Решение № 37 от 08.04.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Харманли, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20215630200512 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на М. Г. П.а с ЕГН ********** с адрес гр.

Харманли, **** срещу Наказателно постановление №21-1253-001147 от 07.10.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР- Хасково, с-р «Пътна полиция» упълномощен с Заповед № 12533-260/05.12.2018 г. на Директор ОДМВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174,ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 500,00 лева за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП; за нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП му е наложено наказание "Глоба" в размер на 10,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на процесуалните правила, като са изброени конкретно нарушени разпоредби от ЗАНН – чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН. Жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и адв. Г.Г. – АК гр. Хасково, с пълномощно по делото, на лист 4.

1

Административно наказващият орган – Началник сектор към ОДМВР- Хасково, с-р « Пътна полиция» редовно призовани, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата, която намира за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Харманлийският районен съд, за да се произнесе по основателността, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 03.10.2021 г. в 01:09 часа в община Хасково на път АМ Марица №А-4, на км.64 в посока към град Пловдив М. Г. П. ЕГН ********** управлява собствения си лек автомобил,,Сузуки гранд витара" с peг. номер **** Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0065, като уреда отчита 0.77 промила алкохол в издишания въздух. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско изследване №082630, в който било отбелязано впоследствие от медицинската сестра К.В., че лицето не се е явило за вземане на кръвна проба. Водачът М.П. не носи СУМПС и контролен талон към него.

С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу жалбоподателя М. Г. П. ЕГН **********, посочен като водач на превозното средство, бил съставен на същата дата – 03.10.2021г. в негово присъствие от свид. ВЛ. Ж. Д., Акт за установяване на административно нарушение сер. АА №793286 / 03.10.2021г., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП , който жалбоподателят подписал, като е вписал, че няма възражения в съответната предвидена графа. Такива не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на датата на неговото съставяне.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок по чл.44 от ЗАНН, действащ към датата на нарушението е изтекъл на 06.10.2021г. и не е постъпило възражение. Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП на 07.10.2021г., след изтичане на срока по чл.44 от ЗАНН.

При издаване на наказателното постановление, наказващият орган се е съобразил изцяло в описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП – наложил процесните наказания за деянието по чл. 5, ал. 3 т.1, пр.1,2 от ЗДвП и за нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП му е наложено наказание "Глоба" в размер на 10,00 лева .

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното 2 място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите ВЛ. Ж. Д. и В. Д. Д. относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и констатациите, до които са достигнали при установяване на административните нарушения, измерването за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0065, стойността на уреда - 0.77 промила алкохол в издишания въздух в съответната част, за която имат възприятия и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като впрочем следва изрично да се отбележи, че по фактите по делото, така както са описани по – горе всъщност не са отправени конкретни възражения от страна на жалбоподателя, а единствено по отношение на тяхната пълнота и конкретност, оттам и правна оценка от гледна точка спазване процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , действаща към датата на нарушението наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

Съгласно чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Според разпоредбата на чл. 183, ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП наказва се с глоба 10 лв. водач, който: 1.не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, 3 които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.

АУАН е съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, като възраженията на пълномощника на жалбоподателя за нарушения по чл. 42, т. 4 от ЗАНН следва да се приемат за неоснователни. В акта са описано достатъчно ясно всички признаци от състава на нарушенията, характеризиращи ги от обективна страна, като предвид спецификата на изпълнителното деяние – управление на МПС и установеното негово движение, логически и фактически с отбелязване на километъра на АМ Марица №А-4, на км.64 в посока към град Пловдив, достатъчно ясно е посочено посоката на движение, конкретния километър на АМ Марица.На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като липсват допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които да се възприемат като съществени и водещи до необходимост от отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Включително и тези, визирани от жалбоподателя по съображения, аналогични на изложените вече по отношение на съставения АУАН.

В АУАН са описани съставомерните признаци на две нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, като в АУАН е посочена нарушената правна норма за първото нарушение, а не е описана правната норма за второто нарушение. В НП постановление са изложени съставомерните признаци на двете нарушения а именно: нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, като съответно за първото нарушение е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.

174,ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание – "Глоба" в размер на 500,00 лева, а за второто нарушение на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 10,00 лева.

В тази връзка съдът намира, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН.

Словесното описание на нарушението в АУАН и НП е идентично и съдържа описание на деянието, датата и мястото, на което е извършено. Видно от съдържанието на АУАН и НП там се приема, че нарушението в пункт 2 е по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и е извършено на 03.10.2021 г. в 01:09 часа в община Хасково на път АМ Марица на км.64 в посока към град Пловдив от водача М.

Г. П. ЕГН **********, който управлява собствения си лек автомобил ,, Сузуки гранд витара" с peг. номер ****и водачът М.П. не носи СУМПС и контролен талон към него. Действително в АУАН не е дадена правна 4 квалификация на осъщественото деяние, като се визира, че водачът М.П. не носи СУМПС и контролен талон към него, а в НП правилно се приема, че се касае за нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП. Неправилната,неточна правна квалификация или липса на правна квалификация в АУАН, обаче, може да се определи и уточни от АНО при издаването на НП по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, ако по безспорен начин са установени извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Последната разпоредба допуска наказващият орган да прецизира административното обвинение, стига от описанието на нарушението, дадено в АУАН, ясно да могат да се изведат елементите от състава на самото административно нарушение и именно това е сторено в процесния случай. В този смисъл са както съдебната теория, така и практиката на касационната инстанция изразена в Решение № 498 от 08.06.2018 г. на Административен съд - Хасково по АНД (К) № 408/2018 г., Решение № 481/30.05.2018г. по АНД(К) № 319 по описа на Административен съд-Хасково за 2018г. и Решение № 492/26.06.2018г. по АНД(К) № 414 по описа на Административен съд-Хасково за 2018г. др.

Предвид горното, според настоящия състав, не е налице допуснато съществено нарушение в АУАН при второто нарушение, още повече, че в НП административно-наказващият орган изрично прецизира това обстоятелство, като посочва и разпоредбата на чл.53 от ЗАНН сред основанията за издаване на НП. Преценката дали едно допуснато по време на висящо пред АНО производство процесуално нарушение е съществено или не, зависи от това дали същото по естеството си води до ограничаване процесуалните права на наказаното лице, респ. пречи на същото в пълен обем на осъществи защитата си по фактите и приложимия закон. Тази преценка винаги е конкретна спрямо спецификата на конкретния случай. В конкретната хипотеза, дори да се приеме, че има допуснато нарушение при съставяне на АУАН, същото обаче не води до ограничаване правото на защита на наказаното лице именно, защото не съставлява пречка то да организира в пълен обем защитата си срещу наказателното постановление.