Решение № 11 от 08.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Варна, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502750 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 15479/20.05.2025г. по регистъра на ЧСИ Д...

П... - Я..., рег.№ ... с район на действие Окръжен съд-Варна подадена от Л. В. А., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 2009...0400474 по описа на ЧСИ Д... П...-Я... срещу отказ на ЧСИ, обективиран протокол от 15.05.2025г., да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години в периода от 13.02.2014г. до 15.02.2016г.

Жалбоподателят твърди, че на 14.05.2025г. е подал молба за прекратяване на изпълнително дело № 2009...0400474 по описа на ЧСИ Д... П...-Я..., поради настъпила перемпция на 15.02.2016г. Излага, че съдебният изпълнител е издал удостоверение, в което е посочил, че от 08.02.2014г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, в следствие на което към 15.02.2016г. изпълнителното дело е перемирано. Излага, че в отговор на молбата ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, поради това, че на 08.02.2016г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор на ба...та сметка на длъжника. Счита, че посочената молба е неистински документ, тъй като не е била посочена в издаденото по молба на длъжника удостоверение № 5563/25.02.2025г., в което са отразени извършваните по искане на взискателя изпълнителни действия. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ Д... П... – Я... за прекратяване на изпълнително дело № 2009...0400474 като незаконосъобразен. Прави доказателствено искане при нужда да бъде назначена съдебно- 1 графологична експертиза на молбата на взискателя от 08.02.2014г. с цел установяване дали същата е истински или неистински документ.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „... А...“ ЕООД, с което заявява становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Посочва, че в периода след образуване на изпълнителното дело са извършвани от взискателя множество действия прекъсващи перемпцията.

ЧСИ – Д... П... - Я... в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Излага, че е допусната техническа грешка в издаденото по искане на длъжника удостоверение № 5563/25.02.2025г., като молбата с вх.№ 6024 неправилно е посочена като подадена на 08.02.2014г. вместо на 08.02.2016г. Излага, че с протокол от 15.05.2025г. грешката е коригирана като е разпоредено в изготвеното удостоверение да се посочи правилната дата на молбата с вх.№ 6024/08.02.2016г. С оглед на това посочва, че не е налице перемпция на изпълнителното дело.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 2009...0400474 по описа на ЧСИ Д... П...-Я... е образувано на 21.10.2009г. по молба на взискателя „Х...г“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист издаден на 16.09.2009г. по ч.гр.д.№ 9059/2009г. по описа на ВРС, с които длъжникът Л. В. А. е осъдена да заплати на взискателя парични суми.

С молбата за образуване, взискателят е посочил изпълнителни действия, които желае да бъдат извършени от съдебния изпълнител, като му е възложил да извърши проучване на имуществото на длъжника както и правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

До длъжникът Л. А. е изпратена призовка за доброволно изпълнение получена редовно по реда на чл.47 от ГПК на 11.12.2009г.

С молба от 03.10.2011г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за налагане на запор върху притежавана от длъжника ба... сметка в „Банка Пиреос България“ АД, който е наложен с разпореждане на ЧСИ от 05.10.2011г. Запорното съобщение е получено от банката на 11.10.2011г.

С молба от 26.03.2012г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с нова молба за налагане на запор върху притежавани от длъжника банкови сметки в „Банка Пиреос България“ АД. Запорното съобщение е получено от банката на 23.07.2012г.

С молба от 10.02.2014г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за налагане на запор върху притежавани от длъжника банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Молбата е уважена и е постановено налагане на запор с постановление от 13.02.2014г.

Запорното съобщение е получено от банката на 21.02.2014г.

2

С молба вх.№ 6024/08.02.2016г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за налагане на запор върху притежавани от длъжника банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД.

Молбата е уважена и е постановено налагане на запор с постановление от 15.02.2016г.

Запорното съобщение е получено от банката, която е отговорила, че лицето не е клиент на банката и няма открити сметки в нея.

С молба от 02.02.2018г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за налагане на запор върху притежавани от длъжника банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД. Молбата е уважена и е постановено налагане на запор с постановление от 08.02.2018г. Запорното съобщение е получено от банката на 21.02.2018г.

С молба от 07.05.2019г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за извършване на проверка в регистъра при БНБ за банкови сметки и сейфове открити на името на длъжника и за налагане на запор върху същите.

С молба от 02.04.2021г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за извършване на проверка в регистъра при БНБ за банкови сметки и сейфове открити на името на длъжника и за налагане на запор върху същите. Поискано е и извършване на проучване на имуществото на длъжника. Искане до БНБ е изпратено на 09.04.2021г.

С молба от 14.02.2023г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за извършване на проверка в регистъра при БНБ за банкови сметки и сейфове открити на името на длъжника и за налагане на запор върху същите. Поискано е също извършване на справка в НАП за регистрирани трудови договори сключени с длъжника и за налагане на запор на трудовото й възнаграждение по тях.

С постановление от 14.02.2023г. ЧСИ Д... Я... е наложила запор върху всички сметки, банкови касетки и вземания на длъжника в „Банка ДСК“ АД. Запорното съобщение е получено от банката, която е отговорила, че не е установено наличие на банкови сметки, подлежащи на запориране с титуляр Л. А..

С молба от 10.12.2024г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с молба за извършване на проверка в регистъра при БНБ за банкови сметки и сейфове открити на името на длъжника и за налагане на запор върху същите. На 10.01.2025г. ЧСИ е разпоредил да бъде наложен запор върху всички сметки, банкови касетки и вземания, които Л. А. има по договори с „Банка ДСК“ АД. Запорното съобщение до банката е изпратено на 10.01.2025г., като в отговор на същото, банката е уведомила съдебния изпълнител, че запорът не е наложен, тъй като не е установено наличие на банкови сметки на името на посоченото лице.

С молба от 21.01.2025г. длъжникът Л. А. е сезирала ЧСИ Д... Я... с искане за прекратяване на изпълнителното дело, поради изтекла законова давност. Молбата е оставена без уважение от съдебния изпълнител с разпореждане от 21.01.2025г.

С молба от 03.02.2025г. длъжникът е сезирал съдебния изпълнител с искане за извършване на справка и посочване кое е последното извършено изпълнително действие и от коя дата е. В изпълнение на молбата е издадено удостоверение № 5563/25.02.2025г. от ЧСИ Д... Я..., в което са посочени в хронологичен ред всички поискани от взискателя 3 изпълнителни действия. Видно е, че в същото удостоверение, молбата на взискателя с вх.№ 6024/08.02.2016г. е датирана погрешно като подадена на 08.02.2014г.

С молба от 14.05.2025г. длъжникът Л. А. е сезирала ЧСИ Д... Я... с ново искане за прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като позоваването е на това, че след подадената молба от 08.02.2014г. е извършено изпълнителното действие по налагане на запор едва на 15.02.2016г., т.е след изтичане на повече от двугодишен срок.

Молбата е оставена без уважение от съдебния изпълнител с протокол от 15.05.2025г., като е обоснована с това, че взискателят е депозирал своевременно молби с посочен способ за принудително изпълнение. Със същия протокол е посочено, че в издаденото удостоверение № 5563/25.02.2025г., на ред 34 е допусната грешка в посочването, че молбата с вх.№ 6024 е подадена на 08.02.2014г., поради което следва да се чете „молба вх.

№ 6024/08.02.2016г.“

Разгледана по същество подадената жалба срещу отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело поради настъпила перемпция се явява неоснователна.

Перемпцията е институт на изпълнителното производство, приложението на който е обусловено от активността на взискателя и чиято последица е прекратяване на принудителното изпълнение по силата на закона. В изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа - да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. По аргумент на противното самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок. Това е така, тъй като изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия. Перемпцията по същността и последиците си е законоустановен юридически механизъм, който цели да стимулира взискателя да бъде активен предвид угрозата образуваното по негова инициатива изпълнително производство да бъде прекратено.

В случая книжата по изпълнителното дело показват, че в течение на изпълнителното производство, след образуването му през 2009г., взискателят регулярно, в периоди по-малки от 2 години, е сезирал съдебния изпълнител с молби за прилагане на изпълнителни способи.

Видно е от материалите по изпълнителното производство, че молбата с вх.№ 6024, с която взискателят е поискал налагането на запор върху ба... сметка на длъжника по изпълнението е подадена на 08.02.2016г., а не както е било погрешно посочено в издаденото удостоверение – на 08.02.2014г. По делото липсва молба датирана от 08.02.2014г., поради което няма как да бъде проведено експертно графологично изследване на същата, каквото е посочено в 4 жалбата на длъжника и да бъде проведена нейната истинност като документ. Молбата очевидно е подадена от взискателя на 08.02.2016г. същата е хронологично подредена в материалите по изпълнителното дело, а въз основа на нея до третото лице „Банка ДСК“ ЕАД е изпратено запорно съобщение на 15.02.2016г., данни за което се съдържат по делото.

В обобщение, по инициатива на взискателя по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, чиято хронология обуславя извод за неоснователност на депозираната жалба на длъжника Л. А.

Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е установил правилно релевантните факти и е приложил правилно закона. Жалбата срещу отказа на ЧСИ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК жалба с вх. № 15479/20.05.2025г. по регистъра на ЧСИ Д... П... - Я..., рег.№ ... с район на действие Окръжен съд-Варна подадена от Л. В. А., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 2009...0400474 по описа на ЧСИ Д... П...-Я... срещу отказ на ЧСИ, обективиран протокол от 15.05.2025г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години в периода от 13.02.2014г. до 15.02.2016г.