Решение № 361 от 28.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Пловдив, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20215300501513 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Изи асет мениджмънт АД против Решение № 260910/22.03.2021г., пост. по гр.д.№ 8204/2020, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Б. Д. следните суми : - 10,12 лева платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр.д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането; - 59,52 лева платена неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 по договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр..д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането; както и 900лв. разноски.

1

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че е представил доказателства, че е изпълнил задължението си в хода на производството, поради което и съдът е следвало да вземе предвид извършеното плащане и да не уважава исковете. Заявява и че не е ставал причина за завеждане на делото, т.к. е правил многократни опити за доброволно уреждане на въпроса, но не е получил съдействието на ищцата.

Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли предявените искове изцяло. Претендира разноски за всички инстанции.

Въззиваемата страна Д. Б. Д. е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба. Заявява, че представител на жалбоподателя не е присъствал в съдебното заседание, в което е докладвана молбата, с която се представя документа за плащане и, като в тази връзка от ищеца било направено изявление, че банковата му сметка е закрита и плащането не е постъпило реално. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник по делото, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с обективно съединени искове за осъждането му да заплати недължимо платени суми по договор за кредит, който е обявен с влязло в законна сила съдебно решение за недействителен.

За да постанови обжалваното решение, съдът е посочил, че с влязло в сила съдебно решение № 1425/14.04.2020, по гр.д.№13258/2019, ПРС е признато за установено, че договорът за паричен заем между страните № 2403481/09.10.2015г. е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. Кредитирал е приетата по делото ССЕ относно платените суми по този договор за възнаградителна лихва – 10,12лв. и неустойка – 59,52лв., при което и е приел, че същите са платени без основание и подлежат на връщане. Приел е, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважение. Присъдил е и разноски и по двете дела/ първоначално образуваното и 2 присъединеното такова/.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата инстанция намира, че решението е неправилно, доколкото първоинстанционният съд изобщо не е коментирал възражението на ответника, сега жалбоподател относно изпълнение на задължението по двата иска. Не е обсъдил и представеното доказателство за извършено плащане.

От фактическа страна е категорично установено, че сключеният между Изи асет мениджмънт АД и Д.Д. договор за кредит № 2403481/09.10.2015г. е недействителен, като за този факт е налице влязло в сила съдебно решение, което има задължителна сила за съда и страните. В отговора на исковата молба и с последваща молба ответникът Изи асет мениджмънт АД е заявявал , че е готов да изпълни задължението си за връщане на претендираните суми, платена без основание договорна лихва и неустойка и че не получава съдействие от ищеца. В молба от 21.01.2021г. отново е заявено признание на дължимостта на сумите, но и е представило доказателства, че същите са преведени по сметка на ищцата в ПИБ АД на 12.01.2021г. В представеното платежно нареждане е посочено основанието – процесния договор – възстановяване на лихви и неустойки , като съвпадат и сумите по исковата претенция. В проведеното на 01.02.2021г. първо и единствено съдебно заседание, не са присъствали представители на страните. В този смисъл не отговаря на истината твърдението в отговора на въззивната жалба, че ищецът е възразил по получаване на заплатената с процесното платежно нареждане сума. Всъщност това твърдение се прави едва с отговора на въззивната жалба.

При тази фактическа обстановка , съдът намира, че следва да се приеме за доказано заплащане на процесните две суми, като плащането е станало след завеждане на иска. Този факт следва да се вземе предвид при постановяване на решението, т.к. съгл. чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. В този случай искът следва да бъде отхвърлен поради плащане на задължението. Ответникът, обаче, остава задължен за разноските в производството, т.к. е дал повод за завеждане на иска / по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК/. Не могат да бъдат споделени възраженията на Изи асет мениджмът АД, че не е дало повод за образуване на исковото производство, поради неоказване на съдействие от страна на ищцата, т.к. извършеното плащане на сумите е могло да стане и веднага след постановяване на решението по гр.д.№13258/2019, ПРС, а не в хода на настоящето производство.

3

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено по отношение на уважаване на исковете и вместо това да бъде постановено ново, с което същите са отхвърлят. Следва да бъде потвърдено в частта за разноските.

По разноските

На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 300лв. юрисконсултско възнаграждение и 25лв., заплатена ДТ.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260910/22.03.2021г., пост. по гр.д.№ 8204/2020, ПРС, с което Изи асет менджмънт АД, ЕИК 131576434, е осъдено да заплати на Д. Б. Д., ЕГН **********, сумите : - 10,12 лева платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр.д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането; - 59,52 лева платена неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 по договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр..д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. Д., ЕГН ********** против Изи асет менджмънт АД, ЕИК 131576434, иск за осъждането му да заплати сумите : - 10,12 лева платена възнаградителна лихва по договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр.д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 13.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането; - 59,52 лева платена неустойка за 4 непредставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 по договор за паричен заем № 2403481/09.10.2015г. обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК за периода от 09.10.2015г. до 09.01.2016г. по влязло в сила решение считано от 05.06.2020г. № 1425/14.04.2020г. по гр..д № 13258/2019г. по описа на РС – Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260910/22.03.2021г., пост. по гр.д.№ 8204/2020, ПРС, в частта за разноските.

ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на Изи асет менджмънт АД, ЕИК 131576434, сумата от 325лв., разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5