Решение № 982 от 21.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря Б.В. И. П. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110212300 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИВ. Д. Д. против наказателно постановление № Р-10-561/12.07.2021 г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание чл.221, ал.1, хип.1, т.4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 7 000 лева за нарушение на чл.116б, ал.3, т.2, във вр. с чл.114, ал.2 от ЗППЦК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че административнонаказващият орган (АНО) е приложил неправилно разпоредбата на чл.116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК, като погрешно е приел, че задължението за предоставяне на протоколите от заседанията на управителния орган е индивидуално за всеки един от членовете на управителния орган. Посочва, че АНО неправилно и ограничително е тълкувал, че разпоредбата на чл.116г, ал.3, т.5 от ЗППЦК не въздига в задължение на директора във връзка с инвеститорите (ДВИ) да представя в 1

КФН протоколи, обективиращи овластителни решения по чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК. Излага доводи, че дори да се приеме, че е налице отклонение от законовата делегация на чл.116г, ал.3, т.5 , във връзка с чл.116б, ал.3, т.2 от ЗППЦК, това задължение следва да е на изпълнителния член на Съвета на директорите. Релевира аргументи за неправилна правна квалификация, субективна несъставомерност и негоден субект на нарушението.

Жалбоподателят твърди също така, че АУАН е съставен след изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя и е връчен след изтичане на законоустановения срок. Алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Звезделин Нго, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Г., в съдебно заседание моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

„К. з.с” АД, ЕИК ..... притежава статут на публично дружество и е вписано като дружество със специална инвестиционна цел под № РГ-05-164 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, воден от КФН.

На 11.01.2021 г. било проведено заседание на членовете на Съвета на директорите (СД) на „Кораборемонтен завод Одесос” АД в състав: з. К. Б., Д.

И. Т., В. С.Е. и жалбоподателят ИВ. Д. Д.. В протокола от заседанието било посочено, че членът на съвета на директорите – К. Н. П., е редовно уведомен за заседанието, но не е могъл да присъства на него, запознат е с дневния ред на заседанието и предложенията за решение по телефон и е одобрил 2 вземането на решение по точката от дневния ред. Единствената точка в дневния ред на заседанието била вземане на решение за сключване на договор за извършване на строително-монтажни работи в „Кораборемонтен завод Одесос” АД със свързано лице по смисъла на ЗППЦК, тъй като членът на СД В. С. Ев.. бил същевременно и изпълнителен директор на „Ескана“ АД. Взето било решение да се сключи договор за извършване на строително-монтажни работи с обект основен корпус в „К........ АД с дружеството „Е.” АД при предложените от изпълнителя параметри. Прието било изпълнителният директор на дружеството – Д. И. Т., да извърши всички необходими действия, свързани с подписване на договора за строително-монтажни работи. За взетите решения от страна на членовете на съвета на директорите били положени и съответните подписи. Отбелязано било, че В. С. Е. и Д. И.. не са участвали в гласуването.

Чрез единната електронна система за предоставяне на информация на КФН по електронен път - e-Register, вх. № 10-05-166 от 20.01.2021 г., „К.........” АД представило в КФН уведомление по чл.114а, ал.9 от ЗППЦК за сключена сделка, одобрена по реда на чл.114, ал. 2 от ЗППЦК от Съвета на директорите на публичното дружество, между „К........” АД и „Е.” АД.

Съгласно представеното уведомление на 20.01.2021 г. е сключен договор за извършване от страна на „Ескана” АД на ремонтни и строително-монтажни работи на основен корпус в „К...........” АД в размер на 203 107 лева.

Оповестено било, че сделката е с участие на заинтересовано лице по смисъла на чл.114а, ал.9 от ЗППЦК – Венцеслав Стоянов Евстатиев, който е изпълнителен директор на „Е.........” АД и член на съвета на директорите на „......... АД. След изрично изискване от страна на КФН, с писмо вх. № РГ-05164-3/03.02.2021 г. „К..........“ АД представило пред контролните органи протоколът от проведеното на 11.01.2021 г. заседание на СД на дружеството.

Свидетелката ЕЛ. АНТ. СЛ., на длъжност „младши експерт” в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел”, управление „Надзор на и чл.114а, ал.9 от ЗППЦК доказателства - показанията на свидетелката ЕЛ. АНТ. СЛ., протокол от заседание на съвета на директорите на „Кораборемонтен завод Одесос” АД, проведено на 11.01.2021 г.; договор № Е21-1Я025/20.01.2021 г., сключен между „К........” АД и „Е...........” АД; известие за доставяне на НП с бар код № PS 1040 08ХВ54 В; пълномощно; писмо изх. № РГ-05-164-7/01.03.2021 г.;

3 възражение срещу АУАН; разпечатка от електронен регистър; уведомление; писмо изх. № РГ-05-164-3/03.02.2021 г.; писмо до КФН с вх. № РГ-05-1643/03.02.2021 г.; уведомление; заповед № 3-249/20.10.2020 г. заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.

Свидетелката ЕЛ. АНТ. СЛ. в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите по АУАН и съдът дава вяра на показанията й, доколкото същите са последователни и логични. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва изложената и приета както от съда, така и от АНО фактическа обстановка, а спорът в настоящото производство касае приложението на материалния и процесуалния закон.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН следва по силата на заеманото длъжностно качество и правомощията, делегирани му с приложената по делото заповед № 3-249/20.10.2020 г. на председателя на Комисията за финансов надзор, а компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следва по силата на закона – чл.222, ал.1 от ЗППЦК. Неоснователни са доводите в жалбата за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в тримесечен срок от извършване на нарушението, с оглед на което дори няма необходимост да се изследва моментът на откриване на нарушителя. Нарушението е извършено на 16.01.2021 г., а актът е съставен на 04.03.2021 г. На същата дата препис от АУАН е връчен на упълномощен 4 представител на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване.

Според настоящия съдебен състав в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби.

На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От обективна страна се установява, че ИВ. Д. Д., в качеството си на член на Съвета на директорите на „Кораборемонтен завод Одесос” АД, не е изпълнил задължението си по чл. 116б, ал. 3, т. 2 вр. чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК да представи пред КФН протокол от заседанието на СД на „Кораборемонтен завод Одесос” АД, проведено на 11.01.2021 г., обективиращ взето овластително решение по чл. 114, ал. 2 ЗППЦК, в срок от 4 работни дни, т. е. в срок до 15.01.2021 г. Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие в законоустановения срок и е извършено на 16.01.2021 г. - в деня, следващ изтичането на срока за представяне на протокола.

В случая правилно е определен субектът на нарушението – физическото лице, притежаващо особеното качество член на Съвета на директорите на публичното дружество „К...........” АД, адресат на разпоредбите на ЗППЦК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че това задължение е следвало да бъде изпълнено от директора за връзки с инвеститорите (ДВИ), тъй като съгласно чл. 116г, ал. 3, т. 5 от ЗППЦК той е задълженият субект, на когото е вменено задължение да изпраща всички необходими отчети и уведомления на дружеството до Комисията за финансов надзор, регулирания пазар, на който са допуснати до търговия ценните книжа на дружеството и централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа. Двете залегнали в закона задължения обаче - това по чл. 116б, ал. 3, т. 2 и това по 5 чл. 116г, ал. 3, т. 5, не само не вменяват едно и също задължение, но и са насочени към различен кръг от правни субекти. Задължението, което се поражда от първата разпоредба, е по отношение на членовете на управителния орган и то по отношение на изрично посочени документи – протоколи, обективиращи овластителни решения по чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от ЗППЦК. Задължението, което се поражда от втората разпоредба, е по отношение на ДВИ и то касае финансовите отчети и уведомления. На следващо място, съгласно чл.

24, ал.

1 от

ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а не колективна, следователно налагането на административно наказание на Съвета на директорите като колективен орган би било незаконосъобразно.

Законодателят не е поставил изискване към формата на вина, поради което нарушението би било съставомерно и при непредпазливост и в частност небрежност, какъвто е настоящият случай, както правилно и законосъобразно е посочено в обжалваното НП.

Съгласно разпоредбата на на чл. 221, ал. 1, хип. 1, т. 4 ЗППЦК, който извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 116б от закона, се наказва с глоба, в размер от 7 000 до 10 000 лв. АНО е наложил наказание в законоустановения минимум, който според настоящия съдебен състав се явява справедлив и съответен на извършеното нарушение.

Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид. Нарушението е формално по своя характер и се счита за довършено със завършване на изпълнителното деяние, което се осъществява чрез бездействие в законоустановения срок, без да е необходимо настъпването на вредоносен резултат. Поради това липсата на вредни последици не е самостоятелно основание за квалифициране на случая като маловажен. Неизпълненото задължение на жалбоподателя е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за провеждане на ефективен последващ контрол върху дейността на поднадзорен субект – публично дружество, като се касае и за сериозно закъснение (19 дни, при положение, че законоустановеният срок за изпълнение на задължението е 4 работни дни), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен 6 интензитет, за да се приеме, че същият следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. При това следва да се отчете и факта, че въпросният протокол от заседанието на СД на публичното дружество е бил представен на КФН едва след като е бил изрично изискан от контролните органи.