Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11197 от 30.09.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2788/2026
Вид
Определение № 11197
Подписан
30.09.2026
Състав
Недялко Бекиров

Цитирани разпоредби

  • чл.166, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11197

Пловдив, 30.09.2026 г.

Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

Като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20267180702788 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

К. Г. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Р., област П., [улица], представляван от адвокат А. А.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2522111 от 22.08.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в Отдел “Пътна полиция“ (ОПП) в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“з“,гг) от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство) на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, като в жалба е формулирано и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

С Определение №10444 от 04.09.2026г. искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ №GPAM-2522111 от 22.08.2026г. е отхвърлено.

Съобщението на Определение №10444 от 04.09.2026г. е получено от адвокат А. на 28.09.2026г.

Освен това, на 29.09.2026г. по делото постъпва молба с Вх.№19086 от адвокат А., в която отново е заявено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, явяващо се предмет на настоящето производство.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, респективно на оспорената по делото ПАМ е допуснато предварително изпълнение по силата на закона.

От своя страна, с разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта, и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

В случая, в процесната молба се твърди, че същото се основава на изцяло нови, изключително тежки фактически и житейски обстоятелства, които не са били известни на съда и не са съществували като предмет на разглеждане при произнасянето по първоначалното искане за спиране, а именно: В домакинството на М., в [населено място] живее бащата на неговата партньорка, който е на ** години и е с тежката диагноза ** в напреднал стадий и множество придружаващи заболявания. През настоящия месец септември 2026г. състоянието му се влошава, което налага неотложно, системно и често транспортиране за медицински прегледи и специфични терапии до специализирани лечебни заведения в [населено място] и СБАЛНП “С. Н.” - [населено място].

Поради естеството на професията на партньорката на М., свързана с чести международни служебни командировки извън страната, в тези периоди цялата физическа и логистична отговорност за транспортирането на тежко болния възрастен човек лежи изцяло върху него.

Налице е жизненоважна медицинска необходимост, свързана със здравословното състояние на бащата на партньорката му, като всяко забавяне в реакцията и откарването му до лечебно заведение би могла да е фатална за живота му.

Предвид локацията на местоживеенето им [населено място], обл. П., и липсата на своевременен и специализиран обществен транспорт, лишаването на М. от право на правоуправление поставя в пряк и непосредствен риск живота и здравето на трето, напълно невинно лице. За жалбоподателя М. ползването на МПС вече не е въпрос на лично или служебно удобство, а хуманитарна и жизнена необходимост за спасяване на човешки живот.

Според принципа за съразмерност (чл.6 от АПК), допуснатото предварително изпълнение по закон не съдържа презумпция за непогрешимост. Изпълнението не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото. В случая, кумулативното настъпване на вреди върху здравето на трето лице е в драстично несъответствие и несъразмерност с целта на ПАМ. Общественият риск е отпаднал, тъй като основната цел на наложената ПАМ е преустановяване на административното нарушение и след като за автомобила (“С. А.“, с Рег.№[рег. номер]) е сключена и изцяло платена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите още в деня на проверката 22.08.2026г., то евентуалната опасност за обществения интерес е напълно отстранена. Поддържането на предварителното изпълнение до окончателното приключване на делото се явява неоправдана допълнителна санкция с характер на наказание, а не на превантивна мярка.

Вредите, които ще претърпят М. и семейството му от продължаване действието на тази ПАМ, са реални, значителни и трудно поправими, което напълно покрива критериите на чл.166, ал.2 от АПК. Кой би поел отговорност, ако поради действието на ПАМ и невъзможността на М. за бърза своевременна реакция се случи нещо на болния, възрастен човек, имащ нужда от постоянни медицински грижи?!

Преди няколко дни се налага на М. да закара по спешност г-н Н. Н. до [населено място], като освен неимоверните усилия по намирането на шофьор, с който да се извърши транспортирането до болница, жалбоподателят заплаща и сумата от 150 евро за услугата. При влошаване състоянието на Н. Н., което не е с чак такава интензивност, следва да бъде транспортиран до лечебно заведение в [населено място], за което отново трябва да бъде потърсен правоспособен водач, което отнема време, а състоянието на г-н Н. може да се влоши критично поради липса на бърза медицинска намеса.

Не на последно място, но не без значение е и непропорционалното засягане на личния и професионалния живот на М., чийто постоянен адрес е в [населено място], а ежедневно управлява собствен бизнес в [населено място] на [улица], с работно време от 06:00ч. сутринта. Населеното място ([населено място]) няма адекватна транспортна свързаност в тези часове, което напълно блокира служебната дейност на жалбоподателя М. и възможността му за спешна реакция при хуманитарни и семейни кризи, каквито често се случват през изминалия месец септември. Поради липсата на удобен обществен транспорт М. е принуден вече повече от месец да дава по над 20 евро за такси, пътувайки до работното си място.

Лишаването му от правоуправление в този междинен период не изпълнява целите на закона, а се превръща в тежка, нецелесъобразна санкция, засягаща здравето и живота на трето, невинно лице.

Като доказателство към молбата е представено копие на епикриза, издадена от “МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО НЕВРОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯ “СВ.Н.““ ЕАД, според която епикриза в периода 15.06. – 18.06.2026г. Н. С. Н., ** год. от [населено място], [улица], ет.*, ап.*, е лекуван в лечебното заведение, с поставена окончателна диагноза G20 Болест на [Наименование]и придружаващи заболявания: Есенциална първична Х. [Наименование]Х. на п. [Наименование]***, некласифицирана другаде. Пак според посочената епикриза, “Уместно редовното проследяване на пациента“.

Според настоящия състав на съда, изложените в разглежданата молба съображения, както и приложеното към моллата доказателство, позволяват формирането на извод, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по делото заповед би могло да причини на жалбоподателя М. значителна или трудно поправима вреда, поради което искането за спиране изпълнението на оспорения акт, предварително допуснато от закона, се явява мотивирано и доказано на основания, които биха се противопоставили на защитени държавни, обществени и други интереси.

Следователно, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ №GPAM-2522111 от 22.08.2026г. е основателно и като такова следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2522111 от 22.08.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в Отдел “Пътна полиция“ в СДВР, с която на К. Г. М., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“,гг) от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“, до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: