Решение № 133 от 10.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Варна, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502342 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 вр. чл.317 ГПК.

Образувано e по въззивна жалба с вх.№73844/27.08.2025г., подадена от Е. Д. Г., ЕГН **********, чрез адвокат В. С. срещу Решение №3085/15.08.2025г., постановено по г.д. №4850/2025г. по описа на ВРС, 50 състав, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ж.к „М.“ бл.**** срещу Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „А.Ф.“ № ***, осъдителен иск с правно основание чл.144 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, считано от датата на предявяване на иска – 14.04.2025г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж на плащане до пето число на месеца, за който се дължи издръжката.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно.

Изтъква се, че въпреки наведените твърдения, че ответникът получава допълнителни доходи, чрез извършването на почасови услуги с притежаваните от него багер и ремарке, това обстоятелство не е било съобразено от първоинстанционния съд. Сочи се, че тези твърдения не са били оспорени от ответника, както и не са били обсъдени от съда. В тази връзка се моли да бъде допуснат разпит на един свидетел, с показанията, на който да бъде доказано, че ответникът наема строителна техника, извършава почасова дейност и получава допълнителни приходи. Моли се да бъде извършена и служебна справка, за притежаваните от ответника моторни превозни средства.

1

Представя се справка от Агенция по вписванията, както и фотоизображения.

Моли се решението да бъде отменено и исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна с вх.

№78686/17.09.2025г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима и отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по искова молба на Е. Д. Г., ЕГН *** срещу Д. К. Г., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.144 СК за осъждане на ответника да заплаща на ищеца Г., която е пълнолетна и е ученичка в 11 клас в СУ „Гео Милев“ – град Варна, месечна издръжка в размер на 450,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 14.04.2025г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е баща на ищеца Г., която е ученичка в 11 клас за учебната 2024г.-2025г. в СУ „Гео Милев“ – град Варна, с профил природни науки. Твърди се, че родителите й са в процес на развод, като през месец февруари 2025г., тя, заедно с нейната майка и непълнолетния й брат, са били изгонени от общото жилище, в което до този момент са живели, заедно с нейния баща. Сочи се, че след като е станала пълнолетна, баща й е спрял да й заплаща месечна издръжка. Изтъква се, че ищецът Г. учи в редовна форма на обучение, желае да завърши средното си образование, не упражнява трудова дейност, както и няма придобито недвижимо имущество, от което да се издържа. Споделя, че единствено нейната майка полага грижи и за нея, и за непълнолетния й брат. Твърди се, че ответникът получава месечно трудово възнаграждение, отделно получава приходи от предоставяне на строителна техника под наем, живее в апартамент на неговите родители и има достатъчно средство за покриване на 2 ежедневните нужди на своята дъщеря.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е баща на ищеца Г., както и че същата е навършила пълнолетие и е учаща се. Не оспорва, че са в процес на развод с нейната майка. Сочи, че иска да участва в живота на дъщеря си, да полага грижи за нея, както и да й помага финансово, но в момента е в затруднено финансово положение. Твърди, че дъщеря му сама е взела решение да напусне заедно с майка й и непълнолетния й брат, общото им жилище. Сочи, че до този момент не е бил уведомен, че майката на Г. има финансови затруднения, както и че се е наложило да изтегли потребителски и ипотечен кредит. Споделя, че съпругата му настройва дъщеря им срещу него, в резултат на което тя не проявява желание да се виждат регулярно. Твърди, че от месец февруари 2025г. е в трудово правоотношение и получава възнаграждение в размер на 550,00 лева. Отрича да получава допълнителни проходи. Сочи, че има задължения към банкови институции в размер на 823,93 лева месечно. Допълва, че единствено с финансовата помощ на своите родители съумява да покрива разходите си. Конкретизира, че е способен да заплаща месечна издръжка на своята пълнолетна дъщеря в размер на 270,00 лева, каквато сума е заплащал и до този момент.

В тази последователност, от събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че Е. Д. Г. е родена на 27.03.2007г., пълнолетна, а нейни родители са И.Ж.В. – Г. и Д. К. Г..

Видно от служебна бележка, издадена от директора на СУ „Гео Милев“ – град Варна, се извежда, че Е. Г. е ученичка в XIа клас за учебната 2024г. 2025г., дневна форма на обучение. А от извадка от електронен дневник на училище СУ „Гео Милев“ се извлича, че същата е продължила образованието си и към момента е ученика в XII клас, което не се оспорва от страните.

От удостоверение, издадено от ректора на ШУ „Епископ Константин Преславски“, Договор за потребителски кредит от 17.03.2025г., сключен между И.Ж.В. – Г. и „Банка ДСК“ АД, както и Договор за ипотечен кредит от 17.03.2025г., се извежда, че майката на Г. е в трудово правоотношение с ШУ „Епископ Константин Преславски“, получава трудово възнаграждение в размер на 3436,88 лева, както и има задължения за покриване на потребителски кредит за сумата в размер на 7900 лева и ипотечен кредит за сумата в размер на 199 750 лева. Съгласно Удостоверение с изх.№14-ИСК12738/2/29.07.2025г., издадено за нуждите на производството от „Банка ДСК“ АД, кредитите не са погасени към момента на извършване на справката.

Тук е мястото да бъде посочено, че по делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищеца Г., а именно нейната майка И.В. – Г.. Съдът прецени показанията й, съпоставяйки същите с останалия събран по делото доказателствен материал и дари същите с доверие. Същата споделя, че дъщеря й е ученичка в 12 клас, поради което и не получава приходи от трудова дейност. Сочи, че заедно с нея и с непълнолетния й син са се изнесли от общото жилище, в което са живели, заедно с ответника, както и че след фактическата им раздяла се е наложило да 3 изтегли два кредитира, за да може да подсигури дом за нея и децата, както и необходимите финансови средства за тяхното отглеждане. Горните факти идентично се установяват от обсъдените вече доказателства, поради което и в тази част съдът намира показанията й за обективни и достоверно поднесени.

Свидетелят посочва, че с оглед възрастта на дъщеря й, разходите, които са необходими за нейната издръжка са в размер на около 400,00 лева, като излизат и непредвидени такива.

Представен по делото от страна на ответника Г. е Трудов договор №33/10.02.2025г., съгласно който същият е назначен, считано от 10.02.2025г. в „Калекса“ ООД на длъжност „работник строителна изолация“, на 4 часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение в размер на 550,00 лева, видно и от справка с данни за осигуряване, изготвена от НАП. От същата се установява още, че за времето от 04.01.2024г. до 16.06.2024г. ищецът е бил в трудово правоотношение с „Пандора“ ЕООД, като за този период осигурителният му доход е възлизал в размер на 5978,76 лева.

Отделно от договор за потребителски кредит от дата 29.04.2024г. се установява, че същият е сключен между ответника Г. и „Юробанк България“ АД за сумата в размер на 22 000 лева, за срок от 10 години, с месечна вноска в размер на 337,64 лева. Видно от договор за потребителски кредит от 21.10.2021г., се установява, че същият е сключен между ответника Г. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“, за сумата в размер на 9200 лева, за срок от 84 месеца, с месечна вноска в размер на 232,08 лева. Както и от договор за потребителски паричен кредит от 22.01.2021г. се установява, че същият е сключен между ответника Г. за сумата в размер на 12 000 лева, за срок 96 месеца, с месечна вноска в размер на 254,21 лева. Съгласно представена справка от „Юробанк България“ АД основанията за сключване на посочените кредити е „Капитал“.

Видно от справка с изх.№3000/1042/28.07.2025г., извлечение за състояние по кредит, и трите кредита са били предсрочно погасени на 04.06.2025г., а на 02.07.2025г. е усвоен от ответника нов потребителски кредит за сумата в размер на 20 000 лева, с основание „Консолидация“ и „покупка на мебели“, с месечна вноска в размер на 306,94 лева. Като настъпил в хода на производството, този факт следва да бъде отчетен от съда.

С оглед твърденията на ищеца за осъществявана от ответника почасова строителна дейност, в хода на въззивното производство, е допуснат до разпит свидетелят Милен П.. Съдът кредитира показанията му, доколкото същият споделя свои лични възприятия, които от своя страна се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. От друга страна в показанията му не се откри стремеж към злепоставяне на ответника или преиначаване на събитията.

Така в своя разказ пред съда, свидетелят сочи, че е виждал ответника да осъществява почасово срещу заплащане транспортна дейност чрез притежаван от него камион, както и да извършва изкопни дейности с малък верижен багер. Косвена подкрепа в споделяното от свидетеля се намира и в събраната в хода на въззивното производство справка от ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, видно от която се извежда, че на името на ответника има регистрирани две моторни превозни средства – товарен автомобил марка/модел „Ивеко Дейли“ с рег.№В1475ТК и лек автомобил марка/модел 4

„БМВ 320 И“, с рег.№В6664ВВ, както и туристическо ремарке за лек автомобил с рег.№В0181ЕК.

Въпреки, че от справката, изготвена за нуждите на производството от главния директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“ към Министерство на земеделието и храните, се извежда, че към месец ноември 2025г., ответникът Г. не притежава регистрирана на негово име земеделска/горска техника, това обстоятелство не опровергава показанията на свидетеля П.. От една страна, видно от представения договор за покупкопродажба на верижен багер, се извежда, че на 27.11.2024г. ответникът Г., в качеството си на пълномощник на И. Г., е продал на трето за спора лице, верижен багер. От друга страна в декларация за произход на средства, попълнена от ответника Г., същият сам е декларирал пред банкова институция, че е работещ по трудов договор, както и че осъществява и почасова дейност като багерист. Горните обстоятелства, разгледани съвкупно с показанията на свидетеля П., както и с данните за месечните разходи на ответника Г., водят до извод за обективност в изнесените от П. данни за осъществявана от ответника почасова транспортна дейност. Както и не изключват възможността за осъществявана от него изкопна и друга дейност, макар и на негово име да няма регистриран верижен багер.