Определение № 188 от 05.03.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 188 гр. Плевен, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244400600180 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 243, ал. 7 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от П. Т. П., подадена срещу определение № 141 от 12.02.2024 г., постановено по чнд № 2212/2023 г. по описа на Районен съдПлевен.

С обжалваното определение Плевенският районен съд е потвърдил постановление на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 6420/2022 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, проведено за извършено престъпление по чл. 291, ал. 1 НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се иска неговата отмяна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

С постановление от 26.05.2023 г. прокурор от Районна прокуратураПлевен е прекратил наказателното производство по прокурорска преписка № 1

6420/2022 г. по описа на същата прокуратура, проведено за престъпление по чл. 291, ал. 1 НК.

Постановлението на прокурора е било обжалвано от П. Т. П. и по този повод в Плевенския районен съд е било образувано чнд № 2212/2023 г.

С определение № 1121 от 09.11.2023 г., постановено по чнд № 2212/2023 г. по описа на Плевенския районен, съд жалбата е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а съдебното производство е било прекратено.

Съдебният акт на първостепенния съд е обжалван от П. П. пред Плевенския окръжен съд.

С определение № 2 от 03.01.2024 г., постановено по вчнд № 1019/2023 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, определението на Плевенския районен съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

С определение № 141 от 12.02.2024 г., постановено по чнд № 2212/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен, постановлението на прокурора е било потвърдено. Този съдебен акт е бил обжалван от П. П. пред Плевенския окръжен съд и по този повод е образувано настоящото частно наказателно производство.

Производството по чнд № 2212/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен е било неправилно образувано по недопустима жалба от лице, което не е активно легитимирано да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Поради това правилно и законосъобразно при първото разглеждане на делото, съдията-докладчик е оставил жалбата на П. П. без разглеждане и е прекратил съдебното производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, препис от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници или на ощетеното юридическо лице, които могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа. Следователно, кръгът на лицата, които имат право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното 2 производство е изчерпателно изброен и не може да бъде разширяван от съда.

В производството по чл. 243, ал. 4 НПК съдът проверява правилността на постановлението на прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст от закона. Тези лица са изчерпателно изброени и кръгът им не може да се разширява. Това са обвиняемият, по отношение на когото наказателното производство е прекратено, пострадалите от престъплението и техните наследници, които в съдебната фаза на процеса могат да се конституират като граждански ищци и частни обвинители, и ощетеното юридическо лице. Само за тях при прекратяване на наказателното производство не съществува друга процесуална възможност да защитят правата си, освен чрез обжалване на постановлението на прокурора. В аналогичен смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС на РБ, например решение № 536 от 22.11.2002 г. по н. д. № 432/2002 г., ІІІ н. о. и решение № 301 от 20.05.2003 год. по н. д. № 87/2003 г., І н. о.

В разглеждания случай прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство, водено за престъпление по член 291, ал. 1 НК. Деянието по чл. 291 НК е за престъпление на формално извършване, с обект на увреждане или засягане на обществени отношения, свързани с правосъдието. То не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Поради това макар и досъдебното производство да е започнало по сигнал от П. П., законът не го определя като пострадал от престъпление по смисъла на чл. 74, чл. 75 и чл. 76 от НПК, които очертават правната характеристика на пострадалия в процеса. Защото освен всичко, което законът поставя като изискване за пострадалия – като фигура в процеса, той /като фигура в процеса/ възниква за пръв път в досъдебната фаза с посочените в разпоредбата на чл. 75 НПК права, като предпоставките, на които трябва да отговаря, са същите и в последващата съдебна фаза. А това е изискването лицето, респективно неговите наследници, да е претърпяло вреди от престъплението, което пък е предпоставка за участие в съдебното производство като частен обвинител или граждански ищец. Тълкуването на нормите на чл. 74 и чл. 76 от НПК сочи, че пострадали от престъпление може да има единствено при деяния, за които в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици т. е. вредите следва да са елемент от обективната страна на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се 3 конституира и като страна в наказателния процес. Последното не означава, че при формалните престъпления, каквото е и престъплението по чл. 291, ал. 1 НК, при които вредните последици не са признаци от състава на деянието, вредни последици не са налице. Вярно е обратното. Но по начало липсата на съставомерни вредни последици при този вид престъпления, предпоставя увреждане или засягане на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице – пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. В аналогичен смисъл е и решение № 1081 от 21.02.2006 г. по н. д. № 573/2005 г., ІІІ н. о., което е постановено по казус, идентичен с разглеждания.

На фона на изложеното дотук следва да се отбележи, че престъплението по чл. 291, ал. 1 НК не съдържа в обективната си страна конкретни вредни последици, относими към определено физическо лице. Ето защо П. Т. П. не е претърпял имуществени или неимуществени вреди от това престъпление, не притежава качеството на пострадал и не е правно легитимиран да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. За него остава възможността да се възползва от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 НПК, като сигнализира Окръжна прокуратура-Плевен, която – ако не са били налице основанията за прекратяване на наказателното производство, може служебно да отмени постановлението на прокурора от Районна прокуратура-Плевен.

В заключение следва да се изтъкне, че определение № 2 от 03.01.2024 г., постановено по вчнд № 1019/2023 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, което е станало причина за постановяване на сега обжалвания съдебен акт на Плевенския районен съд, е неправилно. Това е така, тъй като в него е дадено произволно и разширително тълкуване на фигурата на „пострадал“ от не резултатно /на просто извършване/ престъпление, а изложените мотиви са в противоречие с трайната практика на ВКС на РБ и на териториалните съдилища по същия въпрос. Цитираните в съдебния акт на предходния състав на въззивния съд, Директива на Европейския парламент и на Съвета и три постановления на Пленума на ВС, нямат отношение към разглеждания случай, а тълкуването, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНКГК на ВКС на РБ, е в синхрон с изводите на 4 настоящия състав на въззивната инстанция.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, тъй като първостепенният съд, макар и не по своя вина, се е произнесъл по процесуално недопустима жалба, жалбата на П. П. да се остави без разглеждане, а съдебното производство следва да бъде прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 141 от 12.02.2024 г., постановено по чнд № 2212/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

ОСТАВЯ жалбата на П. Т. П., подадена срещу постановление от 26.05.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 6420/2022 г. по описа на същата прокуратура, БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ

,като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по вчнд № 180/2024 г. по описа на Окръжен съд-Плевен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5