Акт от 14.10.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

163

Година

17.07.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.09

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Кирил Митков Димов

Секретар:

Надежда Атанасова

Прокурор:

Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Гражданско I инстанция дело номер

20075100100193 по описа за

2007 година

Производството е по чл.5, ал.2 от ЗЛС, във вр. с чл.275 и сл. от ГПК.

Ищецът – Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Кърджали – Светлозар Лазаров, сочи в исковата молба, че Е. Б. Х., роден на 30.01.1967 г., живеел в махала на с.Боровица, общ.Ардино. Същият бил вдовец и имал три деца. В последните няколко години Х. многократно бил на лечение в Държавна психиатрична болница – гр.Кърджали, но въпреки проведеното лечение нямало подобрение в неговото здравословно състояние. От ДПБ – гр.Кърджали била издадена епикриза № 640/2006 г., от която било видно, че Е. Х. имал установена окончателна диагноза “тежък депресивен епизод с психотични симптоми – състояние след исхемичен мозъчен инсулт с последваща кома – неуточнена”. Последната хоспитализация на Х. в ДПБ – гр.Кърджали била за периода от 21.04.2006 г. до 16.05.2006 г. Оттогава той не се явявал на контролни прегледи и не търсил лекарска помощ. Окръжна прокуратура – Кърджали била сезирана с молба от Юсуф Юсеинов Емурлов (близък родственик на Е. Х.), в която било посочено, че заболяването на Е. Х. било провокирано от поредица психотравми и, че същият бил фамилно обременен. От епикриза № 640/2006 г. на ДПБ – гр.Кърджали се установявало, че Е. Х. не можел да се грижи за своите лични и имуществени интереси. Моли съда да образува гражданско дело и след доказване на твърдените в исковата молба факти да се произнесе с решение за поставяне под запрещение на Е. Б. Х. В съдебно заседание, Окръжният прокурор поддържа предявения иск и моли съда да постави под пълно запрещение Е. Б. Х. от с.Голобрад, общ.Ардино, тъй като същият не може да се грижи за своите лични и имуществени интереси и въпреки многократното лечение не било настъпило подобрение в здравословното му състояние.

Ответникът Е. Б. Х. на въпроси на съда по отношение хода на делото, основателността на исковата молба и обстоятелствата, изложени в същата не отговаря и не осъществява никакъв контакт.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените като доказателства по делото заверени копия от епикриза № 640/2006 г., издадена от ДПБ – гр.Кърджали, епикриза № 339/2006 г., издадена от ДПБ – гр.Кърджали, епикриза № 170/2006 г., издадена от ДПБ – гр.Кърджали и копие от личен амбулаторен картон се установява, че при постъпването му в болничното заведение на 21.04.2006 г. Е. Б. Х. е бил в увредено общо състояние, приемал храна със сонда, афебрилен, по анемнистични данни – субфербилен. Лежал в една и съща поза в леглото, на временна става, неспокоен, с некоординирани движения. Мимика застинала, не можело да се установи вербален контакт. В степенно нарушение на съзнанието, в някои случаи следял с очи викащия го, но в последствие отново изпадал в унесено състояние. Отказвал да се храни, като го хранели със сонда. Психичните сфери не можели да се изследват, поради степенните нарушения в съзнанието. Постепенно в хода на провежданата терапия флуктуациите в състоянието на Е. Х. били купирани – съзнанието възстановено. Започнал да отговаря на задаваните въпроси, но се налагало да бъде хранен и обгрижван от медицинския персонал. Декубиталните рани били обработвани ежедневно и постепенно започнали да изгранулират. След сваляне на сондата по негово и на близките му настояване бил изписан с препоръки за начин на хранене, обработване на рани и раздвижване. Установява се също, че окончателната диагноза на Е. Х. е тежък депресивен епизод с психосоматични симптоми - състояние след исхемичен мозъчен инсулт с последваща кома – неуточнена. Изписан по негово и на близките му настояване, с подобрение, без поддържащо лечение, временно изгубена работоспособност и с препоръка за консулт с невролог, рехабилитатор под контрола на личен лекар.

От представеното като доказателство по делото заверено копие от история на заболяване № 3914/2006 г., изд. от МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” АД – гр.Кърджали, се установява, че Е. Б. Х. е постъпил в медицинското заведение на 02.04.2006 г. и е бил изписан на 21.04.2006 г. с диагноза кома - неуточнена.

По делото са представени като доказателства заверени копия от удостоверение за раждане с дата 21.07.1995 г., изд. от Община Кърджали и препис извлечение от акт за смърт № 07/19.12.2005 г., от които се установява, че ответникът има дете - С. Е. Х., с ЕГН **********, като съпругата му М. Ф. Х. е починала на 18.12.2005 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. Б. Х. – брат на ответника, Н. А. Х. – майка на ответника и Касим Сабриев Хасанов, които съдът приема като логични и непротиворечиви, се установява, че след смъртта на съпругата му през 2005 г., Е. Х. и към момента е неконтактен, неадекватен, не може да говори, не познава родителите си и брат си Е. Х. Същият не може да се обслужва сам, не може да се храни сам и е трудно подвижен, като него се грижат неговите родители. Установява се също, че ответникът има две деца, като за малкото дете Севен се грижи неговият брат – свидетелят Е. Х., а голямото дете Сибелджан живее при баба си в с.Прилепци, общ.Кърджали. Ответникът притежава къща, находяща се в с.Прилепци, общ.Кърджали, придобита по време на брака му.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.5, ал.2 от ЗЛС, във вр. с чл.275, ал.1 от ГПК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства и най-вече от личните впечатления на съда се установява, че ответникът Е. Б. Х. не е в състояние да се грижи за своите работи. Същият е неконтактен, не може да говори и да разбира човешка реч. Не познава родителите си и брат си, като с него не може да бъде осъществен разговор или невербална комуникация. Освен това ответникът не може да се обслужва сам, не може да се храни сам и е трудно подвижен. С оглед на всичко това е необходимо Е. Х. да бъде поставен под пълно запрещение, като му бъде назначен настойник от органа по настойничеството при Община Ардино, тъй като постоянният му адрес е в с.Голобрад, общ.Ардино, обл.Кърджали. Пълното запрещение се налага с оглед обстоятелството, че ответникът е напълно неконтактен и неадекватен, като не може да разбира човешка реч и да осъзнае постъпките си. Нещо повече, същият не може да се обслужва сам и дори да се храни, което още веднъж подкрепя извода за необходимостта от поставянето му под пълно запрещение.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което Е. Б. Х. да бъде поставен под пълно запрещение. Препис от решението след влизането му в сила следва да бъде изпратено на органа по настойничеството при Община Ардино за учредяване на настойничество.

Ето защо и на основание чл.5, ал.2 от ЗЛС, във вр. с чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Е. Б. Х., с постоянен адрес с.Голобрад, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕГН **********.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Ардино за учредяване на настойничество.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Председател: