Решение № 1556 от 16.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1556 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000502544 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. В. Д. представляван от особения му представител адв. В. В. срещу решение № 263827/10.06.2021г. на СГС, ГО, 30 състав, постановено по гр.д. № 2707/20г. в частта, в която са уважени искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и немотивиран. В него не са изложени мотиви по отношение на доводите му. По делото е установено, че са сключили договор за банков кредит на 06.12.2007г., обезпечен с първа по ред договорна ипотека. Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК, както и е обявила кредита за предсрочно изискуем на 07.03.2019г. Неизрядността му е санкционирана чрез предсрочна изискуемост. Съгласно чл.71 от ЗЗД изпълнението на срочно задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока при наличието на предпоставките, посочени в тази разпоредба. Предсрочната изискуемост е обективирана в договора за банков кредит при неплащане в срок на една или повече вноски. Въззивникът поддържа, че не е спазено законовото изискване банката да го уведоми, че кредитът е станал предсрочно изискуем.

1

Приложените за това писмени доказателства, че уведомяването е станало на основание чл.47 от ГПК, не следва да се вземат предвид, тъй като волеизявлението на ищеца не е достигнало до него. Позовава се на решение от 14.03.3013г. по дело С-415/11 на СЕС и решение от 26.01.2017г. по дело С421/14г. С тях се въвеждат четири задължения за националните съдилища при преценката им дали даден кредит е обявен за предсрочно изискуем законосъобразно, независимо от свободата на договаряне на клаузи за предсрочна изискуемост в договора за кредит според националното законодателство. Счита, че установяването на такава в договора за кредит е недопустимо. Тя има характер на гражданскоправна санкция на неизпълнението, а общ принцип в правото е, че санкционните норми трябва да бъдат установени в закон. В българското право санкционна функция и ма неустойката по чл.92 от ЗЗД, но тя може да бъде намалена поради прекомерност.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

„Първа инвестиционна банка“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба ищецът „ПИБ“ АД твърди, че между нея и Д. Д. е сключен договор за кредит на 06.12.2007г., по силата на който банката се е задължила да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателна сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо от 29 150 евро за текущи нужди, ремонт и покупка на движима вещ. Предоставеният овърдрафт многократно е усвояван от ответника от сметка, открита на негово име. Непогасените задължения към датата на закриването са в размер на 29 150 евро съгласно погасителен план с краен срок на погасяване 01.12.2022г.

Кредитът е в просрочие, считано от 01.01.2013г. – общо 2 275дни към 25.03.2019г. Просрочени са 75 вноски, от които главница в размер на 15 082, 69 евро преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем , а считано от 2 датата на предсрочна изискуемост – 29 150 евро. По договора са просрочени 67 вноски по договорна лихва в размер на 10 739, 60 евро, а считано от датата на предсрочна изискуемост – 10 760, 47 евро. Поради неплащане в рок на задълженията по договора за кредит на основание чл.31,т.2, б. „а“ от него, на 30.01.2019г. чрез ЧСИ, е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение и с нея е обявена предсрочна изискуемост на кредита, считано от 07.03.2019г. Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което е уважено и в нейна полза е издаден изпълнителен лист. Затова моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „ПИБ“ АД сумата от 29 150 евро.- просрочена главница, в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, договорна лихва от 10 760, 47 евро лв. за периода 01.09.2013г. до 06.03.2019г., обезщетение за забава от 6 892, 17 лв. за периода 01.01.2013г. до 25.03.2019г., такса от 120 лв.- разноски за връчване на нотариална покана, 352, 80 лв.- такса за подновяване на ипотека. Моли да му се присъдят разноски за заповедното производство от 1840, 22лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски исковото производство.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. Д. чрез особения си представител оспорва исковете. Не оспорва, че е страна по договор за банков кредит от 06.12.2007г., както и че банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК, както и е обявила кредита за предсрочно изискуем на 07.03.2019г. Неизрядността му е санкционирана чрез предсрочна изискуемост. Съгласно чл.71 от ЗЗД изпълнението на срочно задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока при наличието на предпоставките, посочени в тази разпоредба.

Предсрочната изискуемост е обективирана в договора за банков кредит и в чл.60, ал.2 от ЗКИ. Въззивникът поддържа, че не е спазено законовото изискване банката да го уведоми, че кредитът е станал предсрочно изискуем.

Приложените за това писмени доказателства, че уведомяването е станало на основание чл.47 от ГПК, не следва да се вземат предвид, тъй като волеизявлението на ищеца не е достигнало до него. Позовава се на решение от 14.03.3013г. по дело С-415/11 на СЕС и решение от 26.01.2017г. по дело С421/14г. С тях се въвеждат четири задължения за националните съдилища при преценката им дали даден кредит е обявен за предсрочно изискуем 3 законосъобразно, независимо от свободата на договаряне на клаузи за предсрочна изискуемост в договора за кредит според националното законодателство. Счита, че установяването на такава в договора за кредит е недопустимо. Тя има характер на гражданскоправна санкция на неизпълнението, а общ принцип в правото е, че санкционните норми трябва да бъдат установени в закон.

Не се спори, че между ищецът и ответника Д. Д. като кредитополучател е сключен договор за кредит на 06.12.2007г. Въз основа на него му е отпуснат кредит - овърдрафт от 29 150 евро със срок за ползването до 01.12.2012г. Към него има изготвен погасителен план.

Безспорно е, че на 26.03.2019г. „ПИБ“ АД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на 26.08.2019г. за исковите суми. В полза на банката на 26.08.2019г. е издаден изпълнителен лист. Въз основа на него банката е подала молба за присъединяване пред ЧСИ по изпълнително дело.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражения срещу нея.

Заповедното производство, съдържащо се в гр.д. № 17443/19г. на СРС, 150 състав е приобщено към делото.

С покана от 01.11.2018г., предоставена за връчване на Д. Д. чрез ЧСИ, той е поканен в петдневен срок да погаси изискуемите задължения и кредитът е обявен за предсрочно изискуем при неплащане. Във връзка с връчването й са представени разписка, констативен протокол от 04.02.2019г. и уведомление.

Във връзка с претендираните с исковата молба такса за връчване на поканата е представена сметка от 04.02.2019г. и фактура от същата дата.

Във връзка с оспорване на подписа на ответника, положен в пълномощно на адв. Островски, въз основа на което е предявено възражение по чл.414 от ГПК е допусната почеркова експертиза. Нейното заключение е, че подписът за упълномощител е положен от Д. Д.. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

От заключението на счетоводната първоинстанционния съд, се установява, че

4 експертиза, прието от усвоеният овърдрафт от ответника е в размер от 59 724, 20 евро. Извършените погашения са в размер на 35 636, 24 евро. С тази сума е погасена главница от 30 574, 20 евро и лихви от 5 062, 04 лева. Останали дължими са 29 150 евро, които следва да се издължат по погасителен план с краен срок на погасяване 01.12.2022г.

Дължимата договорна лихва е 10 760, 47 евро, наказателната лихва е 6 892, 17 евро. Вещото лице е дало погасителните вноски с настъпил падеж към изготвяне на заключението и те са в общ размер от 64 024, 74лв.

Непогасената редовна главница към 06.03.2019г. е 14 067, 31 евро.

Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни, основаващи се научните правила и опита на експертите.

При така събраните доказателства СГС е уважил изцяло иска за главницата, за обезщетение за забава и частично този за договорна лихва.

Уважил е претенцията за претендирани такси. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред въззивния съд служебно е допусната счетоводна експертиза, която е дала заключение за стойността на 12-месечния Euribor – 4, 718 %, лихвения процент по кредита, който не е променян през целия период по заключението- 8,9%. Вещото лице не е установила капитализирана лихва. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно и обосновано.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430, ал.2 от ТЗ, чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени при условията на първоначално обективно съединяване.

Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е специален положителен установителен иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника.

Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на вземането му. Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато длъжникът е оспорил вземането 5 като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от заповедното производство е, че длъжникът Д. е предявил възражение в законоустановения срок. Поради което за „ПИБ“ АД е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. / Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р № 171/ 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС/.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му взема предвид наведените в жалбата основания- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не се спори между страните, че са сключили договор за банков кредит на 06.12.2007г. , който има своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според нея банката отпуска на заемателя парична сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с определена цел, при конкретно посочени условия и срок. За отпусната сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която е изискване за валидността му. Той се смята за сключен от момента на постигане на съгласието. От това легално определение като характеристики на договора за банков кредит могат да се посочат, че той е двустранен, консенсуаен, възмезден и срочен. Процесният договор за кредит е действителен като сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементи- размер на кредита, начин на погасяване на вноските, срок на издължаването му.