Решение № 4751 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4751 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330100075 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. М. М., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 3197,47 лева по договор за кредит № ***** г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с договор за цесия от 08.06.2021 г.

В исковата молба се твърди, че през месец ноември 2024 г. ищцата получила писмо от ответното дружество, в което се сочело, че дължи сумата в размер на 3197,47 лева по договор за кредит № ***** г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Вземанията по посочения договор били прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от 08.06.2021 г.

Изложени са съображения, че ищцата не дължи плащане на посочената сума, доколкото не си спомня да е сключвала въпросния договор за кредит. Наред с това е направено възражение за погасяване на посоченото вземане по давност, считано от 16.05.2017 г. Поддържа се, че ищцата оспорва процесното вземане, което се претендира от ответното дружество. По изложените съображения се обосновава правен инерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли се за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.

С молба вх. № ***** г., подадена от ответника „Фронтекс 1

Интернешънъл” ЕАД преди първото по делото открито съдебно заседание, е направено признание на предявения иск по реда на чл. 237 ГПК. Признава се, че вземането в размер на сумата от 3197,47 лева по Договор за кредит № ***** г., е погасено поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Направено е искане за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възразява се за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатко възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в депозираната молба, че признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 06.10.2025 г. заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото.

Видно от представено по делото писмо, адресирано от ответното дружество до ищеца, процесната сума в размер на 3197,47 лева е посочената като задължение по Договор за кредит № ***** г. След като не е отразено, че сумата е погасена, то настоящият съдебен състав приема, че същата се претендира, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство, респ. възлага в тежест разноските на ответника.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 109,32 лева. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. Б. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е 2 договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат Д. Б. съдът взе предвид разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, както и в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съобразно които съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и извършените по делото процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адвокат Д. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че и щ е ц ъ т А. М. М., ЕГН: *****, не дължи на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, сумата в размер на 3197,47 лева /три хиляди сто деветдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ по договор за кредит № ***** г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с договор за цесия от 08.06.2021 г.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, да заплати на А. М. М., ЕГН: *****, сумата в размер на 109,32 лева /сто и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство.

О С Ъ Ж Д А „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, да заплати на адв. Д. Г. Б., АК – гр. Пловдив, личен № ***, с адрес: гр. П. ул.

„Р.Д.“ №..., ет. ..., офис ..., сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на А. М. М., ЕГН:

*****, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3