Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1552 от 11.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 637/2024
Вид
Решение № 1552
Подписан
11.11.2024
В сила
28.01.2026
Състав
Атанас Маджев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100900637 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 37009 от 29.03.2024 г. подадена от Р. П.

К., с ЕГН ********** срещу „РМ И.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че приетите на 19.12.2023 г. три решения на общото събрание на съдружниците в „РМ И.“ ООД /посочени в молба-уточнение от 11.04.2024 г./ са нищожни.

Ищецът К. посочва, че има качеството на действителен собственик на 50 % от капитала на ответното дружество „РМ И.“ ООД /тоест поддържа да е съдружник в същото/. Изтъква, че към подадено по партидата на „РМ И.“ ООД заявление А 4 с вх.

№ 20240328123145 е приложен документ, за който се поддържа да съставлява протокол за проведено на 19.12.2023 г. общо събрание на

„РМ И.“ ООД, като съдържанието на същия е заверено на 27.03.2024 г. от нотариус – А. с район на действие РС-София. Ищецът оспорва, че подобно общо събрание на 19.12.2023 г. се е състояло в кантората на нотариус – М. Г. на адрес – гр. София, ул. „******* за времето от 16,00 ч. до 17,45 ч. Напротив такова не било провеждано и решенията възпроизведени в представения към заявлението протокол не са били взети от общото събрание на „РМ И.“ ООД. Присъствалият в посочения ден и час помощник-нотариус по заместване – Г. Н. е отказал да завери протокол от общото събрание на дружеството, поради липсата на кворум, а така също и с оглед липсата на проведено в присъствието на нотариуса гласуване на решенията възпроизведени в предложения му за заверка протокол. По тази причина на 19.12.2023 г. ищецът отрича да се е състояло общо събрание на „РМ И.“ ООД, респективно няма как същото да е взело валидно отразените в протокола приложен към заявление А 4 с вх. № 20240328123145 до ТРАВ три решения. Тези решения ищецът определя, като липсващи /невзети/, което ги прави нищожни. Друг порок обуславящ нищожността на решенията се свеждал до това, че те са взети извън пределите на компетентност на ОС, защото един от двамата съдружника е иззел изцяло функциите на този орган, като притежавайки едва 50 % от 1 правота на глас е пристъпил към гласуване и вземане на решения, с които да обвързва дружеството.

В срока по чл. 367 ГПК ответното дружество - „РМ И.“ ООД се е възползвало от правото си да депозира писмен отговор по ИМ, като това е направено от пълномощника му по делото – адвокат Н. на 02.05.2024 г., чрез изпращането му по пощата. С него предявените за разглеждане от ищеца К. искове се оспорват, като неоснователни и недоказани и се иска тяхното отхвърляне от съда. Най-напред в отговора се изнасят факти свързани с причините довели до пристъпване към изключването на съдружника – К. и освобождаването му като управител на „РМ И.“ ООД – разпореждане с два имота при условия неизгодни за ответника, което е довело до увреждане на неговите интереси. Това разпореждане било довело и до насочване на искова претенция по чл. 135 ЗЗД срещу ответника от трето лице – сочещо се за увреден кредитор.

Ответната страна смята, че трите оспорвани решения взети от ОС на „РМ И.“ ООД на 19.12.2023 г. съответстват на всички изисквания заложени в ТЗ и устава на дружеството. Оспорва се сочения от ищеца порок в ИМ, а именно, че решенията на ОС от 19.12.2023 г. са липсващи, съответно те са взети от орган при липсващ кворум.

Ответникът излага съображения, че съдружника – К. е бил надлежно поканен за ОСС свикано за 19.12.2023 г. с изпратена до него и връчена му лично нотариална покана, като това е станало на 29.11.2023 г. Предвид това, че в т. 1 от дневния ред е включено решение за изключването на съдружника – К. от дружеството, то ответника акцентира, че в тази хипотеза предложения за изключване съдружник не взема участие в гласуването, а неговите дялове се приспадат при определяне на мнозинството и отчитане на кворума. Ето защо нямало основания в направените оплаквания за липсва на кворум, а оттам и за опорочаване на изявленията на колективния орган ОСС на „РМ И.“ ООД до степен нищожност на решението за изключване на съдружника – К.. Що се касае до решението за освобождаване на ищеца, като управител на „РМ И.“ ООД, то същото било в пряка връзка с решението за изключването на същия като съдружник, като са съобразени постановките на ТР 1/2020 г. на ОГТК на ВКС. Посочено е, че съдружник не гласува, като неговите дялове се приспадат при определяне на кворума на събранието при взимане на решение за освобождаването на този съдружник като управител на ООД поради сторени от него в качеството му на управител действия против интересите на дружеството. Именно така се е действало и спрямо ищеца К.. На следващо място се опонира, че решенията от 19.12.2023 г. не са липсващи/невзети, а напротив те са надлежно приети от ОСС на „РМ И.“ ООД. В случая с решенията от 19.12.2023 г. подобен порок не бил реализиран и за това можело да се съди от доказателствата по делото. По специално от приложения констативен протокол 19.12.2019 г. се установява фактът, че на 19.12.2023 г. в 16,00 ч. в гр. София, на ул.

*******, ет. партер са присъствали съдружника – Д.А., както и пълномощника на съдружника-ищец, адвокат – Г.. Тоест освен, че е бил редовно поканен, ищецът е изпратил и на ОС провело се на 19.12.2023 г. е присъствал негов надлежен пълномощник. Ответникът се е спрял и на действията на помощник-нотариуса, като е посочил, че същия е допуснал нарушения, доколкото е отказал да изпълни удостоверителните си правомощия по съображения, за които няма основание да го прави. Ответникът настоява, че гласуване на решенията от дневния ред е било проведено на посоченото ОСС на 19.12.2023 г., като съдружника – Д.А. устно е гласувал в тяхна подкрепа. Въпреки това изготвения и предложен за удостоверяване от нотариуса протокол не е бил заверен по отношение на неговото съдържание, както и относно положения в него подпис на председателстващия го. Така на следващия ден – 20.12.2023 г. бил съставен актуален протокол за взетите на 19.12.2023 г. решения, като удостоверяването на този протокол е осъществено по-късно, но това по-никакъв начин 2 не рефлектира върху формата на протокола.

С допълнителна искова молба от 28.05.2024 г. ищецът – К., чрез процесуалния си представител – адвокат Г., като напомня какъв е предмета на предявените за разглеждане искове – такива за установяване нищожност на решенията, за които се твърди, че са гласувани и приети от ОСС на „РМ И.“ ООД състояло се на 19.12.2023 г.

От ищеца са изложени фактически твърдения във връзка с хронологията по придобиване от ответника на двата недвижими имота, с които впоследствие дружеството се е разпоредило. Поддържа се, че при съпоставка на цените на придобиване и отчуждаване се констатира, че дружеството е генерирало печалба, което прави лишено от основание твърдението за увреждане на интересите му.

Отделено е внимание и на правоотношението между „РМ И.“ ООД и трето лицестроител, като е посочено, че договора с него е бил развален, което изключва хипотеза на допуснато увреждане интересите на дружеството от неизпълнение на този договор, респективно създаване на основание за относителна недействителност на продажбената сделка, с която „РМ И.“ ООД е отчуждило двата недвижими имота, за които по-рано се е договорило да бъдат застроявани срещу заплащане на възнаграждение. Допълва се и това, че при законното представителство осъществявано от ищеца, като управител на „РМ И.“ ООД, което е инициирано от третото лице – строител е бил предявен насрещен осъдителен иск за връщане на платени предварително суми за построяване на договорените обекти в двата имота, което също показва, че от ищеца няма действия ориентирани към увреждане интересите на дружеството, в това число лишаването му от активи чрез разпореждането им на непазарни цени.

Ищецът отново се възползва от възможността да изложи, че трите решения, които са предмет на оспорване с доводи за тяхната нищожност не са взети от ОСС на ответното дружество на 19.12.2023 г., защото не са гласувани и приети на посочената дата и място от компетентния за това орган. Освен това се отрича възможност установената в ТЗ форма по чл. 137, ал. 4 ТЗ да бъде спазена, като съдържанието на протоколът от ОСС на „РМ И.“ ООД бъде заверено от нотариус три месеца след провеждане на събранието. Същото важи и за удостоверяване подписите на присъствалите лица.

На последно място в ДИМ присъстват и твърдения от ищеца, че е нарушена процедурата по отправяне на предупреждение към него относно преустановяване на нарушенията, които му се вменяват от дружеството. Отрича се такова предупреждение да е достигало до ищеца преди момента на вземане на оспорваното решение за изключването му. Допълва и това, че е изразил становище по отправената покана за свикване на ОСС на 19.12.2023 г., което е възпроизведено в констативния протокол на нотариуса, но не е отразено в изготвения на 20.12.2023 г. и заверен след три месеца протокол.

С допълнителен отговор от 25.06.2024 г. „РМ И.“ ООД чрез пълномощника си по делото – адвокат Н. излага съображения, с които оспорва допълнителната искова молба. Ответникът е изложил съображения, че решението за изключване на съдружника – К. е било взето при съобразяване на правилата на ТЗ и на дружествения договор. Именно ТЗ предвижда, че когато се гласува решение за изключване на съдружник, то предложеният за изключване съдружник не гласува, а неговия дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Именно този ред е приложимия и тогава, когато дружеството има двама съдружника притежаващи равен брой дялове в капитала. Така при гласуването извършено на 19.12.2023 г. за изключване на ищеца са били отчетени единствено гласовете на другия съдружник – Д.А., като изискуемото мнозинство от 2/3 е било постигнато. На следващо място 3 ищецът смята, че при вземане на решенията е спазена формата по чл. 137, ал. 4 ТЗ, като аргумент за обратното не следва от това, че помощник-нотариус Н. е отказал да завери протокола от провелото се на 19.12.2024 г. в кантората му ОСС на „РМ И.“ ООД, в чието съдържание са отразени трите взети решения. Тази форма била спазена, като е изготвен нов проект на протокол от 20.12.2023 г., като съдържанието му, както и подписа на съдружника – А. имат нотариална заверка. Според ответника няма пречка тази заверка да бъде сторена на по-късен етап, а не в деня на самото събрание.

Относно предупреждението за изключване на съдружника – К. е посочено, че такова е формулирано в нотариалната покана, която е била изпратена и получена от него за свикване на ОСС на „РМ И.“ ООД на 19.12.2023 г. Такъв подход бил напълно допустим според актуалната съдебна практика на ВКС.

Макар да нямали никакво значение за предмета на настоящото дело, твърденията на ищеца за липса на увреждащи действия от него спрямо интересите на дружеството, то с цел максимално изясняване на фактите свързани със съдбата на единствените два актива притежавани от дружеството – два ПИ в гр. Хисаря в отговора е изнесена допълнителна фактическа обстановка отнасяща се до историята на придобиването на двата имота от „РМ И.“ ООД и последвалата им продажба на свързани с ищеца дружествата на цени под пазарните. Изложени са и обстоятелства около намеренията на двамата съдружника за изграждане на къщи в тези имоти с цел извършване на туристически услуги, съответно усилията на съдружника – А., които работейки като архитект е поел цялата работа по промяна статута на имотите от земеделски земи в урегулирани поземлени имоти, в т.ч. осигуряване на възможност върху тях да се извърши желаното строителство, съответно внасянето на парична вноска за финансиране на това строителство. Отделено е внимание и по развитието на правоотношението създадено от сключения между „РМ И.“ ООД и „МОМЕНТ“ЕООД договор за строителство, в т.ч. начина на изпълнение на поетите с този договор права и задължения от всяка страна, съответно допуснати неизпълнения и възникване на права същият да бъде развален.