Протокол № 58 от 16.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 58 гр. П., 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900081 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът С. С. Ч. не се явява редовно призован.

За него се явява адв. Х. И. редовно упълномощена.

За ответника „ЛИЗИНГОВО-БРОКЕРСКА КЪЩА-ИЗИРА“ ЕООД не се явява законен представител редовно призовани. Не се явява ответника Г. К. Ш. редовно призована.

За ответниците се явява адв. Л. М. редовно упълномощен.

Явява се вещото лице Л. Ц..

Не се явява вещото лице А. К. К. ред.пр.

Адв. И.: – Да се даде ход на делото.

Адв. М.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА:

На 13.02.206г. от Лизингово брокерска къща „Изира“ е постъпила молба, в която са направени възражения във връзка с искането на ищеца за увеличение на иска, като си оттегля становището, че исканото увеличение е допустимо. Счита, че то е недопустимо, прекулдирано и в тази връзка са 1 изложени пространни съображения.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност за увеличената част за главница и мораторна лихва.

Възразяват относно точността на размера на исканото увеличение в смисъл - липсва конкретизация на искането за какъв период се претендират мораторни лихви и за какви месечни вноски за главницата се отнася увеличението на иска със сумата 45 572.69 лв.

Възразява се и по допускането на допълнителната задача към вещото лице.

На 16.02.2026г. в отговор на тези възражения на ответното дружество е постъпила молба от процесуалния пълномощник на ищеца чрез адв. И., в която тя е изразила становище, че заявеното искане за увеличение е във връзка с падежирани месечни вноски, които не са платени от ответника и са за периода от 01.05.2023г. до 31.12.2024г. в размер на 45572,69 лв. Така е и искането за увеличение на исковете за мораторни лихви, които са съобразени с падежите на месечните вноски.

На 16.02.2026 г. с молба от ответниците отново се поддържа искането за изтекла погасителна давност и недопустимост на искането по чл. 214 от ГПК.

Излагат се съображения, цитира се съдебна практика. Възразява се, че с отговора си ответниците са направили доказателствено искане, по което съдът не се е произнесъл.

На 17.02.2026г. отново с молба ответниците са възразили, че е недопустимо увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК предвид, че с искането така, както е формулирано, на практика се заявява нов предмет, тъй като става въпрос за нов период извън първоначално заявения с ИМ, което означавало, че е предявен нов иск. По тези съображения се твърди и че искането за увеличение на претенцията за мораторни лихви е недопустимо.

Развити са съображения в този смисъл.

На 20.02.2026г. е постъпила молба от адв. М., в която се твърди, че в съдебното заседание на 24.11.2025г. съдът е допуснал СТЕ с конкретен въпрос, който обаче не отговаря на въпроса поставен в отговора на ИМ от ответниците. Ето защо се прави искане незабавно съдът да се произнесе с нарочен съдебен акт с коригиран въпрос към вещото лице.

2

По този повод становището на ищеца е изразено в молба, депозирана по делото на 23.02.2026г., че дори и зададен въпросът така, както е записан в протокола от съдебното заседание, вещото лице ще даде отговор относно размера на шрифта и за това счита, че възражението на ответниците е неоснователно.

На 25.02.2026г. по делото е постъпила отново молба от ответниците, с която повторно се поддържа становището, че искането за увеличение на главници и лихви е преклудирано, защото е направено извън срока визиран в цитираната разпоредба, а именно до края на първото по делото заседание.

Адв. М.: - Поддържам молбите от 13.02.2026г., 16.02.2026г. и 25.02.2026г. Моля да оставите без уважение искането за увеличение на иска направено в молбите.

Адв. И.: - Моля да ми върнете оригиналното споразумение така, както сте се произнесли в предишното съдебно заседание

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА на адв. И. оригинал на споразумение от 15.04.2021г.

Във връзка с дадената възможност на ответника и изразеното становище по искането за увеличение на иска така, както е формулирано от ищеца, съдът съобразявайки ги намира, че са налице предпоставките на чл. 214 ал. 1 от ГПК и следва да се допусне искането увеличение.

Искането е съобразено, както с цитираната процесуална норма, така и с константната съдебна практика във връзка с допускане на увеличение на иск при уговорено разсрочено плащане, какъвто е настоящият случай.

Ето защо и след като увеличението на иска е конкретно формулирано по размер, период на падежиралите вноски, както и начален и краен период на претендираните мораторни лихви съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА увеличение на иска предявен от ищеца С. С. Ч. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С., ул.“Т.У.“ № 8, ет. 4 срещу Лизинговоброкерска къща Изира ЕОО с ЕИК 112643667 с адрес: гр. П., ул.“Е.А.“ № 3 и Г. К. Ш. с ЕГН ********** с адрес гр. П. ул.“Е.А.“ № 3, като увеличава главницата от 28 782,12 лева /14 716,06 евро/ на 74 354,81 лв. /38 017,01 евро/, 3 частично предявена, от общо дължима главница в размер на 169 345,01 лв. /86 584,73 евро/, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на Исковата молба до окончателното и изплащане, и мораторна лихва в размер на 24 752,19 лв./12 655.59 евро/ начислена върху непогасените месечни вноски за главницата за периода от 01.04.2022г. до 30.11.2024г. и дължима за периода от 09.02.2023 г. до 09.02.2026 г.

Адв. М.: - Във връзка с допуснатото увеличение правя възражение за изтекла погасителна давност върху увеличената част от претенциите за главница и мораторна лихва, както е описано в молбата към делото, която поддържам. Т.е. твърдя, че е изтекла погасителна давност на всяка една месечна вноска, като общия сбор на тях е 45 000 лв. от всеки падеж на всяка месечна вноска - три годишна давност. По същия начин е и за мораторните лихви с падеж 3 годишна давност.

Адв. И.: - Ще взема становище по същество.

По направеното искане от адв. М. за корекция на въпроса стоящ на изследване пред съдебно-техническата експертиза съдът счита, че следва да допусне корекция във формулировката му, а именно какъв е размерът на шрифта на договора за финансов лизинг и за това

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА корекция в поставения въпрос към съдебно-техническата експертиза, а имено вещото лице след запознаване с приложения по делото Договор за финансов лизинг № 000091/04.07.2019 г. да отговори: „Какъв е размерът на шрифта, използван при изготвянето му?“.

Така формулиран въпросът да се съобщи на вещото лице К..

На 02.03.2026г. е депозирана допълнителната СИЕ, изготвена от вещото лице Л. Ц..

Експертизата не е в срока по чл. 199 от ГПК.

Адв. И.: – Да се изслуша заключението, не възразявам.

Адв. М.: – Не възразявам да се изслуша заключението.

Съдът по доказателствата

4

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към изслушване на допълнителна съдебно-икономическата експертиза изготвена от вещото лице Л. Ц..

Вещото лице Л. С. Ц. със снета по делото самоличност. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Поддържам представеното допълнително заключение. Нямам какво да добавя.

Адв. М.: - Кой от документите на годишния финансов отчет се отразяват задълженията по договор за заем?

В.л. Ц.: - В баланса.

Адв. М.: - В коя графа на баланса са включени задължения по договор за заем над 1 година от финансова институция, от банка, задължения към финансови предприятия?

В.л.Ц.: - В раздел В – „Задължения“, облигационни заем, издължения към финансови предприятия, получени аванси, до една година и над една година, подробно съм отговорил в заключителната част - второто изречение.