Решение № 397 от 13.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пазарджик, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220103344 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.266 ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от И. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ж.к.„*********, чрез адв.С. Ф. М., съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“****** против С. К. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че между страните по делото на 17.11.2019г. е сключен договор, по силата на който ответницата, в качеството си на възложител, възлага на ищеца, в качеството му на консултант, да дава консултации относно създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки между възложителя и клиентите му относно предлагането и продажбата на стоки чрез интернет и други дейности, свързани с електронната търговия, срещу задължение на възложителя да му заплаща възнаграждение. Срокът на договора е две години, считано от сключването му. Уговорено е дължимото възнаграждение, формирано и платимо при договорените в чл.3 условия и срокове. Твърди, че при прекратяване на договора, поради изтичане на договорения срок, ако сборът от месечните възнаграждения за срока на договора е под 5 000 лв., 1 ответницата дължи на ищеца заплащане на сума в размер на 5 000 лв. в срок до седем дни, считано от датата на преустановяване действието на договора.

Ищецът има право да получи сумата в размер на 5 000 лв. след изтичане на договорения двугодишен срок в случай, че сборът от месечните възнаграждения за срока на договора е под 5 000 лв. При подписване на договора той има право да получи от ответницата запис на заповед на стойност 5 000 лв., като има право да упражни правата си по него след изтичане на договорения срок, ако сборът от месечните възнаграждения за срока на договора е под 5 000 лв.

Ищецът твърди, че за периода на действие на договора ответницата не му е платила каквато и да е част от дължимите месечни възнаграждения. В договорения срок до седем дни, считано от датата на преустановяване действието на договора, не му е платила дължимата сума в размер на 5 000 лв., за която е издала запис на заповед.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати: неплатеното възнаграждение по договора, сключен между страните по делото на 17.11.2019г., в размер на 5 000 лв.; законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане; направените по делото разноски.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й, с който е взето становище, че предявеният иск е допустим. Счита обаче, че от исковата молба не става ясно на какво правно основание се основава претенцията дали правното основание е „неизпълнение“ на поето договорно задължение или на настъпил „менителничен“ ефект, предвид това, че като доказателства са представени и Договор /консултантски/, и Запис на заповед.

Възразява, че предявеният иск е неоснователен, независимо от това дали искът се основава на „неизпълнение“ на поето договорно задължение или на настъпил „менителничен“ ефект.

Твърди, че в случай, че правното основание на претенцията е „неизпълнение“ на задължението на възложителя по представения договор /двустранен, възмезден/ да заплати възнаграждението на консултанта, то тази претенция е неоснователна, поради неосъществяване на договора - нито 2 възложителят е осъществявал посочената в договора дейност, нито пък консултантът е консултирал възложителя, т.е. в случая се претендира плащане на неосъществено основание.

В случай, че правното основание на претенцията е настъпил менителничен ефект по представения Запис на заповед, счита, че отново искът е неоснователен, като на основание чл.193 от ГПК оспорва истинността на представения Запис на заповед.

Не възразява да се приемат приложените към исковата молба доказателства. Прави доказателствени искания.

Предявеният иск се поддържа от пълномощника на ищеца в проведените по делото съдебни заседания. Във връзка с възраженията на ответницата в писмения отговор уточнява, с представено писмено становище, че исковата претенция се основава на неизпълнение на сключения между страните по делото договор /неизпълнение на поетото от ответницата задължение да плати исковата сума, представляваща дължимото от нея възнаграждение на ищеца/. Сочи, че представеният с исковата молба запис на заповед е издаден на основание поетото от ответницата задължение в чл.7, т.3 от процесния договор. Заявява, че записът на заповед е представен с исковата молба като доказателство за липса на плащане от ответницата на уговореното възнагражение, но искът е предявен за неизпълнение на договорно задължение. Моли съда да уважи иска и присъди направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество са изложени в представена по делото писмена защита.

Ответницата, чрез пълномощника си, оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Доводи по същество са изложени в писмена защита.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответницата и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от събраните доказателства, се установява, че между ответницата С. К. Г., като възложител и ищеца И. Г.

3

С., като консултант, на датата 17.11.2019г. е бил сключен писмен договор, по силата на който възложителят възлага, а консултантът приема да дава консултации относно създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки между възложителя и клиентите му относно предлагането и продажбата на стоки чрез интернет и други дейности, свързани с електронната търговия, срещу задължение на възложителя да заплаща възнаграждение на консултанта – чл.1 от договора.

Съгласно чл.2 от договора, възложителят ще извършва електронна търговия, а консултантът ще му предоставя своя опит /ноу-хау/ относно създаването на организация и осъществяване на тази дейност.

С чл.3 ал.1 от договора страните са се уговорили, че за предоставяните консултации възложителят се задължава да заплаща на консултанта месечно възнаграждение в размер на 35% върху сумите, представляващи разликата между цената на продадените на клиента стоки и цената на тези стоки в „Амазон“, намалени с платените от възложителя суми /комисионни/ за ползването на акаунтите в „ebay.co.uk“ и „paypal.com“ и за обслужване на банковата сметка, от която възложителят превежда дължимите суми за закупените стоки на „amazon.co.uk“, но не по-малко от 5000 лева за договорения срок. След изтичане на шест месеца, считано от сключване на договора, възнаграждението се променя от 35% на 32,5%.

Възложителят дължи месечно възнаграждение от пето до петнадесето число на всеки трети месец, следващ отчетните три месеца, за които се дължи възнаграждението. Възнаграждението се заплаща по банкова сметка или в брой на консултанта. За периода на обучение от един месец, считано от сключването на договора, възложителят не дължи месечното възнаграждение – чл.3 ал.2 от договора.

Съгласно чл.3 ал.3 от договора, при прекратяване на договора – предсрочно или поради изтичане на договорения срок, ако сборът от получените от консултанта месечни възнаграждения до деня на прекратяване на договора е под 5000 лева, възложителят дължи на консултанта разликата над сбора от получените от консултанта месечни възнаграждения до 5000 лева, която дължи в срок до седем дни, считано от деня на прекратяване на договора.

Предходната алинея не се прилага при прекратяване на договора преди 4 изтичане на едномесечния срок на обучение – чл.3 ал.4 от договора.

Договорът се сключва за срок от две години, считано от сключването му – чл.4 от договора.

Съгласно чл.7 ал.3 от договора, при подписване на договора възложителят се задължава да издаде и да предаде на консултанта запис на заповед на стойност 5000 лева, от която сума дължи при прекратяване на договора - предсрочно или поради изтичане на договорения срок, разликата над сбора от получените от консултанта месечни възнаграждения до деня на прекратяване на договора до сумата в размер на 5000 лева.

С чл.9, чл.10, чл.11 и чл.12 от договора, страните са договорили условията за прекратяване на договора.

По делото е представено и заверено копие от издадения от ответницата запис на заповед от 17.11.2019г. за сумата в размер на 5000 лева, съгласно договореното между страните в чл.7 ал.3 от договора.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца изрично заяви, че исковата претенция се основава на неизпълнение на договорно задължение по процесния договор – за неплатено възнаграждение и че записът на заповед е представен за това да се види, че по него няма извършено плащане.

Свидетелката на ищцовата страна В. И. даде подробни показания относно това как процедира ищецът при сключването на договор за консултантски услуги, как протича обучението по този договор и какви са действията му след обучителния период. Обясни, че през първия месец ищецът провежда срещи онлайн почти всеки ден за около час и дори дава домашна работа на обучавания, изпълнението на която обсъждат на следващия ден. През втория месец ищецът организира създаването на акаунти, свързването с банковата сметка. След това дава практични съвети как да се пишат обяви, как да се намират подходящи артикули за продажба, как да се общува с клиенти при възникнал проблем. Отговаря на поставени въпроси. Предоставя и темплейти /образци/ за това как да се пишат обявите, за да изглеждат привлекателно. Свидетелката знае за сключен между ищеца и ответницата консултантски договор. Дава показания, че по време на видео разговорите, които са се провеждали няколко пъти ги е виждала да разговарят заедно по време на обучителния процес.

5

Според показанията на свидетелката на ответната страна С. Б.-П.а, след като ответницата е подписала договора с ищеца, тя много бързо се е отказала - „Тя въобще не започна просто“. Според казаното от нея С. няма акаунти в ибей и амазон, няма и в пей пал, а това са всички акаунти, необходими, за да работи. Тя няма нито един акаунт. И. не й е давал консултации да създаде такива. Тя просто не започнала.

Според приетото и неоспорено заключение на съдебно-почерковата експертиза, подписът за издател в запис на заповед с дата на издаване 17.11.2019г. е положен от ответницата С. К. Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото е установено, че между ищеца и ответницата е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения между тях консултантски договор от 17.11.2019г.

Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в закона като вид правна сделка. По силата на този договор изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, като проучвателна дейност за възложителя, предоставяне на съвети, изготвяне на проекти, планове, договори и други, срещу заплащане на възнаграждение. Престацията се определя по волята на договарящите, като изпълнението се изразява в предоставяне на резултата от труда на консултанта. В този смисъл и съобразно практиката на ВКС (Решение №12/31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на ВКС, І т.о) , договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, който може да има за предмет резултати както на физически, така и на умствен труд. При договора за консултантски услуги водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и обединяването им със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт.

Правната уредба на договора за изработка е в чл.258-чл.269 от ЗЗД. По своята правна същност договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а за възложителя – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното 6 възнаграждение на изпълнителя - арг. чл.258 от ЗЗД и чл.266 ал.1, изр.1 от ЗЗД.