Решение № 650 от 25.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

И. Стоева при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602326 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 22.02.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 5868/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20-ти състав, подсъдимият В. В. С. е признат за виновен в това, че на 23.07.2018 г. след 7:00 часа (около 7:20 часа) на площадката във входното пространство на вход „Е“ на блок 93 в гр. София, ж.к.

„Сухата река“, чрез нанасяне на юмручен удар по лявата ръка – в областта на лявата мишница, причинил на С. И. М. кръвонасядане в областта на лявата мишница, което травматично увреждане му е причинило болка – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

С присъдата подсъдимият В. В. С. е признат за невиновен в това на 23.07.2018 г. след 7:00 часа (около 7:20 часа) на площадката във входното пространство на вход „Е“ на блок 93 в гр. София, ж.к. „Сухата река“, да е казал на С. И. М. в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи – „****, сакатник такъв“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. В. С. е осъден да заплати на частния тъжител С. М. сумата от 1214,00 (хиляда двеста и четИ.йсет) лева разноски за депозиране на частната тъжба и за адвокатско възнаграждение, по сметка на СРС сумата от 290,00 (двеста и деветдесет) лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещи лица, по сметка на СДВР сумата от 371,78 (триста седемдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) лева, представляваща разноски за изготвените по делото експертизи, както и държавна такса по 5,00 (пет) лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

1

Срещу присъдата са депозирани жалба и допълнение към нея от частния тъжител С. М. чрез повереника му, като се атакува частта относно приложението на чл.

78а, ал. 1 от НК с налагане на минималната по размер глоба, както и в оправдателната й част, която се приема за необоснована. Прави се искане присъдата да бъде изменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по чл.

130, ал. 2 от НК и чл. 146, ал. 1 от НК, като му бъдат наложени наказания в максимален размер.

Срещу присъдата в осъдителната й част е депозирана жалбата и от подс. В. С. чрез защитника му, като се излагат съображения, че същата е неправилна, тъй като по делото не се доказва подсъдимият да е извършил виновно вмененото му престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. На първо място се излагат твърдения, че тъжбата е подадена след законоустановения шестмесечен срок. По-нататък се посочва, че по делото не е изяснено как тъжителят се е снабдил с предоставените записи от охранителните камери и дали са иззети по предвидения процесуален ред, с оглед на което се иска изключването им от доказателствената съвкупност. Прави се искане присъдата в осъдителната част да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан и по тази част на повдигнатото му обвинение.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд подс. В. С. редовно призован, не се явява лично, но се представлява от упълномощения си защитник.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция в пледоарията си повереникът на частния тъжител счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 78а, ал. 1 от НК и е наложил на подсъдимия наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на хиляда лева. Излага съображения, че при определяне на наложеното наказание не са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. На следващо място посочва, че първоинстанционният съдебен акт, в частта, с която подсъдимият е признат за невиновен по обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК, е необоснован и незаконосъобразен.

Излага доводи, че първоинстанционният съд не е извършил подробен анализ на събрания доказателствен материал, като поддържа, че в хода на съдебното следствие по безсъмнен начин е установено, че подсъдимият е изрекъл обидните думи по адрес на частния тъжител, като с това е накърнил неговите чест и достойнство. Прави искане за изменение и отмяна на атакуваната присъда в обжалваните части и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете обвинения по чл. 130, ал. 2 от НК и чл. 146, ал. 1 от НК, като му бъдат наложени предвидените в закона наказания в максимален размер и същият да бъде осъден да заплати на тъжителя сторените от него разноски и в двете съдебни инстанции.

Защитникът на подсъдимия прави искане за отмяна на обжалваната присъда в осъдителната й част, като излага твърдения, че няма категорични доказателства подсъдимият да е извършил твърдяното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Поддържа, че няма свидетели, които да потвърждават с лични впечатления, че подсъдимият е нанесъл удар на частния тъжител, от които да е причинена твърдяната лека телесна повреда. По отношение на обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК поддържа, че това са недоказани твърдения за произнесени обидни думи и ругатни от страна на подсъдимия, тъй като показанията на св. Т.С. – М.а пресъздават твърдения на частния тъжител, но не и нейни лични възприятия за нанесената обида. Също така изтъква, че СРС не е уважил направеното възражение за просрочие на частната тъжба, която твърди, че е подадена 2 след законоустановения срок, считано от датата на постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство на СРП. Прави искане за отмяна на присъдата в осъдителната част, за потвърждаване в оправдателната част и за присъждане на направените от подсъдимия разноски и пред двете инстанции.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Подсъдимият В. В. С. е роден на 3.02.1981 г., в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан.

През 2018 г. подс. В. С. живеел в гр. София, ж.к. „Сухата река“, блок № ****, апартамент № 12. В същия вход на етаж 6, апартамент № 16 живеел и частният тъжител С. М. заедно със съпругата си – св. Т.С. – М.а. По същото време във входа имало статични камери за видеонаблюдение, които били монтирани от св. А.А., който живеел на първия етаж в същия вход. Едната от камерите обхващала площадката пред входната врата на входа с част към асансьора и входната врата на апартамента на св.

А.. Техникът, който монтирал камерите на св. А., предоставил достъп до тях и на семейство М.и, когато поставил и техните камери за видеонаблюдение.

Частният тъжител М. имал конфликтни отношения с повечето съседи от входа, в който живеел, като нееднократно подавал жалби до различни институции, вкл. и до 5 РУ – СДВР, и завеждал различни дела срещу съседите си.

На 23.07.2018 г. около 7:20 часа подс. В. С. и частният тъжител С. М. се срещнали случайно на площадката във входното пространство. Разминавайки се с тъжителя, подсъдимият без да спира или да забавя ход му нанесъл удар с юмрука на лявата си ръка по неговата лява ръка в областта на мишницата и излязъл от входа.

Тъжителят пристъпил една-две крачки, залитайки на дясно, тъй като в този момент бил стъпил само с левия си крак, в резултат на което загубил опора, но не паднал.

Вследствие на удара от подс. С. на пострадалия М. било причинено следното травматично увреждане: кръвонасядане в областта на лявата мишница, което му причинило болка.

Частният тъжител М. веднага подал сигнал на тел. 112 за случилото се, а операторката го инструктирала да подаде жалба срещу подсъдимия на място в районното управление. След това М. се обадил и на съпругата си – св. Т.С. - М.а и я помолил да се прибере, защото не се чувства добре. Когато свидетелката се прибрала, тъжителят й разказал за инцидента, след което тя го закарала до 5 РУ – СДВ, където подал жалба срещу подсъдимия. След това го закарала до КСМД при МУ – София. Там тъжителят бил прегледан и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № V251/2018 г., в което било вписано установеното при прегледа му травматично увреждане.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите А. Ц. А. (л. 51 от съд. д.) и Т.И.С. – М.а (л. 52 от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени средства: копие на постановление от 12.12.2018 г. от СРП за отказ да се образува досъдебно производство 3

(л. 7 от съд. д.), копие на съдебномедицинско удостоверение № V-251/2018 г. (л. 8 от съд. д.), копие на експертно решение № 1274 от 14.04.2016 г. (л. 9 от съд. д.), копие на постановление от 18.05.2018 г. от СРП за прекратяване на наказателното производство (л. 10 от съд. д.), писмо от 06.08.2019 г. от СРП с приложени документи (л. 28-30 от съд. д.), писмо от 08.10.2019 г. от СРП с приложени документи (л. 34-37 от съд. д.), писмо от 26.02.2021 г. от Районен център 112 – София към Дирекция „Национална система 112“ към МВР (л. 101 от съд. д.) и справка за съдимост на подс. В. С. (л. 103104 от съд. д.); веществени доказателствени средства: оптичен носител с надпис „23.07.2018 г побой над С.“ (л. 69 от съд. д.) и оптичен носител с надпис: „23.07.18 г.“ (л. 100 от съд. д.) и чрез експертните способи на доказване: техническа експертиза по протокол № 110-Ф/2020 г. (л. 64-69 от съд. д.), техническа експертиза по протокол № 41-Ф/2021 г. (л. 83-88 от съд. д.), съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 18/2021 г. (л. 105-108 от съд. д.) и техническа експертиза по протокол № 187-Ф/2021 г.

(л. 118-123 от съд. д.).

Въззивната инстанция намира, че при извеждането на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени събраните доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани необосновано за сметка на други. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал.

3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

Настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на доказателствата по делото достигна именно до същите.

По отношение на изложените в жалбата на защитата възражения за нередовност на тъжбата, че е била подадена след изтичане на едномесечния срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за отказ за образуване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, първоинстанционният съд е приобщил по делото копие на молба от 25.02.2019 г. от частния тъжител С. М. до СРП и отговор на молбата от 13.03.2019 г. от СРП, които документи изясняват уведомяването на тъжителя за приключването на пр. пр. № 31810/2018 г. по описа на СРП, водена за процесния случай. С посочената молба от 25.02.2019 г. частният тъжител М. е поискал да бъде уведомен за движението на прокурорската преписка. С отговора на молбата от 13.03.2019 г. от СРП тъжителят е бил уведомен, че с постановление от 12.12.2018 г. е отказано образуването на досъдебно производство и му е изпратено копие, като е вписана дата на получаване от тъжителя – 19.04.2019 г.