Решение № 73 от 23.09.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Луковит, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20254320200222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58в, ал.1, т.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по материали по административно наказателна преписка № **** г. по регистъра на РДГ - Л., водена въз основа на АУАН, съставен срещу Ю. М. А., ЕГН ********** от [заличен адрес по GDPR за извършени нарушения по чл. 104, ал.1, т.5 и чл.

108, ал.1, т.1 от Закона за горите. С внесената АНП Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Л. е направил искане на осн. чл. 58в, ал. 1, т. 1 от ЗАНН на нарушителя да се наложи административни наказания „безвъзмезден труд в полза на обществото“ и „глоба“, позовавайки се на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН – За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самастоятелно или или едновременно с друго наказание по ал. 1.

В съдебно заседание административнонаказващият орган Директорът на Регионална дирекция по горите - Л., не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Нарушителят Ю. М. А., редовно призован, се явява лично. Признава извършеното нарушение и моли за налагане на административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Заявява, че е безработен, има деца и внуци и не е в състояние да си купи дърва. Потвърждава, че това не му е първото нарушение.

По делото са приложени и приети като писмени доказателства: АНП № **** г. по регистъра на РДГ-Л. съдържаща: АУАН № **** г. по регистъра на РДГ-Л. - 2 листа, в оригинал; Разписка за отговорно пазене на вещи, Серия **** - 1 лист, в оригинал; Справка от информационната система на РДГ-Л. за предишни нарушения по Закона за горите на лицето Ю. М. А., с ЕГН: ********** - 8 листа, в оригинал; Извадка от картен лист - 1 лист, в оригинал; Доклад с вх. № ****., изготвен от А. О. О. - „гл. специалист - горски инспектор“ при РДГ-Л. - 1 лист, в оргинал; Наказателно постановление № ***. на Директора на РДГ-Л., влязло в сила на 16.07.2025 г. - оригинал — 1 лист ; Писмо с изх. № **** за изпращане на Наказателно постановление № ***. на Директора на РДГ-Л. - 1 лист, в оригинал; Обратна 1 разписка за получено Наказателно постановление № ***. на Директора на РДГ-Л., получено от лично от Ю. А. на 01.07.2025 г. - 1 лист, в оригинал; заверено копие на Длъжностна характеристика на длъжността „Главен специалист-Горски инспектор“ и заверено копие на Допълнително споразумение ***г. към Трудов договор ****,

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Акт за установяване на административно нарушение № **** г. е изготвен на 30.07.2025 г., за това, че на 30.07.2025 г. в 19:05 часа в землище на [заличен адрес по GDPR – държавна горска територия Ю. М. А. сечал с моторен трион „STAHL MAYER“ с фабр. **** с шина и верига 1 /един/ пространствен куб. метър дърва от благун /сурови/ с дължина 1 метър и без писмено позволително за сеч по образец.

Директорът на РДГ - Л., в качеството му на АНО е изпратил материалите по АНП с № **** г. до Районен съд - Луковит с искане да бъдат наложени административни наказания„безвъзмезден труд в полза на обществото“ и „глоба“ спрямо нарушителя Ю. М.

А. за извършените от него нарушения по чл. 104, ал.1, т.5 и чл. 108, ал.1, т.1 от Закона за горите.

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи следното:

Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна Директорът на РДГ- Л. и в срока по чл. 58а от ЗАНН. АНО е бил сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, съобразно изискванията на закона.

Разгледано по същество искането е частично основателно по следните съображения:

АУАН № ****г., с**** е издаден в съответствие на процесуалните правила:

Деянията, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя са били квалифицирани по чл. 104, ал. 1, т. 5 и чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на актосъставителя А. О. О. и на свидетелите по акта П. Р. Й. и П. П. К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: на 30.07.2025 г. в 19:05 часа в землище на [заличен адрес по GDPR – държавна горска територия Ю. М. А. сечал с моторен трион „STAHL MAYER“ с фабр. **** с шина и верига 1 /един/ пространствен куб. метър дърва от благун /сурови/ с дължина 1 метър и без писмено позволително за сеч по образец. По този начин нарушил разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 ЗГ като ползвал горска територия за дейности, несвързани с предназначението , без да притежава необходимите разрешителни документи и разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от с. з. като извършвал сеч на дървесина без редовно позволително за сеч.

За горните действия срещу него е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ****г., подписан от актосъставителя – горски инспектор А. О..

Ю. М. А. е извършвал и други нарушение по ЗГ. Същият е трудоспособен. В съдебно заседание посочва като основна причина за нарушенията му липсата на средства, с които да закупи и подсигури дърва за семейството си.

Съдът намира, че са налице всички елементи от състава на административните нарушения по чл. 104, ал.1, т.5 и чл. 108, ал.1, т.1 ЗГ – деянието е извършено виновно, обективно се установява липса на необходимите документи, както и неправомерно ползване на горска територия.

Към материалите по АНП няма НП, съответно на нарушителя не е налагано административно наказание за това му нарушение. Видно от приложената справка за 2 предишни нарушения на Ю. М. А. по ЗГ, същият има извършено същото нарушение от 28.05.2025г., за което му е било издадено НП. Заверено копие от същото е приложено по делото /л. 6/. На него е отбелязано, че е влязло в сила на 16.07.2025г.

Нарушителя А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване, което от своя страна е индиция, че нарушителят е бил наясно, че извършва нарушения от същия вид, но не е съобразил поведението си със законовите норми.

Извън изложените доводи, в това производство съдът следва да съобрази дали от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид е изтекла повече от една година, за да не попада това нарушение в хипотезата, касаеща повторност.

Тези условия очевидно са налице и извършеното от А. нарушение попада изцяло в условията, фиксирани от законодателя като "повторност", тъй като НП е издадено на 27.06.2025г. и е влязло в законна сила на 16.07.2025г., а извършеното ново нарушение от страна на А. е от 30.07.2025г., т. е. извършено е в едногодишния срок от влизането в сила на описаното наказателно постановление.

Както стана ясно от изложеното по-горе, нарушителят А. е извършил нарушенията си в условията на "повторност", поради което и спрямо него следва да бъде приложена нормата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения, както и личността на нарушителя, който повторно е нарушил Закона за горите, и с оглед целите на административните наказания, съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, следва да приеме искането на АНО за налагането на административно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото" като основателно. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН "За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1".

Тъй като съобразно нормата на чл. 16а от ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност не може да бъде по - малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид характера на нарушенията извършени от Ю. М. А. и превантивната цел на наказанието, в конкретния случай съда счита, че следва да наложи административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ самостоятелно, но в по – голям от минималният предвиден размер. Като подходящ размер съдът намира 100 часа годишно за нарушението за срок от една година, съобразявайки се с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и тежестта на нарушението, подбудите за тяхното извършване и имотното състояние на нарушителя. Съдът определи наказанието като взе предвид и личността на нарушителя, който видно от представената към делото справка многократно е извършвал нарушения по ЗГ. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират налагане на нарушителя и на наказание „глоба“. А. посочи, че причината за извършените от него нарушения е липсата на средства за закупуване на дърва. Според материалите по делото нарушителят е съдействал при направената проверка и не оспорва извършеното от него.

Поради изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с налагане на наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от 1 година" за извършените нарушения.

За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. по т. д. № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на 3 съдебен контрол.

Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН - "маловажен случай" е този, при който "извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид".

В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.

Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на Ю. М. А. за идентично административно нарушение.

Съдът следва с оглед разпоредбата на чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН.