Определение № 126 от 10.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. К., 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Петър Д. Дамянов като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20265100600147 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

С протоколно определение рег. № 116/12.02.2026 г. от проведено на 11.02.2026 г. разпоредително заседание по НОХД № 700/2025 г., К. районен съд е прекратил производството по делото и го е върнал на Районна прокуратура - К. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Против така постА.еното определение е постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура – К., в който се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Представителят на държавното обвинение счита , че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени в пълнота фактите, обуславящи съставомерността на процесиите деяния и участието на всеки един подсъдим в тях. Подробно били описани всички съставомерни признаци от състава на процесиите деяния, както и механизма на извършването им, а също така в какво се изразява изпълнителното деяние по набиране и приемане на всяка от пострадалите; за всеки един от подсъдимите престъпленията били описани както от обективна страна, така и от субективна страна, както и я какво се изразява тяхното участие и също така съучастническата им дейност.

В обвинителния акт били посочени времето и мястото на извършване на деянието /деянията/, доколкото са посочени месец и година на извършване на деянията, посочен бил и период с оглед квалификацията по чл.26, ал.1 от НК и кое обуславя тази квалификация деянието /съответно на неустА.ени дати в 1 периода от месец...година... до месец... и година.. .за всеки от подсъдимите/.

Не била допусната неяснота в описанието на фактите, относно обвиняемите в т. II и т. III. Действително в т. II било посочено обвиняемият, както и в т. III, но с оглед описаното преди това ставало ясно в достатъчна степен за кой от обвиняемите става въпрос, в какво се изразява деятелността на всеки един от обвиняемите, като впоследствие, доколкото обвинението било в съучастие, била по - подробно описана съставомерността на деянията с оглед съучастническата им дейност.

Сочи също, че действително подсъдимите Т. М., Ф. М., Ю. Л. и М. Л. били привлечени като обвиняеми в тяхно отсъствие, при условията на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, но веднъж същите в хода на разследването били привлечени присъствено в качеството на обвиняеми /видно било от материалите по делото /том 1/ в присъствието на защитници.

Преди предявяване на прецизираните постА.ления за привличане на обвиняем, Т. М., Ф. М., Ю. Л. и М. Л. били щателно издирени чрез запитвания до ДМОС за адреси в чужбина /том 13/, изискана била информация от ГД „ИН“ - С. /том 13/ както и справка за задгранични пътувания на обвиняемите /том 13/, изпращани им били призовки /том 14, вкл. л.179 - л.189 от том 14/, като същите не им били връчени и към всяка призовка бил приложен доклад поради какви причини не е връчена на съответния обвиняем, като постА.ленията за привличане били предявени на упълномощените им защитници, упълномощени с надлежни пълномощни по делото /л.150-том 3; л.108,110-том 4; л.145 и л.146-том 5/.

С оглед изложеното, прокурорът счита, че са извършени необходимите действия подсъдимите Т. М., Ф. М., Ю. Л. и М. Л. да бъдат издирени по всички възможни начини и същите били привлечени като обвиняемия при условията на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, поради което правото им на защита не било нарушено, още повече, че веднъж на същите им били предявени присъствено постА.ления за привличане на обвиняем и те знаели за образуваното наказателно производство.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК допуснатото на съдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия - да научи за какво , престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3, когато не владее български език.

Внесеният обвинителен акт, с който били повдигнати обвинения на обвиняемите С. Л., Т. М., Ф. М., Ю. Л. и М. Л. за посочените престъпления съдържал изискуемата информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на съответните престъпления, както от обективна, така и от субективна страна, както и отговарял в пълнота и на изискванията на ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК.

Счита връщането на делото за допуснати отстраними съществени 2 нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемите за неоснователно. Предлага, да се отмени протоколното определение от 11.02.2026 г. постА.ено по НОХД № 700/2025 г. по описа на РС – К., като неправилно и незаконосъобразно.

За подадения частен протест са уведомени обвиняемите, техните защитници и пострадалите.

От защитника на подс.М. Л. – адв.Г. Б. от АК – К. е постъпило възражение против протеста на РП – К., в което се твърди, че PC- К. е направил правилния и законосъобразен извод, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени и отстраними процесуални нарушения. Счита, че така постА.еното определение е правилно и законосъобразно, поради което Ви моля да го потвърдите. В тази насока защитата сочи следното: Не всички факти относно престъпленията, за които обвиняемия Л. е предаден на съд били изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Протеста на РП - К. по скоро бил лишен от мотиви, защото се характеризирал като теоретично-лекционен. В клиширан стил, без никаква конкретика били повдигнати обвинения, без същите да са подкрепени с подробно описание на всички съставомерни признаци от състава на процесиите деяния, както и механизма на извършването им, а също така в какво се изразявало изпълнителното деяние по набиране и приемане на всяка от пострадалите, като за всеки един от подсъдимите престъпленията следвало да са описани както от обективна страна, така и от субективна страна, за да стане ясно в какво се изразява тяхното участие и също така съучастническата им дейност.

Голословно се твърдяло, че свидетелките Н. и Ж. са били мотивирани от обвиняемия Л., срещу обещаване на материална облага, с користна за него цел, да проституират. Как и кога са били мотивирани но не се сочи - къде, в някакво заведение ли, в някой град ли ? Прокуратурата не сочела доказателства, че са налице действия от страна на обвиняемия, които да са елемент от деянието по “набирането им”, а впоследствие транспортирането им - неясно къде- със специалната цел да бъдат използвани за развратни действия. Не ставало ясно с какви действия обвиняемия е “набрал” свидетелките в различните периоди - чрез измама и “различни договорки” да бъдат транспортирани - неясно къде - с цел да проституират. Не се сочели доказателства - как са били мотивирани двете свидетелки - с обещаване на материални облаги?, а за него - с користна цел ли?, уговаряни ли са били и получавали ли са и каква част от заработените от тях суми от “развратните им действия”? Поставя следния въпрос: Как следвало да се тълкуват използваните в ОА изрази като:“ Всеки един от обвиняемите - понякога отделно ?, понякога и заедно? на неустА.ени дати? в периода от м.септември 2018г. до 09.06.2020 г. многократно? транспортирал ... с автомобил?... до адреси...? Ето защо, съдът правилно приел, че отделните деяния не са индивидуализирани в обвинителния акт като време на извършване.

Твърди се също, че в ОА не били посочени конкретни факти устА.яващи набирането, приемането и транспортирането на св. Н. и Ж. към проституция, чрез въвеждането им в заблуждение и чрез обещаване на облаги.

Прокуратурата била изградила грешни правни изводи относно наличието на доказателства доказващи елементите на изпълнителното деяние по чл.159а от 3

НК, за това, че свидетелките са били мотивирани от обвиняемия Дала, срещу обещаване на материална облага, с користна за него цел, да проституират, без да се сочи къде? - в някакво заведение ли, в някой град ли и т.н. Прокуратурата не сочела доказателства, че са налице действия от страна на обвиняемия, които да се елемент от деянието по “набирането им”, а впоследствие транспортирането им - неясно къде - със специалната цел - да бъдат използвани за развратни действия. Не ставало ясно с какви действия обвиняемия е “набрал” свидетелките в различните периоди - чрез измама и “различни договорки” да бъдат транспортирани - неясно къде - с цел да проституират. Не се сочели и доказателства - как са били мотивирани двете свидетелки - с обещаване на материални облаги?, а за него - с користна цел ли?, уговаряни ли са били и получавали ли са и каква част от заработените от тях суми от “развратните им действия”?

Защитника счита, че е верен извода на PC-К., че тази непълнота ограничава правото на подсъдимите да разберат в какво точно са обвинени досежно съставомерните признаци от обективна страна на престъплението касаещи времето и начина извършване. Освен това прокурорът в обвинителния акт не бил посочил и никакви факти за престъплението извършено от подсъдимия М. М. Л.. Той е обвинен да е извършил две продължавани престъпления по чл.26, ал.1 от НК, а характерно за продължаваното престъпление било, че то включва две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстА.ка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В тази връзка от изложеното в обвинителния акт не ставало ясно защо на подсъдимия М. Л. са повдигнати две обвинения по чл.159а, ал.2, т.2 и т.6 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, доколкото не били посочени по време и начин на извършване отделните деяния, които били включени в продължаваната престъпна дейност. Нито от диспозитива на обвинението, нито от фактите можело да се разбере колко са деянията на подсъдимия, които осъществяват състава на престъплението по посочения текст, както и кога са реализирани те.

Тълкуването на понятието „набиране“ като изпълнително деяние на престъплението „трафик на хора“ в националното ни законодателство и във връзка и с приложимите международни актове, ратифицирани от РБ, утвърждавало разбирането в съдебната практика за съдържанието му като търсене, намиране, събиране, вербуване, уговаряне, склоняване на лице или лица да бъдат въвлечени в една или повече от формите на използване, в случая за развратни действия, безспорно, част от които била и проституцията.

Точно в тази насока липсвали убедителни доказателства, че действията на обв.М. Л. са били действията, с които двете свидетелки да са били мотивирани от него или от останалите съучастници да тръгнат за някъде и там да проституира срещу обещаване на различни облаги, като да са давали някаква част от спечелените пари на последния, за което той е задържан и привлечен за обвиняем за престъпление по чл.159а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал. 1 ,вр с чл.20,ал.2 от НК.

Когато се твърди, че е налице форма на престъпното набиране, следва да са налице доказателства дали се касае за вътрешен или за външен 4

(трансграничен) трафик на хора, със или без използване формите на принуда или измама, с цел използване на лицето за развратни действия. Поради това се утвърждава в практиката на ВКС, че когато набирането на жертвата на трафик е извършено със склоняване към проституция чрез убеждаване, за да се мотивира тя да следва дееца и се съгласява, съставът на чл.155 ал.1 пр.l-во, вкл. квалифицирания състав на ал.3, се поглъщал от квалифицирания трафик на хора по чл.159а ал.2 от НК, а когато той бил реализиран чрез използване на лицето за разврат, то тогава било налице съвкупност със състава по чл.155 ал.1 пр.2-ро (свождане) от НК ( вж. решения № 693/02.01.2008 г. по н.д. № 370/07 г.- I н.о., решение № 1057/05.02.2007 г. по н.д. № 298/06 г.-Н н.о., решение № 268/03.07.2007 г. по н.д. № 1000/07 г.-Н н.о., решение № 344/26.04.2005 г. по н.д. № 941/04 г.-III н.о. и други).