Решение № 18 от 14.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. С., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900371 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Ф. А. З. твърди в исковата си молба, че на 22.10.2024 г., около 17:00 ч. в гр. К., на кръстовището на ул. „**“ и бул. „**“, водачката на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № ** Р.А.И. нарушила правилата за движение по пътищата, като при извършване маневра „завой“ блъснала пресичащата пътното платно на зелен пешеходен светофар пешеходка, вследствие на което настъпило ПТП. В резултат на инцидента пешеходката Ф.

З. получила телесни увреждания.

Твърди, че във връзка с процесното ПТП е издаден АУАН по описа на ОДМВР С., РУ - К. и наказателно постановление. Посочва, че причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водачката на МПС с peг.

№ ** Р.И. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за нея са били налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за движение по пътищата.

С оглед на изложеното счита, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Р.И. и настъпилите обществено опасни последици причинените телесни увреждания на ищцата Ф. А. З..

Сочи, че за увреждащият л.а. с peг. №**, управляван от Р.И. е имало 1 сключена застраховка “Гражданска отговорност” с ответника, з.п.

№BG/22/124000694095, валидна от 02.03.2024 г. до 01.03.2025 г. със срок на валидност една година, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 22.10.2024 г.

Пострадалата предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред З.** АД и представила всички документи, с които е разполагала, които са получени от застрахователя на 11.11.2024 г. По случая била заведена щета № 0000-1000-04-24-7857, по която застрахователят не е изплатил обезщетение.

С оглед на изложеното, счита, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на З.** АД за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищцата.

Заявява, че в резултата на процесното ПТП пострадалата е получила следните травматични увреждания: контузия на десен крак; контузия на ляво бедро; кръвонасядания на дясна подбедрица, ляво бедро, лява предмишница; увреждане на брахиален плексус; намалена мускулна сила вляво; радикулерен синдром - С4-С5-С6-С7 в ляво; снижен бицепсов, трицепсов и стилорадилен р-с в ляво; снижен коленен р-с в ляво; сетивност - хипестезия по С-4;С-5;С-6 дерматоми в ляво и L2-L4 в ляво; палпаторна болка супраклавикуларно в ляво; ограничена абдукция и ротация на ляво рамо; вертебрален шиен синдром; множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес и др.

След инцидента на 22.10.2024 г. пострадалата била прегледана от екип на ЦСМП. Оплаквала се от болки в областта на подбедрицата. След направените прегледи и изследвания не била установена фрактура и била освободена за домашно лечение, с назначено медикаментозно лечение с прием на аналгин.

На 23.10.2024 г. ищцата посетила специалист – съдебен медик, който установил контузия на десния крак; контузия на ляво бедро; кръвонасядания на дясна подбедрица, ляво бедро и лява предмишница, като получените увреждания отговарят да са получени по време и начин на процесното ПТП.

На 11.12.2024 г. пострадалата била приета за лечение в М., гр. К., поради оплаквания от силни болки в областта на врата и лява ръка, ограничени движения в същите области, слабост и изтръпване на пръстите на ръката, 2 болки в кръста и ляво бедро.

Извършени били прегледи и изследвания, от които били установени: намалена мускулна сила вляво; радикулерен синдром - С4-С5-С6-С7 в ляво; снижен бицепсов, трицепсов и стилорадилен р-с в ляво; снижен коленен р-с в ляво; сетивност - хипестезия по С-4;С-5;С-6 дерматоми в ляво и L2-L4 в ляво; палпаторна болка купракалвикуларно в ляво; ограничена абдукция и ротация на ляво рамо; вертебрален шиен синдром. Назначена била терапия с лекарствени средства. След подобрение на състоянието й, пострадалата била изписана на 16.11.2024 г.

Във връзка с получените от страна на ищцата при настъпване на процесното ПТП травми, същата била няколко месеца временно неработоспособна, а именно съгласно: Болничен лист № Е20242032815 за периода от 23.10.2024 г. до 01.11.2024 г. - 10 дни; Болничен лист № Е20242043781 за периода от 02.11.2024 г. до 16.11.2024 г. - 15 дни; Болничен лист № Е20242043951 за периода от 17.11.2024 г. до 06.12.2024 г. - 20 дни;

Болничен лист № Е20243917914 за периода от 11.12.2024 г. до 31.12.2024 г. 21 дни; Болничен лист № Е20242386772 за периода от 01.01.2025 г. до 15.01.2025 г. - 15 дни, или общо 81 дни.

Във връзка с проведеното лечение били направени разноски в размер на 267,76 лева за закупуване на лекарствени средства и заплащане на прегледи и мед. услуги.

Твърди, че преди процесното ПТП ищцата е била активна, пълноценна, работеща жена, без здравословни и психически проблеми. Работила на трудов договор във фирма „Софарма“ АД, грижила се за семейството си. Пътният инцидент й причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания, както и психически стрес. Дълго време била лишена от възможността да изпълнява служебните си ангажименти. Имала дълъг и труден период на лечение и възстановяване, интензивни болки, множество ограничения, безпомощност и необходимост от чужда помощ. Не могла да се справя сама в извършването на елементарни жизнени потребности, за което се налагало да разчита на помощта на близките около нея.

Заявява, че възстановяването й не е приключило, продължава да изпитва болки в областта на травмите.

3

Сочи, че интензивните болки довели до нарушение на съня й, получавала задух, сърцебиене, страдала от безсъние. Заради нуждата да бъде обгрижвана от близките й чувствала срам и безпокойство, че е в тяхна тежест.

Получените увреждания затруднили значително ежедневието на ищцата и повлияли отрицателно на психологическото й състояние. Силният стрес, изживян, както при самото ПТП, така и при лечението, се отразили на емоционалното състояние на пострадалата. Травматичният шок и съпровождащите ги тревожност, депресивни състояния и напрегнатост все още не са отминали. Освен болките тя изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане в нейното съзнание завинаги.

Счита, че причинените неудобства, болки, страдания и психически стрес на пострадалата следва да бъдат компенсирани.

Паричното обезщетение не би могло да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания.

Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат виновното поведение на водачката на увреждащия автомобил с peг. № **, а за причинените от нея вреди отговаря ответникът по делото З.** АД.

Сочи, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди. Претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга страна - с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Предвид гореизложеното, моли съдът да осъди ответника З.** АД, да заплати обезщетение на Ф. А. З. в размер на 28 000 лева, частичен от 50 000 лева,, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни 4 увреждания при процесното ПТП, както и сумата от 267,76 лв. имуществени вреди - извършени разходи за лечението. Претендира и законна лихва върху сумата, считано от 29.10.2024 г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал.

З от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.

Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество З.** АД, с който се заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявеният срещу дружеството иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и е направено искане да се отхвърли същият изцяло.

Заема се становище, че предявените искове са изцяло неоснователни, включително и поради обстоятелството, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество „Лев Инс” по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за вредите, които Ф. А. З. твърди да е претърпяла.

Твърди се, че уврежданията на ищцата не са на една и съща височина.

Пешеходката е виждала движещ се автомобил и е създала предпоставки за собственото си нараняване. Водачът Р.А.И. е управлявала с ниска, съобразена с пътните условия скорост МПС, но въпреки това е настъпило събитие. Няма данни за влязло в сила наказателно постановление срещу водача, няма данни за влязла в сила присъда. Счита, че не са представени неоспорими писмени доказателства за връзката между нараняването на ищцата и неправилното управление на автомобил от застрахован при ответника водач или допуснато нарушение, което да е установено по надлежния ред.

Оспорва, че посочената травма е причинена именно от водача на л.а.

„Опел Астра”, с peг. № ** Р.А.И., от което ищцата Ф. А. З. да търпи болки и страдания.

Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на твърдяното пътнотранспортно произшествие.

Не е посочено къде по широчина на пътното платно е настъпило произшествието, на какво разстояние от тротоара, дали е точно на пешеходната пътека или в близост, имало ли е други участници в движението, които да са съпричастни към събитието, начина на пресичане на пешеходката.

5

Оспорват се наведените твърдения, че пешеходката е пресичала правилно, а водачът е нарушил правилата за движение. Не са посочени кои точно разпоредби е нарушил водачът и дали е взето наказателно отношение за това.

Счита се, че пешеходката е могла и е била длъжна да предвиди неблагоприятните последици и да ги избегне, била е длъжна да прецени ситуацията, като вземе предвид обстоятелството, че водачът няма да има техническата възможност да спре своевременно, че вече отминава пред нея и може за секунда да го изчака вместо да прави крачка към него. Няма протокол за оглед със спирачни следи, за водача е нямало време за реакция или спиране, няма сведения от очевидци, няма данни за други участници в движението или други паркирани автомобили. Всички обстоятелства подлежат на изясняване.

Навежда доводи, че за произшествието принос има пострадалата – пешеходка Ф. А. З., която е предприела пресичане зад друг автомобил, който е ограничавал видимостта на водача Р.А.И.. Пешеходката е била длъжна да прояви грижата на добрия стопанин, като прецени ситуацията и не се излага на опасност, като изчака преминаването на движещ се автомобил.

Навежда доводи, че има друга причина за настъпилото нараняване.

Сочи, че няма влязла в сила присъда срещу Р.А.И., съобразно наведените твърдения за причинена средна телесна повреда в ПТП.

Отделно от това счита, че всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени със съответните допустими от ГПК доказателствени средства непосредствено в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.

Поведението на пострадалия не е предмет на изследване в наказателния процес и съответно предмет на присъдата, освен по изключение – когато съпричиняването представлява елемент от състава на престъплението, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. В гражданското производство, с оглед принципа на непосредственост релевираните факти подлежат на установяване и доказване.