Определение № 686 от 07.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Варна, 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20243001000532 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК във вр. чл. 66, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 24104/30.09.2024 г., подадена от ЗАД „Б.

В. И. Г.“ЕАД, чрез юрисконсулт А. П., срещу протоколно определение от 19.09.2024г., постановено по т. дело №128/2024г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата на застрахователното дружество с вх. № 15431/17.06.2024 г. за възстановяване на срок за извършване на процесуално действие по делото – подаване на допълнителен отговор съгласно чл.373 ГПК.

В частната жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение на ВОС като се претендира отмяната му. Твърди се, че жалбоподателят З. Б. В.

Иншурънс Груп не е получил надлежно съобщението на съда за подаване допълнителен отговор съгласно разпореждане №2402/08.05.2024г., тъй като същото било изпратено на електронна поща на пълномощника по делото, но не било обективно възможно неговото прочитане и потвърждаване от адресата. Счита, че в случая при липса на потвърждение за полученото електронно съобщение, връчване на разпореждането е следвало да се извърши по общия ред. Жалбоподателят сочи като причина за неизвършеното от него процесуално действие това, че не е успял да се запознае с разпореждането на съда и допълнителната искова молба на ищеца, тъй като електронното съобщение, към което е бил прикачен файлът със съдебните книжа е попаднал в категорията „junk email“ и не е достигнал до своя адресат.

Това обстоятелство се изтъква от жалбоподателя като непредвидена и основателна причина за възстановяване срока съгласно чл.64 ГПК.

Едновременно с това застрахователят сочи, че не е извършвал действия в електронна форма преди 17.06.2024г. /т.е. преди получаване на съобщението за пропуснатото действие/ 1 и не е посочвал електронен адрес за извършване на връчването по реда на чл.38, ал.2 ГПК; не е сочил и ел.поща по смисъла на чл.38, ал.3 ГПК. Поради това твърди, че извършеното по този ред връчване е недопустимо. По тези причини намира, че са налице предпоставките по чл.64 ГПК и срокът за подаване на допълнителен отговор по чл.373 ГПК следва да бъде възстановен.

В предвидения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Частната жалба с оглед изискванията за редовност е допустима, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК, считано от 19.09.2024г. – на 26.09.24г./по пощата/, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Налице е и интерес от жалбата с оглед пропуснатото процесуално действие и следващата от него процесуална преклузия за ответника. Производството по жалбата е допустимо.

Настоящият състав намира постъпилата частна жалба съгласно чл.66 ГПК за неоснователна поради следното:

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на Д. Н. Д., чрез адв. С., срещу ЗАД„Б. В. И. Г.“ЕАД, с която е предявен осъдителенн иск на ползващо се от застраховка „Гражданска отговорност“пострадало лице, с искане за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане и психическа травма, ведно с обезщетение за забава, считано от 26.09.2022 г. до окончателното издължаване на сумата. Препис от исковата молба е бил надлежно връчен на ответното застрахователно дружество на неговия служебен адрес, видно от редовно връчено съобщение на 09.04.2024г. (на л.19 от делото). Съгласно определението на съда за връчване на преписа, на ответника изрично е указано да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл.38, ал.2 ГПК като са указани и вариантите за връчване на съдебни книжа чрез ССЕВ, а така и възможността пълномощникът на дружеството да се регистрира в ЕПЕП като са указани и последиците от неизпълнение на това задължение на страната съгласно чл.41, ал.2 вр.чл.41а и чл.50, ал.5 ГПК. Изрично на страната е указано, че при неизпълнение на това задължение, при подаване на допълнителен отговор, съдът ще остави депозираните книжа на разположение по делото, без да разпорежда процедура по връчването им по друг начин.

В срока за отговор застрахователят, чрез ю.к.Ат.П., е депозирал становище по исковата молба (л.20), към което е приложено и пълномощно за процесуално представителство от юрисконсулт А. П. (л.22 от делото) ведно с посочен в заключителната част на същото съдебен и електронен адрес: **********.

След постъпване на допълнителна искова молба (л.60), с разпореждане №2402/08.05.2024г. (л.63) съдът разпоредил връчване препис от същата на ответника на посочения електронен адрес - **********, с указания по чл.373 ГПК. На страната отново са дадени указания за посочване на електронен адрес за връчване при условията на чл.38, ал.2 ГПК ведно с посочване последиците от неизпълнение на това задължение.

2

Към делото са приложени разпечатки от електронна поща при ВОС, видно от които на 09.05.2024г. в 11:38 часа, е било изпратено разпореждане №2402/08.05.2024г., като в електронното съобщение е посочено, че получаването му следва да бъде потвърдено от адресата. От приложена разпечатка се установява, че изпратеното съобщение е било прочетено в същия ден, на 09.05.2024г., в 12:03 часа, но липсват данни получателят да е потвърдил изпратеното електронно съобщение, съдържащо разпореждането по чл.373 ГПК с прикачените към него файлове (л. 65 – л. 66 от делото).

За да се произнесе по същество на частната жалба настоящият състав съобрази, че молбата по чл.64 ГПК е редовна – подадена от страна в производството, в преклузивния срок, считано от съобщаване пропускането на срока, което обстоятелство е било обективирано в определението на съда по чл.374 ГПК от 07.06.2024г. Производството по разглеждане на молбата по чл.64 ГПК е допустимо.

С протоколното определение от 19.09.24г. /л.93/ съдът е оставил без уважение искането, тъй като счел, че непредвиденото обстоятелство – че поради технически причини ел.кореспонденцията, съдържаща допълнителната искова молба и разпореждането на съда, са попаднали в категорията junk в ел.поща на ю.к.П. – не са доказани, поради което молбата е неоснователна.

Тъй като жалбоподателят е застрахователно дружество, то връчването на книжа по делото нему се извършва само по реда описан в чл.38, ал.2 ГПК на посочен електронен адрес, съгласно разпоредбата на чл.50, ал.5 ГПК. Нормата е от императивен порядък и същевременно е ясна и категорична, в смисъл, че единственото предвидено в процесуалния закон връчване на тази категория страни е по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. В случая категорично страната не е избрала възможност от сочените в чл.38, ал.2 ГПК, въпреки дадените указания от съда при връчване на преписа от исковата молба. При неизбрана от страната възможност за връчване по ал.2, с каквато обективно застрахователното дружество е разполагало, съгласно чл.38, ал.3 ГПК, в случай на посочен от страната адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес. Същевременно, съгласно чл.45 ГПК, връчването на представител, както и на електронен адрес за връчване се смята за лично връчване на страната.

С формираната практика на ВКС, обективирана в определение №356/30.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4506/2014 г. на II ГО и определение №39/27.03.2014 г. на III ГО, която се споделя от настоящия състав, е прието, че особено непредвидено обстоятелство, според чл.64, ал. 2 ГПК, може да бъде внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., което страната не е била в състояние да преодолее като извърши процесуалното действие. Това препятствие трябва да не е краткотрайно и да продължава през целия период на течене на срока, съответно да бъде единствена причина за пропускането.

По настоящия спор се установява, че страната е упълномощила процесуален представител от кръга на служителите си -юрисконсулт, в чието пълномощно е посочена изрично служебна електронна поща. Съдът не може да преценява целесъобразността на този избор, тъй като тази възможност е уредена в интерес на страната, продиктуван от 3 съображения за наличие на обстоятелства, които затрудняват получаването на призовките и съобщенията лично (така определение № 368 от 15.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 269/2001г.).

По делото няма данни за оттегляне или прекратяване на процесуалното представителство, а и липсват такива твърдения на жалбоподателя. Не се констатира също страната да е ангажирала някакви доказателствени искания за установяване на твърденията си, че единствено поради технически причини /попадане на електронната кореспонденция в junk файл/ не е успяла да се запознае със съдържанието на ел.съобщение, съдържащо допълнителната искова молба. Изхождайки от принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и задължения /чл.3 ГПК/, в случай, че упълномощеният по делото юрисконсулт е имал съображения относно получаване на съдебните книжа по делото на посочената в пълномощното му електронна поща, каквито са изложени в молбата за възстановяване на срок, същият е следвало своевременно да уведоми за това съда и изрично да посочи друг адрес за уведомяване на дружеството по конкретното дело, каквито изрични указания са били дадени от съда с първото връчване на съобщение по делото. Сочените в жалбата правила за кибер сигурност, свързани с поддръжка на електронната поща на ответника едва ли не са му известни, поради което и връчването на посочената поща е на негов риск.

Несъстоятелно съдът намира твърдението в жалбата, че при липса на потвърждение получаването на електронното съобщение, съдът е следвало да връчи препис от допълнителната искова молба по общия процесуален ред /арг. от чл.41а, ал.2 ГПК/, тъй като този довод противоречи пряко на чл.50, ал.5 ГПК, изрично препращащ към чл.38, ал.2 ГПК.

Дори съдът да приеме, че е било нужно потвърждаване, по делото в действителност са налице данни за отваряне /получаване/ на изпратеното от ВОС електронно съобщение, видно от разпечатка от електронната поща на ответника (л.66 от делото) непосредствено след постъпване на ел.писмо в информационната система на ел.поща. Независимо от това, до постановяване на определението по чл.374 ГПК на 07.06.2024г. не е било предприето процесуално действие в отговор на връчените книжа.

Освен това, възражението на страната относно законосъобразността на избрания от съда способ за връчване на съдебни съобщения и книжа не се отнася към предмета на настоящата частна жалба, който касае отказ на съда да възстанови срок съгласно чл.64 ГПК поради внезапно непредвидено обстоятелство, което е попречило на страната да предприеме в срок дължимо процесуално действие.

Въз основа на изложеното може обосновано да се приеме, че страната /жалбоподател/ не е доказала наличието на възникнало за нея /и процесуалния й представител/ внезапно обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК. Като резултат от тази констатация настоящият състав възприема правните изводи на първата инстанция, чието определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.09.2024г., постановено по т.дело №128/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба на Б. В. ИНШУРЪНС ГРУП ЗАД за възстановяване на срока за подаване на допълнителен отговор на допълнителна искова молба, на основание чл.66 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, на основание чл.274, ал. 3, т. 2 ГПК в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5