Решение № 14584 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14584 гр. С., 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110129224 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявен от „***** - О.З.е“ ЕАД, ЕИК ************ срещу „***** „***** - З.““ АД, ЕИК ******* осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411 КЗ за сумата от ******* евро (****** лв.), представлява регресно вземане, изразяващо се в заплатени съдебни разноски, мораторна лихва и законна лихва по ТД № 335/19 г. по описа на VI-10 състав на СГС в резултат на ПТП, настъпило на 18.03.2018 г. в гр. С., причинено от водачът на лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, peг. № ******, който е имал застраховка „******“ към ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда (21.05.2025 г.) до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 18.03.2018г. в гр. С., водачът на МПС марка „*****“ модел „*****“ с peг. № ******, движейки се по ул. „******“, навлязъл в кръстовището с ул. „******“ без да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил марка „*******“ модел „********“ с peг. № *****, в резултат на което по негова вина настъпило пътнотранспортно произшествие.

В следствие на първоначалното съприкосновение между двата автомобила, МПС марка „*******“ се отклонил на дясно и се ударил в крайпътно дърво. За увредения автомобил марка „*******“ модел „********“ с peг. № ***** е била налице валидна към момента на настъпване на пътнотранспортното 1 произшествие застраховка „*****+“, сключена в „***** О.З.е“ ЕАД. Във връзка с настъпилото ПТП застрахования подал уведомление за щета, като е поискал заплащане на застрахователно обезщетение, но ищецът отказал да извърши плащане. Застрахованият „*********“ ЕООД предявил иск за изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета, въз основа на който е било образувано т.д.335/19 по описа на VI-10 състав на СГС, по което е било привлечено като трето лице помагач ***** „***** застраховане“, в качеството му на застраховател по застраховка „******“ за управлявания от виновния водач автомобил марка „*****“ с peг. № ******. С решение от 21.04.2020г. съдът уважил частично предявения иск, като осъдил „***** О.З.е“ ЕАД да заплати застрахователно обезщетение в размер на 30 300,21 лева, ведно с дължимата законна лихва от 20.02.2019г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 2 701,78 лева за период от 11.04.2018г. до 19.02.2019г, както и съдебно - деловодни разноски в размер на 3 600,00 лева. Предвид отхвърлената част от иска в полза на „***** О.З.е“ ЕАД са били присъдени разноски в размер на 40,00 лева. С оглед на горното „***** О.З.е“ ЕАД заплатило на „*********" ЕООД сума в общ размер на 40 526,26 лева /след приспадане на дължимите от застрахования 40,00 лева разноски/, представляваща главница, лихви и разноски, с платежно нареждане от 10.06.2020г. Твърди, че изпратил покана до ответника за възстановяване на платената сума в размер на 40 526, 26 лв., като ответникът възстановил сумата в размер на 30 275,21 лева. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че твърдените дата, място и механизъм на ПТП, както и че моторно превозно средство л.а. „***** *****“с рег.№ СВ 2272МК е бил застрахован по риска „****** на автомобилистите“ в ответното дружество. Признава, че ищецът е изплатил обезщетение в размер на 40 526,26 лв. Посочва, че заплатената от него сума в размер на 30 315,21 лв., включва сумата 30 300,21 лв. главница и 15 лв. обичайни ликвидационни разноски. Оспорва да дължи заплатената от ищеца лихва за забава, както и разноски по делото, доколкото ищецът сам се поставил в забава, отказвайки да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, а освен дължимостта на заплатените от него разноски също е 2 настъпила поради отказа да плати доброволно застрахователно обезщетение.

С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411 КЗ.

Основателността на исковата претенция по чл. 411 КЗ е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „******“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „******”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.

С Решение № 599/21.04.2020 г., постановено по ТД № 335/2019 г. по описа на СГС, „***** - О.З.е“ ЕАД на основание чл. 405 КЗ е било осъдено да заплати на „*********“ ЕООД сумата от 30300,21 лева – застрахователно обезщетение по щета № ******* г. за настъпили по лек автомобил с марка „******“, модел „***********“, шаси № *********, с ДКН № ********** 3 вреди в резултата на ПТП от 18.03.2018 г., заедно със законната лихва, считано от 20.02.2019 г. до окончателното събиране на вземането, и на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 409 КЗ сумата от 2701,78 лева – лихва за забава върху обезщетението от 30300,21 лева за периода 11.04.2018 г. - 19.02.2019 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото, както следва: 1320,00 лева – държавна такса, 2100,00 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 180,00 лева – депозит за вещо лице.

В производството по ТД № 335/2019 г. по описа на СГС „***** „***** З.““ АД е било привлечено като трето лице-помагач на страната на „***** О.З.е“ ЕАД.

Ето защо в случая приложение намира разпоредбата на чл. 223 ГПК.

По делото е безспорно в отношенията между страните, респ. на основание чл. 146, ал. 1, т. т. 3 и т. 4 ГПК с определението по чл. 140 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че: 1) на 18.03.2018 г. в гр. С. е настъпило ПТП между МПС марка „*****“ модел „*****“ с peг. № ****** и автомобил марка „*******“, модел „********“ с peг. № ***** по вина на водача на МПС марка „*****“ модел „*****“ с peг. № ******; 2) към датата на настъпване на ПТП за МПС марка „*****“ модел „*****“ с peг. № ****** е била сключена застраховка „******“ с ответното дружество, а автомобил марка „*******“ модел „********“ с peг. № ***** е била сключена застраховка „*****“ с „***** О.З.е“ ЕАД; 3) с Решение № 599/21.04.2020 г., постановено по ТД № 335/2019 г. по описа на СГС ищецът е бил осъден да заплати застрахователно обезщетение в размер на 30300,21 лева, ведно с дължимата законна лихва от 20.02.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 2701,78 лева за период от 11.04.2018 г. до 19.02.2019 г., както и съдебноделоводни разноски в размер на 3600,00 лева; 4) след отправена регресна покана от ищеца ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 30315,21 лв., представляваща обезщетение за вредите на автомобил марка „*******“ модел „********“ с peг. № *****, като е отказал да заплати съдебните разноски мораторната лихва, за които е бил осъден ищецът „***** О.З.е“ ЕАД.

В разглеждания случай спорно се явява дали застрахователят по *****ължителната застраховка „******“ на автомобилистите дължи на 4 застрахователя по имуществената застраховка „*****“ платеното на увреденото лице обезщетение за забава, законна лихва от завеждане в съда на иска по чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебни разноски в процеса по ТД № 335/2019 г. по описа на СГС.

На този въпрос следва да се отговори отрицателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да претендира от причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „******“ само и единствено размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за определяне на това обезщетение.

Както бе посочено в разглеждания случай е безспорно, че ответното дружество след като е било поканено е заплатило сумата в размер на 30315,21 лв., която включва застрахователното обезщетение, изплатеното от ищеца на увреденото лице по имуществената застраховка „*****“, и 15,00 лв. ликвидационни разходи, т. е. всичко което се дължи на застрахователя по имуществената застраховка на основание чл. 411 КЗ.

В настоящото производство се претендира сумата от ******* евро (****** лв.), която включва обезщетение за забава, законна лихва и съдебни разноски, които ищеца по настоящото дело е бил осъден да заплати на увреденото лице с решението по ТД № 335/19 г. по описа на VI-10 състав на СГС. Те обаче не се включват в регресната претенция по чл. 411 КЗ.

Посочените вземания се дължат на неправомерното поведение на застрахователя по имуществената застраховка „*****“ – „***** О.З.е“ ЕАД, който неоснователно е отказал да заплати застрахователно обезщетение на увреденото лице, като по този начин е изпаднал в забава и е дал повод на увреденото лице да потърси правата си по съдебен ред чрез предявяване на исковете по чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тези искове са били частично уважени, а като законна последица от уважаването им съдът е присъдил законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Ако претенцията за тези вземания бъде уважена от настоящия съд, би се допуснало състояние, при което едно лице ще извлече полза от собственото си 5 недобросъвестно поведение, респ. би се нарушил принципът за забрана на неоснователното обогатяване – основен принцип в българското гражданско право.

Разпоредбите на чл. 378, ал. 5 КЗ и чл. 429, ал. 5 КЗ се отнасят до хипотези, които са различни от тази, предмет на разглеждане в настоящото производство.

С оглед изложеното исковата претенция се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само ответникът. На ответника се дължи единствено сумата в размер на **** евро (**** лв.) за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***** - О.З.е“ ЕАД, ЕИК ************ срещу „***** „***** - З.““ АД, ЕИК ******* осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411 КЗ за сумата от ******* евро (****** лв.), представляваща регресно вземане, което включва заплатени от „***** - О.З.е“ ЕАД съдебни разноски, обезщетение за забава (мораторна лихва) и законна лихва, за които ищцовото дружество е било осъдено с Решение № 599/21.04.2020 г., постановено по ТД № 335/2019 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 21.05.2025 г., до окончателното плащане на вземането.