Решение № 121 от 19.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. М., 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500132 по описа за 2026 година

С решение Рег.№ 520 / 25.10.2025,постановено по гр.дело № 2849/2024г. МРС е отхвърлил иска, предявен от В. Р. Г. ЗА ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТ на Договор за паричен заем Кредикорект № 712108, сключен на 27.07.2022 година със „С.“ ООД С., ОБЯВЯВИЛ е ЗА НИЩОЖНИ, като противоречащи на закона и на добрите нрави, клаузите на Договор за паричен заем Кредикорект № 712108, сключен на 27.07.2022 година със „С.“ ООД С. относно договореното поръчителство и неустойки в т.6.5 и т.6.6 на същия договор,осъдил е „С." ООД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г., ЕГН *** сумата от 273.28 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожни клаузи на Договор за паричен заем Кредикорект № 712108, сключен на 27.07.2022 година със „С.“ ООД С., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.11.2024 година до окончателното и изплащане,като е присъдил и съответните разноски. Така постановеното решение е обжалвано от В. Р. Г. чрез процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност в ЧАСТТА ,с която съдът е отхвърлил иска за обявяване нищожност на договора . Позовава се на съдебна практика, включително такава на СЕС. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което процесният договор за кредит се обяви за нищожен. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от „С.“ ООД ,в който се твърди,че жалбата е неоснователна ,като се излагат подробни доводи в тази насока .Искането е да се потвърди атакуваното решение, като се присъдят и съответните разноски.

Подадена е частна жалба от В. Р. Г. чрез процесуалния представител против определение с Рег.№ 180 / 03.02.2026 г. с оплакване за незаконосъобразност. Поддържат се твърдения,че така постановеното определение е в противоречие както с практиката на СЕС,така и в утвърдената съдебна практика на националните съдилища,като в частната жалба се излагат подробни съображения .

1

Искането е да се отмени атакуваното определение, като се уважи молбата за изменение на решението досежно присъдените в полза на ответното дружество разноски или алтернативно се намали присъдения размер.

Постъпил е писмен отговор от „С. „ООД на частната жалба,в който се взема становище за неоснователност на същата по подробно изложени съображенияПри въззивното разглеждане на делото не са допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,а по същество ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на районния съд ,като съображенията за това са следните:

С исковата молба ищцата е поискала от съда да установи нищожността на сключен между страните на 27.07.2022 година Договор за паричен заем Кредикорект № 712108, със „С.“ ООД с с твърдения,че уговорения между страните ГПР надвишава законоустановения такъв допуснато е нарушение на чл.11,т.9 и 10 от ЗПК,чл.10 а, ЗПК чл.19,ал.3 и ал.4 ЗПК ,чл.21 ,ал.1 ЗПК. Позовава се и на клаузите в договора, предвиждащи заплащане на неустойки при неосигуряване на обезпечение като нарушаващи добрите нрави и заобикалящи закона - чл. 19,ал. 4 от ЗПК, поради невключване на дължимата неустойка в посочения в договора ГПР, с което на практика кредиторът си осигурява допълнителна печалба, съответно представлява добавка към възнаградителната лихва.

С атакуваното решение МРС е отхвърлил иска за обявяване нищожност на Договор за паричен заем Кредикорект № 712108, сключен на 27.07.2022 година със „С.“ ООД С. с мотиви,че недействителността на клаузата за неустойката не води до нищожност на целия договор, съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД.

От фактическа страна по делото е установено и не е спорно между страните , че на че на 27.07.2022г., между „С.“ ООД, като кредитор и В. Р. Г., от град М., като кредитополучател е предоставен паричен заем в общ размер на 500.00 лв., главница,при фиксиран годишен лихвен процент по кредита – 40.05% ; ГПР: 47.67 %, за срок от 7 месеца. Общата сума дължима към момента на сключване на кредите: 584.53 лв., съгласно сключен Договор за паричен заем Кредикорект № 712108 от 27.07.2022 година.Дължимата месечна вноска е в размер на 139 лв.

Няма спор и е установено, че сумата е усвоена, както и че е заплатена изцяло.

В чл.6.5 от договора е договорено обезпечение - банкова гаранция или поръчителство , като в случай, че такова не се представи в 3-дневен срок от подписване на договора , заемателят дължи неустойка в размер на 388,47 лева , която се начислява автоматично с подписване на договора и се изплаща разсрочено съгласно погасителния план . Безспорно е установено от извършената експертиза,че с уговорената неустойка кредитът се оскъпява с 77,69%.

При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното:

По делото няма спор ,че ответното дружество е небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е физическо лице, което 2 при сключване на договора не е действала в рамките на осъществявана от нея професионална или търговска дейност. Следователно страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9,ал. 3 ЗПК и кредитор по смисъла на чл.9,ал. 4 ЗПК, а договорът е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от същия закон.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е тази по чл. 11,ал.1,т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл.19.ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, поради което и в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47, 86 %/, с което е нарушено изискването на чл. 10,ал.1 от ЗПК за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин. Посочената годишна фиксирана лихва от 40.05% не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Целта на разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.10, ал.1 ЗПК.В процесния случай кредитодателя е посочил като дължима сума за плащане 584,53лв.,но в погасителния план, който се съдържа в договора,като сума за плащане е посочцена 913,51лв.

От друга страна по делото е безспорно, че дължимата от потребителя неустойка в размер на 388,47 лева за неосигуряване на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора не е включена в посочения в договора ГПР. Макар формално тази сума, представляваща почти 80 % от отпуснатия заем, да е опредЕ. в договора като неустойка за неизпълнение на договорно задължение, то по същността си представлява скрито оскъпяване на заема и следва да бъде включена в изчисляване на ГПР като разход по заема, доколкото тази сума е дължима веднага от потребителя при сключване на договора, начислява се автоматично и е включена в погасителния план като месечна вноска, без в самия индивидуален договор да са посочени конкретните изисквания за представяне на обезпечение. Препращането в чл.6.5 от договора за заем към разпоредбата на чл. 33 от ОУ не е достатъчно да се приеме, че потребителят е поел задължение да осигури обезпечение , доколкото чл. 33,ал. 1 от ОУ посочва, че страните при сключване на индивидуалния договор могат да уговорят предоставянето на някое от посочените в тази разпоредба обезпечения.

Тридневният срок , в който би следвало да се представи обезпечение от посочените в чл.

33,ал.1 от ОУ такива, предвид изискванията към поръчителите,евентуално към банкова гаранция, изначално създава значителни затруднения за изпълнението на това задължение до степен да го възпрепятства, като начинът на уговаряне на задължението за осигуряване на 3 обезпечение и дължимата поради неизпълнението му неустойка създава единствено предпоставки за начисляването й , представлява възнаграждение за заемодателя и води до неоснователно му обогатяване. Така договорената като неустойка сума по същността си не представлява неустойка с присъщите й съгласно чл. 92,ал. 1 от ЗЗД функции - да обезпечи изпълнение на договорно задължение и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението. Задължението, чието изпълнение следва да обезпечи , а именно предоставяне на обезпечение по договора за заем, е вторично и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху основното задължение за връщане на заемната сума в срок.

Предвидими вреди от неизпълнение на това вторично задължение кредиторът не търпи, като на практика заемодателят се освобождава от задължението си по ЗПК да извърши оценка на кредитоспособността на заемателя , съответно от правото си да откаже отпускане на заем при липса на обезпечение.

Предвид гореизложеното съдът приема, че включването като дължима сумата в размер на 388,47 лева още със сключване на договора за заем под формата на неустойка , извън присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функции представлява вид възнаграждение за заемодателя и следва да се включи в ГПР по кредита /посочен в размер на 47.67 % без дължимата като неустойка сума.Както бе изложено по-горе,в този процент не е включена като разход неустойката , съответно е налице нарушение на изискването на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК - договорът да съдържа общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Предвид горното и на основание чл. 22 ЗПК съдът намира,че договорът за потребителски кредит е недействителен .

С оглед несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции решението в атакуваната част следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго,с което Договор за паричен заем Кредикорект № 712108 бъде обявен за недействителен.

При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта, с която съдът е осъдил В. Р. Г., ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ на „С." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.” № **, ет. *, представлявано от Н.П.П., сумата от 300.00 лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

По отношение на частната жалба :