д.а дарение била накърнена запазената му част от наследството на последната. Претендира намаляване на дарението и допълване на запазената му част.

Претендира разноски.

С депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът Р. С. Д.а оспорва иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Излага, че наследодателят на страните О.Т. Д.а притежавала значително количество злато, поради професията, която упражнявала. Същото било взето от ищеца, който разполагал с ключ от жилището, поради това, че майка му живяла там и поради факта, че бил ключар. Заедно със златото ищецът взел и пари, документи и всичко, което му харесало. Допуска още, че наследодателят притежавала и имоти в гр. Генерал Тошево. Приживе на наследодателя О.Т. Д.а ответникът извършила множество подобрения, които съдът следвало да остойности в нейна полза и извади от наследствената маса. В семейството имало уговорки как да се разпредели имуществото – ищецът Г. Д. получил апартамент от баща си и дълги години вземал наем от имота. Твърди, че съдът следвало да формира наследствена маса по реда на чл.

31 ЗН, тъй като масата на оставеното наследство не се изчерпвала само с дарения имот, а намаляването следвало да стане с парична сума, а не с обикновена дроб – излага подробни съображения относно предвидения от нормите на закона алгоритъм и сочи съдебна практика. Тежестта за конкретизиране на актива на наследството била за ищеца – при условията на пълно и главно доказване следвало да установи цялото имущество, включено в наследствената маса. Отделно намира, че неясно било приел ли ищецът наследството на О. Д.а, тъй като отказвал да подпише полагане на урната й 3 в гробищен парк. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН законодателят предвижда възможността наследниците със запазена част по дефиницията на чл. 28, ал. 1 ЗН, които са призовани към наследяване, да искат намаление на завещателните или дарствени разпореждания на наследодателя и възстановяване на запазената им част. Когато наследникът упражнява правото си спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е да е приел наследството по опис – чл. 30, ал. 2 ЗН.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на О.Т. Д.а ищецът и ответникът са деца на починалата и нейни наследници по закон, призовани към наследяване, предвид на което и за упражняване на правата по чл. 30 ЗН не е необходимо приемането на наследството на наследодателя О.Т. Д.а по опис във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗН.

Предвид константната съдебна практика предявяването на искова молба за делба, респ. на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, се счита за конклудентно действие по приемане на наследството, предвид на което възраженията на ответника, че ищецът Г. С. Д. не приел наследството на починалата си майка са напълно неоснователни. Релевираният в отговора на исковата молба и поддържан във въззивната жалба довод в тази връзка е напълно ирелевантен за приемането на наследството.

Наследодателят О.Т. Д.а при смъртта си оставила две деца – страните по делото, предвид на което и на основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част от наследството й е 2/3 идеални части, а разполагаемата съответно 1/3 идеална част. Запазената част на ищеца, предвид нормата на чл. 5 ЗН, вр. чл. 29 ЗН е 1/3 идеална част от наследството на О.Т. Д.а.

Страните по делото не спорят и от представеното по делото писмено доказателство - н.а. за дарение на недвижим имот № 106, том XII, дело № 2086/1990г., на В.А. – I Нотариус при Софийската нотариална служба при II районен съд, се установява, че на 10.04.1990г. О.Т. Д.а дарила на дъщеря си - ответника Р. С. Д.а, процесния недвижим имот – апартамент, находящ се на шести етаж, в жилищната сграда на бул. „****“ № 46, в гр. София, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 75 кв.м, при съседи: двор, Д.Д.Т., калкан, отгоре – таван, отдолу – Н.Г.Т., заедно с прилежащото избено помещение при съседи:

Р.Г.М., абонатна станция, коридор, заедно с таванско помещение при съседи: Г.С., общо таванско помещение, стълбище и двор, с принадлежащите му 7.40% ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от дворното място, цялото от 713 кв.м, съставляващо парцел IV, кв. 350, по плана на гр. София-Центъра, при съседи: бул.

„****“, Славчо Заговор, ЕС „Парчевич“ и ЕС „****“, съгласно н.а. № 188, том IX от 1977г. на I Нотариус при СРС, а по скица от 27.03.1990г. на ОНС „Триадица“ – София дворното място образува имот 7 и 6, кв. 350 по плана на гр. София-Центъра, бул.

4

„****“, от 362 кв.м, като дарителят си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия даряван имот.

Предвид нормата на чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Ответникът по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН има интерес да установява, че размерът на наследствената маса е по-голям и съответно стойността на имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля стойностното изражение на разполагаемата част. В случая с отговора на исковата молба ответникът Р. С. Д.а релевирала твърдение, че общият на страните наследодател О.Т. Д.а оставила в наследство имоти в гр. Генерал Тошево, злато, пари и др. ценности.

С определението си по реда на чл. 267 ГПК въззивният съд е намерил за основателни възраженията на въззивника за допуснати от СРС нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада – дадените указания до страните са частични, предвид на което в съответствие с указанията по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, СГС е указал на страните, че ще формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, определил им е срок за излагане на твърдения за принадлежалите на наследодателя О.Т. Д.а имущества – всички движими и недвижими такива към датата на нейната смърт – 03.05.2019г., както и задълженията на наследството към същата дата. Указал на въззивника-ответник Р. Д.а да конкретизира твърдените активи в масата на наследството – точна сума на останалите към смъртта в жилището на починалата пари в брой и тяхната валута, количества злато – тегло и вид (кюлчета – брой, тегло, размери или др. характеристики), конкретни ценности (от какъв вид – напр. верижки, пръстени и т.н., карати, тегло, оплетка и др. характеристики), както и да конкретизира извършените в имота преди смъртта на наследодателя подобрения – по вид и период. Въззивният съд разпределил доказателствена тежест на страните, вкл. указал на ответника Д.а, че носи тежестта да установи наличието на твърдените пари, злато и ценности и предоставил на страните възможност да предприемат съответните процесуални действия. Във връзка със служебните си задължения СГС дал указания на страните да изложат твърдения относно съС.ието на процесния апартамент към момента на дарението.